По същото време в музикалната телевизия ММ течеше интервю с нея по същия повод, показаха и още горещия клип. В последните години певицата бе лице на дизайнерката Диди Демерджиева, на американска козметика и на хляб Бонус.

Има нещо в Кристина, което провокира интереса на журналистите и на рекламните агенции. Тя остана на авансцената, въпреки че е от т. нар. стара школа. Защото продължава да бъде интересна. Макар че не всички харесват стила й на обличане и смятат, че в устните си има силикон (а това не е вярно ).

Облича се предизвикателно, защото й отива. В клиповете си е секси, защото е в кръвта й. Мъжете продължават безумно да я обичат и безумно да я ревнуват. В живота е като тийнейджърка, защото така й харесва. Между другото, съвсем наскоро донесе три награди от Еврофест 2003 в Македония -първа, за изпълнение и на кметството в Охрид. Всъщност прозвището Огнена лъвица май наистина много й отива.

Детство: с музика лекуваха злоядството ми

Израснах в центъра на София в красива къща с голям, озеленен двор. Като малка казвах на мама Хитлер, защото искаше всичко вкъщи да е под нейн контрол. Може би в работата съм се метнала на нея. Обаче пък съм взела добродушния характер на баща ми. С родителите ми през уикендите обикаляхме страната. Оттогава не съм привърженичка на спестовните книжки, а на пътешествията. Радвам се, че професията ми е давала и ми дава възможност да задоволя тази своя страст.

Почти нямаше фестивал в чужбина, на който да не съм била. През 1988 г. с Орлин Горанов бяхме в Никарагуа и взехме първа награда. При втората ни визита на следващата година, когато направиха за нас едночасов телевизионен филм, обиколихме Латинска Америка. Изключително екзотично турне. Имала съм гастроли из Европа и Арабския полуостров, както и три в Америка. Предстоят ми концерти в Канада, ще ги комбинирам с четвърто посещение в Щатите. И тъй като обичам лукса и съм хазартна личност, любимият ми град е Лас Вегас -градът на шоуто, купона и хазарта.

Винаги съм казвала, че съм от галениците на съдбата, защото ми е поднасяла много лесно хубавите моменти. Тази година обаче беше една от най-тежките за мен, тъй като изгубих баща си. За първи път изпаднах в депресия. Но любовта към живота и стремежа винаги да виждам красивото в него ме карат отново да се чувствам силна. И отново да се потопя в моя красив розов свят - така се казваше един от албумите ми.

Като малка бях изключително злояда. Макар че сега с удоволствие си похапвам добре. Примамваха ме с музика. Слагаха ме пред радиото - специално за мен бяха купили хубав и модерен апарат, и така се хранех. По-късно заставах пред огледалото с дезодорант на майка ми или с нещо друго, което прилича на микрофон, и пеех. Защото това беше мечтата ми. В първи клас за рождения ми ден ми подариха грамофон и ми купиха много плочи - на Рита Павоне, Лили Иванова, Щурците и други модни тогава певци и групи. Разбира се, скоро знаех всичките им песни на изуст.

На лагер след четвърти клас изпълнявах целия репертоар на Лили Иванова и Рита Павоне. Тогава класната ми каза, че имам голям талант и ме вижда като звезда. Аз също се изживявах като звезда. Още от тогава за мен беше важно да пея на сцена. Майка ми обаче реши, че трябва да свиря на цигулка. Харесваше ми, но не беше моето амплоа. Предпочитах барабани или нещо подобно, в което има повече агресия. Все пак свирих до 8 клас.

Кариерата

След това започнах да пея в различни самодейни групи. Стоях денонощно по складовете и мазетата, където репетираха. Слушах и се учех. В 11 клас разбрах, че за да кандидатствам, трябва да имам 8 месеца трудов стаж. Станах чертожничка. Справях се добре, само че трябваше сутрин до определен час да се разписвам в една книга, а аз обичах да си поспивам… Но пък бях любимка на всички.

Възлагаха ми сериозни поръчки, дори ме пращаха в командировки из провинцията. Разбира се, шефът не пропускаше да каже: дано те приемат в консерваторията и да отидеш да правиш това, което обичаш, за да мога да назнача някого, който да си бъде осем часа на работното място. Приеха ме от раз. Бях много щастлива и горда от себе си.

