Присъствието й оставя отпечатъка на силните на пръв поглед, дори студени и елитарни френски жени. Мери думите си, пести жестове или мимики. Сдържана и елегантна. Във Франция имиджът и славата й могат да се сравняват само с тези на Катрин Деньов.

Родена е на 22 март 1949 г. в Сомур, Франция. Идва от традиционно буржоазно семейство. Израства в Монако, където баща й става управител на двореца по покана на своя приятел принц Рение. Фани учи заедно с принцеса Каролина. Завършва политически науки. Има три дъщери: Люмир (27) от брака й с режисьора Франсоа Трюфо, Жозефин (19) и Баладин (13).

Няма автомобил, не шофира. Облича се почти винаги в черно. Има награда Сезар. Живее в центъра на Париж. Подбира внимателно ролите си и често отказва предложения. Сред последните й забележителни присъствия в киното са Callas Forever и “Осем жени”. В театъра пресъздава Сара Бернар.

Пристрастена е към професията си, но още повече обича литературата. Слуша класическа музика по всяко време. Преди да стане актриса, работи дори като сервитьорка в Лондон. Големият пробив идва, когато е на 30. Режисьорът Франсоа Трюфо й дава водещата роля в свой филм. Бързо я обявяват за една от най-обещаващите млади актриси. Влюбва се в Трюфо, но щастието не продължава дълго. Той умира през 1984 г. на 52 години от мозъчен тумор.

Ардан признава, че е силно противоречива жена с дълбоки чувства, нерядко налягана от мрачни мисли. Определя се като много срамежлива, не обича тълпите и избягва социалния живот. Предпочита разходките с автобус или пеша из Париж, посещава музеи и артгалерии.

Смята се за традиционалистка, но твърди, че никога не се е омъжвала, защото единствената истински щастлива двойка, която е познала в живота си, е тази на майка й и баща й. Не се притеснява обаче да провокира. Песимистка, която продължава да се бори за себе си. Настоява, че е трудно да се живее с нея.

Фани Ардан е сестра Консуело в последната си роля, във филма “El Ano del Diluvio” (Годината на потопа) на испанския режисьор Хайме Чавари по книгата на Едуардо Мендоса. В тази драма за тайни истории, силни страсти и невъзможна любов, развиваща се през 50-те години в Испания, героинята й ръководи религиозна мисия, решена да превърне западнала селска болница в модерен приют за възрастни.

Идва от висока социална класа, има силно чувство за хумор, притежава вродена интелигентност. Приема без проблем всичко, което е оставила, за да се посвети на другите. Докато не се влюбва и не се оставя на земни страсти. Изневерява й прекаленото високомерие - Консуело е убедена, че ще издържи на съблазънта. Филмът е в постпродуцентски етап и още не е пуснат по екраните.

Как се чувствате в ролята на вашата героиня?

Тя е една сложна жена, изпълнена с противоречия. Много интелигентна, но и много арогантна. Не осъзнава, че светът е пълен с опасности. Не знае, че навън е щастието на една жена. История насред едно жежко, разтърсващо лято. Не се отказва лесно на подобна възможност.

Как бихте защитили нейните решения?

Моята героиня си мисли, че е много силна, че е над страстите, че за нея не важи любовта. Историята която изживява, променя светогледа й, идеята й за социална справедливост. Но тя не е перверзна, не продава душата си. Продължава живота си в манастира, но вече познава любовта. А животът е любов.

В изкуството този вечен конфликт между аскетизма и страстта винаги е пораждал силен интерес.

Към героините си винаги подхождам откъм душата. Не ме притеснява особено естетиката или социалното положение. В случая режисьорът иска да я покаже без грим, да я представи като нормална жена, без да коментира дали е грешница или не.

Наскоро изиграхте и легендарната Мария Калас в Callas Forever?

Истински луксозно изживяване. Трагедията на Калас според мен не е в невъзможната любов. Трагедията идва, когато спира да пее, защото не може. Представете си – да имаш един гениален инструмент, какъвто е нейният глас, и той изведнъж да откаже да работи.

А как селекционирате ролите си?

Избирам да играя в определен филм, когато усетя, че ще изживея нещо хубаво. Това предизвестено удоволствие е почти мистериозно.

А какво ви привлече в този не толкова комерсиален филм?

Когато един режисьор чака в продължение на няколко години да реализира един проект и не се отказва, и продължава да настоява, значи има нещо, което си заслужава.

Какви предложения лесно отказвате?

Отказвам роли, които не ме притеглят. Отказвам да играя жени, които нямат смисъл. Никога не съм се снимала просто за да работя нещо. Парите, славата...не ги преследвам. Аз съм актриса и за мен е подарък да попадна в красив филм. Имам нужда един женски персонаж да ме грабне и да усетя, че искам да го изиграя.

Вие сте една от музите на еврокиното, но в американската индустрия не присъствате забележимо.

Трябва да бъда достатъчно скромна и да кажа, че американското кино не ме търси. Не се привличаме взаимно.

Как работите с колегите си?

Предпочитам да не се запознавам с актьорите до момента, в който започнем да снимаме. За мен е важна ролята, не да отида с екипа на ресторант. Когато познаваш човека, с когото ще работиш, това по някакъв начин може да ти повлияе. За мен е важна работата, изнервя ме да говоря в големи групи от хора, и най-вече жени, които врякат като кокошки.

А как подхождате към работата си?

Преди снимки винаги ме хващат нервите. Стяга ме сърцето и не мога да спя добре.

Следвали сте политология…

Учих в университета, за да зарадвам родителите си. За тях кариерата на една артистка винаги е било нещо несигурно. Когато заявих у дома, че искам да ставам актриса, бяха направо шокирани и ме притиснаха да завърша с надеждата да се окаже просто каприз.

Но се оказа, че не е.

Винаги съм искала да бъда актриса. Никога не се поблазних например по един брак, който да ме отдалечи от кариерата ми. Винаги съм била наясно какво искам в живота и какво не. Така е и с ролите. Когато един персонаж не ми харесва, няма какво повече да се говори.

А любовта?

Въобще не е задължително да бъде споделена. Понякога се влюбвам и мъжът дори не узнава за това.

Бяхте близа приятелка с трагично загиналата Мари Трентинян.

Това, което се случи с Мари, е истинска трагедия. Човек, който посяга на една жена... Ужасяващо е дори само да ти мине през разума.

Плаши ли ви старостта?

След години се виждам... изоставена. (Смях). От 15-годишна съм свикнала със старостта и тя не ме притеснява. Важен е отпечатъкът – преживяванията, емоциите. Старостта няма да ме изненада, такъв е законът на живота. Не искам да се оплаквам от хода на времето – в това няма никакво достойнство. Искам да остарея като майка ми и баба ми.

Как възпитавате дъщерите си?

Най-важното е всеки човек да открие някаква силна страст, нещо, което го мотивира в живота. Аз съм такава и ще се радвам, ако дъщерите ми вземат от мен това. Трябва да живееш момента интензивно, защото щастливите мигове се изплъзват толкова бързо.

С какво се занимават те?

Най-голямата с изкуство, средната ще става криминоложка, а малката свири на пиано.

Често играете привидно силни жени – например Сара Бернар в театъра, сега Консуело.

Представата за силна жена е много заблуждаваща. Какво означава силна жена? Да върви срещу течението, да е горда, да има власт? Това е само заблуда, това е да се бориш срещу слабостите си. Но пък ако една жена си създаде имиджа на силна, е обречена на самота. Приемат я за нереална, неестествена дори.