Копенхаген не е град, в който се влюбваш от пръв поглед. Той се разкрива постепенно и омайва със спокойния си, овладян и малко студен чар. С прозорци без щори и пердета, сякаш витрини на открития живот на хората. С бистрия въздух, който се дължи не само на близостта до морето, а и на високата екологична култура на обитателите му. Мнозинството от тях се придвижват основно с велосипеди, толкова твърдо решени да наложат този лайфстайл на целия останал свят, че чак изглеждат опасни...

В датската столица, обявена за най-добрия град за живеене в Европа през 2008 година, първо „влизат“ в очите ти кулите. Много на брой, забодени не само върху масивните тела на църквите, а и върху основните сгради – парламента, кметството, борсата... Впрочем кулата на борсата – уникална сграда от началото на ХVІІ век в разточителен стил, обозначен като нидерландски ренесанс – е образувана от 4 преплетени драконови опашки. Друга много красива и полезна кула е на Църквата на спасителя, по която можеш да изпълзиш до върха по опасваща я стълба и да се насладиш на града от птичи поглед във всичките му посоки. Да отбележиш великолепното планиране, въплътило концепцията за голям пристанищен град. С прави и широки улици, с многобройни паркове и езера, с монолитни и перфектно построени сгради, които с векове не са помръднали и продължават да изпълняват първоначалното си предназначение. Да огледаш като на длан широките светли канали, извеждащи към студеното, но бляскаво синьо Балтийско море.
По тези канали може да се разходиш с туристическо корабче – това осигурява друг поглед към прелестите на Копенхаген. От него най-добре се виждат и дворецът на кралица Маргарет Втора, и кралската опера срещу него, и Кралската библиотека, наречена Черния диамант, и крехкият гръб на Малката русалка.

Туристическите корабчета тръгват от най-красивата част на града, пристанището Ню Хавн, нещо като визитка на Копенхаген. Там в стройна редица се перчат възможно най-старите и с най-цветни фасади къщи, във всяка от които има кокетно ресторантче или кафене. Дори и да е много студено, в тях се седи и отвън – на столовете ви чакат топли одеяла и е често срещана гледката на пиещи ледена бира, наметнати или дори увити в тях.
На датчаните не им е студено, свикнали са и дори оскъдното слънце, което само свети, без да топли, ги прави невероятно щастливи и усмихнати. Макар че тук е скъпо, стандартът е твърде висок – със средна за държавата заплата от 2000 евро. Евро не върви в шопинга, трябва да обмените датски крони. И да се окажете с тесте банкноти и много пробити монети в портфейла – единствено тук дребните са продупчени като за нанизване на гердан.
С тях може да си платите входната такса в парка Тиволи, който всички много държат да ви покажат. Това царство на високия адреналин освен с влакчета на ужасите и главоломни въртележки е богато и на прекрасни ресторантчета, част от приказния свят на над 150-годишния Тиволи.

Най-много улици, площади и паметници тук са посветени на Андерсен, разказвача на тъжни и страшни приказки. Ако сте му фен, може да разпознаете и декора, сред който се развива действието на много от тях – кралската резиденция Амалиенборг, откъдето тръгва Голият крал, най-стария, луксозен и красив хотел “Д’Англетер”, от чиито прозорци се вижда пързалката, описана в „Снежната кралица“...
Като казах хотел, та се сетих, че трябва да внимавате с избора на хотел.
Минимализмът тук очевидно е стандарт не само в обрания вид и поведението на хората, но и в хотелското обслужване. А цените са доста високи, сравнени с хотелите в другите европейски столици.

В Копенхаген има едно специално място, за което се говори малко под сурдинка, но е повод за гордост у датчаните – Кристиания. Това е квартал върху един от островите, в който не важат законите, включително и данъчните. В изоставените помещения на няколко фабрики, в причудливи бараки, фургони и всякакви коптори, сякаш пренесени от Филиповци, живеят новите хипита. По улиците в метални варели горят огньове. Край тях се греят търговците на мека дрога. Навсякъде се пуши хашиш – и в примитивните кръчми, и на шарения местен пазар, и в уединените кътчета на парка, заобикалящ езеро със странни послания – масичка, сервирана за чай, корабче с алени платна или друго, затънало в пясъка... Навсякъде в Кристиания са разпръснати образци на свободното творчество, изработени предимно от отпадъчни материали – кашони, парцали, дискове, бутилки. Полицията няма място тук, но въпреки това поне на пръв поглед предупрежденията да не се идва нощем изглеждат пресилени. Цари някакъв ред, дори отпадъците се събират разделно и възбудата нараства единствено ако някой турист бъде забелязан да снима. No Photo е единственото ограничение тук.
От Копенхаген по приятен път по крайбрежието, 45 км, лесно се стига до замъка Кронборг в Хелсингор, където се развива действието на „Хамлет“. За разлика от градчето Хелсингор, кукленско и уютно, замъкът-крепост е груб и мрачен, казват, че подземията му не са за хора със слаби нерви. Обаче пък в магазинчето за сувенири се продават такива смешни кукли Шекспир, че тутакси решаваш: пошегувал се е, твърдейки, че има нещо гнило в Дания.

Къде да отседнете Hawila boat - лодка-хостел, закотвена във водата, за 25 евро на вечер, но пък с безплатен wi fi и палуба-тераса, от която се вижда кралската опера.
Nimb hotel в сграда в мавритански стил, разположена в парка Тиволи.
71 Nyhavn hotel в квартала на ресторантите и денонощните купони. Разположен в един от преобразуваните складове, с френски ресторант, а лодките тръгват почти от входа му.

Какво да опитате Няма зашеметяващи кулинарни специалитети, храната е проста и меко казано, бледа. Затова в столицата изобилстват индийски, китайски, арабски, италиански, испански ресторантчета. В Дания от по-миналата година са обложени със специален данък шоколадът и сладоледът като вредни за здравето заедно с ред още други храни. Въпреки това датчаните обичат ресторант „Херцеговина“ в Тиволи, където готви и българин.