В консерваторията кариерата ми започна още от първи курс. Композиторката Мария Ганева, която ми преподаваше по пиано, прецени, че имам собствен стил и интересен тембър, и ми написа песни, които по-късно станаха първите ми хитове - "Добре ми е така", "Без билет", "Урок", "Рицар без броня", "Липсваш ми", "Вчера, днес и утре". На една от първите продукции ме чу продуцентът на група "Трамвай №5" и ми предложи да започна да записвам с тях. Но всичко при мен се случваше бързо. Докато пеех с групата, се явих на конкурс за млади таланти в студио "Зорница".

Там срещнах Михаил Белчев и Иван Тенев и те ме убедиха, че трябва да правя самостоятелна кариера. Бях само на 21 г., когато станах солистка на оркестър Метроном, където работих с Васил Найденов. Междувременно спечелих и мястото за вокалистка на оркестър София. Пеех и с оркестър "Фератон", който беше под егидата на Тончо Русев. Започнах и интензивна звукозаписна дейност с най-големите имена в бранша. Днес имам зад гърба си 11 издадени албума, 4 от които с Орлин Горанов.

Дует с Орлин Горанов

Срещнах Орлин през 1984 г. Димитър Пенев ми предложи песента "Сън" и Иван Тенев, не знам защо, реши, че тя е за дует. Започнахме да мислим кого да поканим да пее с мен. Седмица преди това се бях запознала с Орлин в бара на хотел София, където той пееше всяка вечер. Ходех там, тъй като обичам места, където се пее на живо, а това беше една от най-атрактивните програми.

Димитър и Иван предложиха на Орлин да направим дует, той веднага се съгласи. Зарадвах се, защото много го харесвах като глас. По-късно разбрах, че той просто на никого не отказва. Но признава, че песните, които сме изпели заедно, са най-хубавите в дуетната му дейност. Песента "Сън", която записахме тогава, спечели наградата на публиката на пролетния радиоконкурс - изключително ценна награда за нас. После записахме безброй много дуети и всичките станаха хитове.

Беше ни нужен много кратък период, за да се опознаем. Всъщност ние много си приличаме. И двамата сме зодия Лъв, и двамата сме изключително точни в отношенията, в същото време сме страхотни работохолици.
Започнахме да пътуваме по турнета с Орлин и Иван с моята първа кола - трабантче. Още в консерваторията бях успяла да събера пари и да си я купя. Бързата кариера ми даде възможност, общо-взето, от 17-годишна да се издържам сама.

С това трабантче имахме изключително много перипетии. Спомням си едно зимно турне в Силистренски окръг. Затънахме в преспите, не можем да мръднем. Бяхме част от огромна програма, която се върти от град в град, и трябваше да бъдем на сцена в определен час. Обикновено ние с Орлин бяхме последото изпълнение, така че след нас по пътя не се движеше никой от колегите. Този път по изключение след нас беше Данчо Георгиев и слава богу, защото той ни изтегли с москвича си. Беше страхотно приключение.

А веднъж на концерт във Варна спряхме по средата на песента, защото синът ми Митко - тогава на две годинки, се беше заврял в една от тонколоните. Хора от публиката ни посочиха, че е там. Как е издържал на страхотния тътен и не е оглуша, не знам.

Орлин е изключително спокоен човек. Хубавото е, че когато се отнася до дуетите, оставя всичко в мои ръце. Никога не сме спорили, той винаги отстъпва и прави компромиси. Е, понякога сме се препирали за реда на песните, но пак съм се налагала аз и той се е примирил, че с мен не може да излезе на глава.

Винаги всички са мислили, че сме гаджета. Някои дори са убедени, че сме били женени. Често, когато сме на турнета, по хотелите ни дават една стая. При което пояснявам, че трябва да ни дадат две, тъй като не сме семейство. И винаги на рецепцията остават изненадани. До някое време опровергавах слуховете, сега оставям всеки да си мисли, каквото иска. Истината е, че сме добри приятели.

Орлин ми беше кум при първия ми брак. Дружбата ни продължава и сега. 2000 г. издадохме последния си съвместен албум "Ти и аз". Тази пролет ще излезе моят нов самостоятелен албум и след това вероятно ще запишем двамата нови песни, в които Орлин за първи път ще пее в поп парче като оперен певец.

