Тя е от плът и кръв, въпреки че прилича на комиксов герой. Тя не е рекламно лице на сексшоп въпреки асоциациите с надуваема кукла. Ще я видите на първия ред на модните ревюта в Лондон и Париж. На червения килим по време на кинопремиери. С чаша шампанско (въпреки че не знаем как отпива) по време на светски събития. Казва се Пандемония. Името е заимствано от поемата „Изгубеният рай“ на Джон Милтън и означава хаос. Има си надуваемо бяло кученце на име Сноуи. Тя е ходеща артинсталация. Пародия на фикс идеята за идеалната жена. На шоубизнеса и измислените звезди. И не се знае кой се крие зад латексовия маскарад. Твърди, че е жена, въпреки че е висока над два метра. Ние обаче сме почти сигурни, че става въпрос за мъж (освен ако не е дама с изключително увредени гласни струни). Освен че е моден блогър и журналист на свободна практика, човекът зад латекса е постмодернист и концептуален артист. Представяме ви Пандемония в ексклузивно интервю за списание EVA.

Какво ви накара да създадете Пандемония?
Защо артистът създава? Вдъхнових се от времената, в които живеем. Пандемония е комиксово отражение на живота в XXI век. На представите за успех, слава, звезди. Просто извадих творбите си от галерията и ги поставих в публичното и социалното пространство. Пандемония живее на първия ред и идеализира VIP живота. Тя е „демократична форма на изкуство“. За някои е спектакъл, за други – социална провокация.
Но защо - в търсене на популярност, като пародия, за да рекламирате себе си като артист?
На всички ни продават идеята за съвършенство. И колкото и да се опитваш, никога не можеш да бъдеш перфектен. Ако се вярва на рекламите и медиите, идеалната жена трябва да е размер 0, да е висока метър и осемдесет, да е с дълги крака и да е блондинка. Представят жените като лъскави хиперболизирани и нереалистични същества. Пандемония е висока, слаба, лъскава блондинка, тя е вечно млада и, естествено, известна. Просто направих следващата логична стъпка към идеала, който ни продават. Пандемония е история, която се продава добре в медиите. Защото те търсят истории. Списанията я слагат в светските хроники редом до другите знаменитости. Какъв по-добър начин да покажа изкуството си на хората.
Не ми казвайте, че не се побъркахте от притеснение първия път, когато се появихте публично в този вид като Пандемония.
Когато за първи път излязох от таксито в този вид, се чувствах така, сякаш съм на прага на голямо приключение. Беше едновременно страшно и вълнуващо, но нямаше време за нерви и притеснение. В момента, в който краката ми докоснаха земята, фотоапаратите започнаха да щракат. Всички помислиха, че съм част от официалната програма.
Кога се случи това?
Някъде през 2009 г. Тогава вестниците бяха пълни с новини за звезди. И реших, че най-добрият начин да иронизирам света ни, ще е да създам своя знаменитост, една изкуствена звезда.
Сигурни ли сте, че не сте мъж - все пак два метра височина е доста...?
Вие се шегувате с мен. Всеки може да види, че Пандемония е жена. Истината е, че в публичната сфера 90% от визията е женска. Защото и мъжете, и жените се интересуват от женските форми. Затова и Пандемония е жена, а не мъж.
Каква е най-честата реакция на хората, когато видят Пандемония?
Изумление. И непрекъснато искат да ме снимат. Дори другите звезди искат да си направят снимка за спомен с мен. Напоследък почнаха и да ме цитират, което е голям комплимент. Често Пандемония е спирала трафика и е правила задръствания.
Твърдите, че сте постмодернистичен артист. Какво представляват творбите ви?
Аз съм пост поп артист. Изкуството ми е отражение на случващото се сега и на момента. Създадох знаменитост, защото звездите са валутата днес. Моето изкуство съществува извън рамката на картината или стените на стаята. Когато Пандемония отиде на събитие, това е специална медийна инсталация. Нейната визия е като лого. Ако видите Пандемония на смартфона си, въздействието ще е същото, като да я срещнете на живо в галерията.
Колко тоалета има Пандемония и колко време ви отнема, за да ги създадете?
Не знам колко са. Но това не са тоалети, а арттворби, символи. Краката, чантите, косата, роклите – всички те символизират нещо. Обикновено ми трябва един месец, за да създам една от главите.
А колко време ви отнема, за да се облечете?
О, около петнадесет минути. Аз съм готова за употреба.
Смятате ли, че модната индустрия ви харесва?
Канят ме на много модни ревюта и събития, така че май ме харесват.
Чудех се какво имате в латексовата си чанта?
Горещ въздух.
Дали след няколко години няма да сложите малко бръчки по лицето на Пандемония?
Ужас! Да сте чули някой да си прави пластични операции, за да изглежда стар?
Не се ли страхувате от игли?
Направо имам фобия.
Колко папараци чакат в момента пред вратата ви?
В момента са около 15.
Ако ви поканят на наградите „Оскар“, какво ще облечете?
Сигурно ще облека рокля Цепелин. Така ще мога да разбия червения килим.
Криенето зад маска дава свобода, но не е ли малко самотно?
Всички си измисляме някакви самоличности, зад които се крием. Иронията е, че колкото си по-известен, толкова си по-изолиран. Ако ми е самотно, гледам реклами по телевизията – те винаги са толкова позитивни и щастливи.
Присмивате се на звездите, парите, медиите, но всъщност изкарвате пари, влизайки в медиите като звезда. Това не е ли малко лицемерно?
Не сте ли чули, че лицемерието е модерно!
Ще разкриете ли някога кой се крие зад латекса?
Зад латекса няма нищо. Не е ли това идеята на Пандемония все пак?