Фатално привличане, което едва не завършва фатално

Като ученичка имах много ухажори. В гимназията, в 9 клас, момчетата ме нарекоха Секси. Защото се появих в училище с един много секси потник с гол гръб, още никой нямаше такъв. Винаги съм имала усет към модата, въобще към модерното в живота. Ако не бях започнала да се занимавам с музика, щях или да танцувам, или да се занимавам с мода. Това са другите две неща, които ме интересуват.

Аз съм по дългите връзки и съм изключително моногамна. Харесам ли някого, съм като кон с капаци и за мен съществува само той. Изисквам от него 100% любов и всеотдайност, същото давам и аз. При мен компромиси в това отношение не може да има.

Изключение беше само първата ми връзка от 7-8 месеца с един Наско от нашето училище. Тръгнах с него, защото ме спаси от влюбен циганин. Беше страхотно премеждие.

Циганинът идваше от циганската махала в училище, беше ме харесал и искаше да ме краде за жена. Беше по-голям от мен с няколко години, преследваше ме навсякъде, аз бягах от него. Беше успял да разбере къде живея, беше научил моя телефон, както и тези на приятелките ми. Една вечер с Наско отидохме в дискотеката Маймунарника в Борисовата градина и там циганинът с приятелите си цигани ми беше направил капан да ме отвлича. Слава богу, ние с Наско разбрахме и успяхме да избягаме през парка. Обаче като стигнахме пред нас, там ме чакаше глутница цигани.

Обадих се на майка по телефона, тя викна полиция и циганите си тръгнаха. Това обаче не беше краят. Към 12 ч. през нощта много влюбеният циганин звъннал на приятелката ми и й казал, че ако не изляза до половин час и ако нашите не ме дадат с добро, ще ни подпали. Приятелката ми не ни звънна, защото решила, че заплахата не е сериозна. Обаче циганите изляли туба бензин на входната врата и я подпалили.

Добре че се прибирал съсед, видял ги и ни каза. Потушихме пожара, на следващия ден майка отново се обади в полицията и предупредиха мургавия ухажор да не се приближава до мен. Слава богу, съвпадна с времето, когато той замина войник. Макар че от казармата започна да ми праща писма и рисунки с ками и юмруци. И с обяснения, че всичкото това ще е за мен, ако не се съглася да му стана жена.

Майка ми пак взе нещата в ръцете си. Изпрати писмата на шефовете му и повече не го видях. До ден-днешен петното от изгореното стои на вратата ни. След този случай Наско стана първото ми гадже. Оцених мъжкото му поведение, но бързо се разделихме, защото беше изключително ревнив.
Първата ми сериозна любов беше моят съученик от 9 клас Здравко, ходих с него две години. Той беше едно от най-харесваните момчета в училище, но не това беше причината да сме заедно. Просто флуидите си изиграха ролята - имахме изключително силно привличане.

Обаче аз съм човек на крайностите. До момента, в който чувствах силна и огромна любов, бях с него. В момента, в който реших, че нещата са приключили, въпреки че той още дълго след това ме търсеше, казах край и не направих компромис. Защото и Здравко беше доста ревнив. Изобщо още от училище започнах да попадам само на ревниви мъже. Дали си бяха такива, или аз ги правех впоследствие, това и досега е загадка за мен. Ревността е една от основните причини връзките ми да се разпадат. Винаги съм била към мъжете си точна и вярна, смея да твърдя, че и те са били такива, защото иначе не биха имали никакъв шанс да бъдат с мен.
Но, от една страна, прекалената им ревност и желание да ме обвързват и да бъда тяхна собственост, а от друга - моята свободолюбивост, са си казвали думата и сме се разделяли.
В консерваторията нямах връзки с колеги и, между другото, никога не съм имала. То и нямаше кога, защото още в началото на следването ми работата ме събра с Иван Тенев.

Брак с иван тенев

Още на втория ден, след като се запознахме в студио "Зарница", той ми каза, че е много влюбен в мен и дори, че ме обича. Моите чувства се зародиха по-късно. Вероятно не мислех, че може да имаме връзка, защото е с 10 години по-голям. Но при мен обикновено печелят мъжете, които са настойчиви, отстояват любовта си и непрекъснато ми показват колко държат на мен и колко ме обичат. Иван го показваше ежедневно, ежечасно и ежеминутно. Преследваше ме навсякъде и ме ухажваше.

На срещите идваше с цвете или с малко подаръче. Изобщо не пропускаше да прави приятни жестове и да ми угажда за всичко, каквото исках. Освен това беше съпричастен и на работата ми. Започна да пише изключително хубави текстове за песните ми. Работата, личният живот, всичко започна да ни свързва много и аз реших, че това е човекът, на когото бих могла да се отдам във всяко едно отношение.

Иван непрекъснато ми предлагаше брак. Аз не исках да се омъжвам толкова млада, но забременях и това реши проблема. Майчинското чувство в мен надделя, макар че бях на 22 г. Направихме огромна, изключително хубава сватба с повече от 200 човека в ресторанта на хотел София. Кумове ни бяха Орлин и неговата тогавашна приятелка Зоя. Заживяхме заедно с Иван, обаче не можех да се отделя от къщата на ул. "Иван Вазов" и от мама и татко. Хубавото беше, че живеехме наблизо, та можех почти по цял ден, особено докато бях бременна, да си бъда при тях. Дори от време на време исках и да преспивам там. И досега няма ден, в който да не мина покрай родния ми дом.

Един ден, бях в осми месец, докато си седях вкъщи, а Иван беше в радиото, от мен започна да изтича някаква вода. Майка ми спешно се прибра от работа, викнахме линейка и отидох да раждам. Беше доста тежко, с два екипа, които направиха всичко възможно, за да родя по нормалния начин. Бебето обаче не изплака и аз изпаднах в паника. Оказа се, че от тежкото раждане кислородът не му е достигнал и лежа около седмица в кувьоз.

Имаше съмнение за парализа на крак или ръка. Страшно се притеснявах, но се справих много мъжки. Още докато бебето беше в кувьоза, а и след това започнах всеки ден да му правя масажи. И не знам - дали моите масажи, дали огромната ми вяра, че всичко ще е наред, или голямата ми любов помогнаха, но синът ми израсна голям мъж. Днес Димитър - кръстих го на баща ми, е на 19 г., спортист, изключително сериозен човек.

Бракът ми с Иван продължи около 7 години. Може би отношенията ни се изчерпаха, защото бяхме заедно от сутрин до вечер. А може би заради неговата ревност. Всичките тези мои мъже не можаха да разберат, че все пак са свързани с жена, която е в работа, където има контакти не само с жени, но и с мъже. Ревността на Иван беше изключителна. Беше започнал дори да ме следи. Излизам, а той върви след мен и го виждам.

Подслушваше ми и телефонните разговори - беше си направил телефон дубликат. Всичко това започна страшно да ме изнервя. А тръгнат ли веднъж нещата да се чупят, лека-полека се върви към края. Точно в този момент се запознах и с бъдещия си втори съпруг. Но нямах никакво намерение да се развеждам.

Разводът с Иван, новата ми любов Георги

Запознахме се по малко необичаен начин. Не обичам, даже мразя да ходя по врачки, гледачки и други подобни. Обаче един ден приятелка ми се обади и ме помоли да отида у тях, защото при нея била една страхотна гледачка, но щяла да гледа, ако сме поне три. Отидох. Гледачката - възрастна жена, надали ме позна, бях неглиже, по домашни дрехи.

Застана срещу мен и започна да ми изрежда по години, месеци, дати, едва ли не по часове точно какво ще ми се случи в следващите 7-8 години. Каза ми, че скоро ще срещна мъж, в когото ще се влюбя от пръв поглед. Че през 1991 г. ще имам второ дете, също момче - аз бях абсолютно категорична, че няма да раждам отново. Че ми предстоят турнета в чужбина, че вторият ми брак ще продължи до 1994-5 г., а после ме очаква коренно различен живот. Реших, че това е поредното доказателство, че врачките говорят глупости. Но ето какво се случи.

Звънна ми приятелка и ми каза, че при нея е един футболист - Георги Димитров, как може да не съм чувала за него, капитан на националния ни отбор, играе във Франция. В момента си е дошъл, видял ме на плакат, страшно ме харесал и иска да се запознае с мен. Отговорих й да не ме занимава с глупости, особено пък с футболист - дума да не става. Той обаче настоя много и един ден се срещнахме. Запознаха ни на следобедно кафе.

Видях един красив мъж - Георги беше много хубав по онова време, един от най-хубавите ни футболисти. Освен това ме впечатли, че е със силен характер. Но само до там, макар че ми звънеше всеки ден. Всъщност още на втория ден и той ми каза, че ме обича. Започнахме да се виждаме тайно. Усещах, че се влюбвам и че от ден на ден чувството ми става по-силно.

За да не се разделяме, отказах турне до Монголия. Измислих, че не съм добре, и Иван замина без мен с другите певци. Фатален период, за който Иван след това съжаляваше. Всеки ден бях с Георги и реших, че бих направила всичко за него.

Исках да бъда честна с Иван и му казах как стоят нещата. Прие го много тежко. Беше ми мъчно за него, но какво да направя, тогава главата ми беше абсолютно замаяна. Подадох молба за развод и помолих Иван да се разделим като интелигентни хора. Уверих го, че по всяко време ще вижда детето, както и мен. Той ми даде развод срещу уговорката, че няма да сключвам отново брак. Обещах му, разбира се. Но не устоях на думата си.
Въпреки това останахме добри приятели и дълги години той се занимаваше с моя бизнес. Напоследък му изневерявам в професионално отношение - имам друг пиар, а текстовете на песните ми не са от него, а от млади автори. Но пък той участва в клипа към втория сингъл "Ела" от новия ми албум и може би това бе началото на артистичната му кариера - в момента снима в новия филм за "Бай Ганьо".

Брак и Развод с Георги

В началото на 1990 г., няколко месеца след развода ми с Иван, забременях от Георги и реших, че този път гледачката не е познала, защото според нея трябваше да родя следващата година. С първата бременност работих до осмия месец, не ми личеше и след като родих, се чудеха откъде се взе това бебе. И при втората бях на такъв режим. В петия месец тръгнах на турне в Алжир.

Прекосихме го на длъж и на шир с изключително тежки пътувания из пустинята. Направихме няколко концерта с балет, аз танцувах. Но явно че тази бременност не беше като първата и като се върнах в София, направих спонтанен аборт. Гледачката и в това се оказа права. Бебе през 1990 г. нямаше. След около два месеца отново забременях. Този път реших да се пазя и прекъснах временно работа.

Между другото, по това време вече бях видяла, че и Георги има склонност към скандали от ревност, при това в много по-тежка форма, отколкото Иван. Георги ме ревнуваше от колеги, сваляше ме от техни коли, когато отиваме на турне, правеше луди скандали по хотелите. Но все още бях влюбена и не разсъждавах достатъчно трезво.

Пък и той много искаше това дете… Три пъти записвахме час в съвета, и трите пъти отменях сватбата предишния ден. На четвъртия път се разписахме. Направихме по-малка сватба, тъй като бях в напреднала бременност и не се чувствах добре, кумове ни бяха Вальо Михов и съпругата му. Бебето се роди през май 1991 г. - Мартин, един изключително сладък, малък мъж, който вече е на 12 години.

По време на брака ми с Георги доста дълго се бях отдала изцяло на него. Още преди да родя Мартин, пътувах с него, той все още играеше в чужбина. Четири-пет месеца живяхме в Израел. За съжаление се разболя от жълтеница и не можеше да продължи договора си. Може би ако бяхме останали, нещата между нас щяха да се развият по друг начин. След като се възстанови, заминахме за Швеция и стояхме там около половин година.

Георги беше в перфектна форма, аз току-що бях родила, децата бяха в България. Можеше да подпише договор за 4 години и да си вземем децата при нас, но точно тогава започнах да чувствам нужда да работя. Не се виждах в ролята на домакиня, която по цял ден си седи вкъщи. Исках да правя нещо друго, да давам на хората от себе си.

Върнахме се в България, Георги се отказа от футбола, аз настоявах да работя, той се опитваше по всякакъв начин да ме спре, аз бях категорична и проблемите ни се задълбочиха. Грижех се за децата си, но не исках личният ми живот да остава на заден план.

Като започнах отново да записвам песни и да пътувам, скандалите станаха нетърпими. Докато дойде денят, в който реших, че това просто не може да продължава. Георги започна да ме излага къде ли не. Тръгвам за турне, той пристига в града преди мен и ангажиментите ми отпадат, защото ме прибира насила в София. Не можех да му се опълча, ставаше агресивен. В края на връзката ни започнах да се страхувам, защото заплашваше, че или ще бъда с него, или ще ме убие…

Нещо много често срещано сред българските мъже. Дори ми посегна един-два пъти. Това категорично затвърди убеждението ми, че повече няма да бъда с него.

Преди около 5 години ми правиха хороскоп за предишните ми прераждания. Нещо, в което вярвам. И ми казаха, че съм живяла преди 200 години в Калифорния на брега на океана. Работата ми пак е била свързана с изкуство - правила съм красиви бижута от черупки на миди. В любовта съм била изключително ревнива и страшен деспот и затова сега ми се връща.

Георги не можеше да повярва, че ще се разведа, докато не подадох молба за развод. Тогава положението стана изключително тежко. Оплаквах се в полицията. Казаха ми, че това са семейни проблеми и трябва да си ги решаваме сами. Изнесох се на хотел, наех няколко бодигарда, за да ме пазят от Георги. И се получи малко като във филма с Уитни Хюстън "Бодигард". Единият бодигард се влюби в мен, малко по-късно ми предлагаше връзка.

Беше изключително приятен, но пожелах да останем приятели. Защото въпреки всичко, което ми се струпа на главата, все още имах чувства към Георги и ми беше мъчно, че вече не е мъжът, когото срещнах в началото. Около година, след като се отделих от него, не можех да бъда с друг. Но повече не се върнах при него, макар че разводът се проточи 3-4 години.
И от двата брака си тръгвах с по една дрешка и с по едно дете и започвах всичко отначало. Но пък се гордеех, че всъщност съм силна жена. Купих си апартамент, за година успях да го обзаведа. Работех, не отказвах ангажименти само и само да бъда самостоятелна и да се справя.

Васко - мъжът на живота ми

Година, след като се разделих с Георги, съдбата ми предостави възможност да срещна мъжа, който е до мен вече 8 години. Той изключително много ми помогна отново да почувствам, че живея. Срещнахме се на парти. Покани ме на танц. Изключително красиво момче със сини очи и пленителен поглед. После отново дойде при мен и ми поиска автограф. Последваха още няколко танца, разменихме си телефоните. Научих, че е студент в Икономическия институт. Харесваше ми, но нямах намерение да се занимавам с него, защото виждах, че е по-малък от мен, и реших, че това ще бъде проблем.

Той обаче започна да ме търси всеки ден и настойчивостта му ме накара да се предам. Около месец излизахме само на кафе, аз все още страдах по Георги. Тогава една приятелка ми каза: "Ти си абсолютно глупава. Това е хубаво и добро момче. Всяка друга на твое място би му обърнала повече внимание. Защо продължаваш да бягаш!" Тогава се замислих дали постъпвам правилно.

След близо два месеца връзката ни стана по-сериозна. Оказа се, че независимо от възрастта Васко е изключително зрял човек, на когото мога да разчитам. Занимава се с бизнес, но почти навсякъде пътува с мен, което ми дава изключителна опора. Въпреки това всеки си върши своята работа и има лично свободно време. Това ми липсваше в другите ми връзки. До ден-днешен въобще не сме си омръзнали.

Това е мъжът, когото съм търсила през всичките тези години. И той е ревнив, но в никакъв случай не го показва по такъв начин, че да ме дразни. Живеем заедно, но не мисля за брак. Единственият проблем, който евентуално може някога да ни раздели, е че той иска дете, а аз смятам, че съм приключила с тази дейност.

Искам да се отдам на работата си и да поживея за себе си. Може би е малко егоистично, но не бих зарязала отново кариерата си и искам всичко, каквото мога, да дам на двете си деца. Големият ми син завърши спортно училище и вече е студент в Националната спортна академия. Желанието му е да стане професионален футболист. Малкият ми син е в 6 клас.

Тепърва предстои да определи интересите си, но виждам, че и той се насочва към спорта. И двамата са разумни, само в крайни случаи се намесвам в решенията им. В момента се чувствам като тийнейджърка. Животът ми харесва, какъвто е, и не мисля да го променям.