Преди година-две Наталия Кобилкина имала три желания към персоналната си златна рибка: да пише за списание EVA, да стане водеща в тв шоу и да се види на билборд. Първо започнала да води рубрика в EVA, след това неин приятел й подарил билбордове във Варна, а отскоро Наталия участва като експерт по въпросите на секса в Шоуто на Слави Трифонов. Браво на тази златна рибка! И на самата Наталия, защото за 5 години успява да се наложи в държава, в която първоначално се чувства като марсианец.

Наталия е родена в Ростов на Дон в семейство на потомствени лекари. Родителите й са доста консервативни. Майка й до ден-днешен смята, че да се прави секс в кола е вулгарно. А да се говори за това по телевизията – опази боже! Секс преди брака – забравете! До 18-ата си година Наталия спазва майчините правила. (Впрочем тя и сега е привърженик на идеята, че сексът преди 18 не е добра идея, защото човек не е достатъчно зрял. Дори казва – яростен привърженик!) Отказва да отиде по-далеч от целувките с първото си гадже и това става причина за раздялата им. На 20 г., когато се запознава със съпруга си, има минимален сексуален опит, крайно неудовлетворителен между другото. По това време е студентка по психология в Института за управление на бизнеса и правото в Ростов на Дон. Както е стеснителна, така свири на пиано, на китара, пее, танцува, играе шах, волейбол, йога, избират я за Мис Университет. В това време се появява един шармантен българин, който й харесва от пръв поглед, защото... Защото излъчва благородство и усещане за сигурност. А от майка си Наталия знае, че смисълът на брака за една жена е да имаш стена в живота, на която да се опреш. Влюбва се от пръв поглед в този мъж стена и се омъжва за него. Сватбата им е в Пловдив в ресторант „Петър I“. „Беше много красиво и по български обичай. Тогава не познавах почти никого тук. От моя страна бяха само родителите ми и едната ми сестра. Общо на сватбата имаше 50 човека, сега на рожден ден каня по 70-80“, спомня си Наталия.

Мъжът й е директор на голяма българска компания, предлагат му работа в Москва, в Казахстан, Киев, дори в Африка. Двамата могат да избират между всички тези места, но избират България: „За мен тя беше любов от пръв поглед. Тук се чувствах добре, самата енергия беше много специална. Дори си мисля, че в предишен живот съм била българка.“ Началото обаче не е съвсем лесно: „Първите месеци, които съм живяла в София, бяха един от най-трудните периоди в живота ми. Преди да заживея в България, работех в Сosmopolitan и Men’s Health в Казахстан като HR директор, водех много активен социален живот. Изведнъж съм в България, без да говоря езика или да имам поне един близък човек. Обадих се на една позната на майка ми тук, рускиня, за да ми помогне за работа, а тя ми каза: „Върви да ставаш сервитьорка.“ Как сервитьорка, аз все пак имам две висши?! Но много интересно - българите прекрасно ме приеха. Когато се опитвах да се ориентирам на улицата с карта в ръка, хората спираха и питаха имам ли нужда от помощ! И досега много ми помагат и ме подкрепят.“

Първата работа, за която Наталия подава документи, е за бизнес треньор. Отива на интервю, което минава много добре, като се изключи фактът, че тя изобщо не говори български. Работодателят обаче казва, че ако научи езика за месец, ще я вземе. След интервюто Наталия тича към ИЧС и се записва за курс. Точно след месец взема изпита по езика, отива на второ интервю, печели конкурса и я назначават. Започва да работи с чуждестранни компании, води курсовете на български и руски. Но не спира да мечтае. (Наталия ще се окаже човекът с най-продуктивни мечти, когото познавам. Единият ден си мечтае за Нещо, на другия Нещото вече чука на вратата.) Желанието й е да води курсове по личностно развитие. Намира човек, който се занимава с такива курсове, и той й предлага да работят заедно. Когато Наталия казва на шефката си, че напуска, жената не й вярва. Работи в прекрасна компания, а напуска, за да започне от нулата?! Съпругът обаче стои зад гърба й точно според майчините предписания – като стена. Цяла година Наталия ходи по обучения, чете книги, осмисля темите, по които ще говори. Започва да води курсове по личностно развитие. Постепенно осъзнава голямата нужда на хората от сексуално ограмотяване. Вижда, че има нужда да се говори за секс! Самата тя е имала проблеми в това отношение. „Когато се ожених, не знаех почти нищо за секса. Може да се каже, че станах сексолог заради своите сексуални проблеми. В началото беше рев. Правя секс, а нищо не усещам. Започнах да мисля, че оргазмите са измислица.“ Тогава по съвет на майка си изкарва курс за отношенията между мъже и жени при сексолога Игор Незовибатко (той провежда курсове и в България – б. а.). Още в началото Игор я пита дали получава лесно оргазми. Наталия е бясна – този да не е луд, да я пита за нещо толкова интимно още при първото им виждане?! На курса тя среща много трудности: „Ревях. Имах много блокажи, които трябваше да изчистя.“ Някои са заради консервативното домашно възпитание. Наталия си спомня как вече шест месеца живеела със съпруга си, било преди да се оженят, а майка й я попитала: „Той опитва ли се да докосва твоето цвете?“ Успокоила се, когато Наталия й казала: „Не, мамо, само се държим за ръце.“ След курса при Незовибатко животът й фатално се променя, както тя казва: „Нещо в мен се отключи. Започнах да говоря за секс, да правя експерименти в секса и разбрах колко много ми дава това. Почувствах се независима, направих собствен бизнес. Това беше като прераждане, сексуалната енергия ми даде свобода, откритост.“

Все пак за някои неща Наталия е съгласна с консервативното семейно възпитание. Например, че човек трябва да е психически зрял, когато започва да прави секс. И че колкото по-малко партньори в леглото има една жена през живота си, толкова по-добре. На тази тема Наталия може да ви дръпне цяла проповед: „Вагината е като духовен храм на жената. И е важно да я пазиш като всеки храм – чиста и красива. Човекът до теб трябва да е заслужил да влезе в храма, да ти е доказал, че те обича. Това не става за един ден. Аз съм много против вярването, че сексът ще е добър, ако срещнеш правилния мъж. Ако аз срещна правилния мъж и нямам знания, не мога да имам хубав секс. Не всичко се определя от броя на любовниците. Чувала съм жени да казват: този мъж е голям женкар, имал е много любовници, но в леглото е нула, не може да ме задоволи. Броят на партньорите абсолютно не те прави добър или лош любовник. Дори обратното. Знам за една руска балерина, която смяташе, че за да е на ниво, трябва да сменя партньора си в танците всяка година. След 15 г. смяна на партньори тя беше решила да опита само с един. 3 години танцува с него. И призна, че за тези 3 е научила повече, отколкото за предишните 15. По-хубаво е да търсиш дълбочина, а не бройка. Ако не се научиш да говориш с единия партньор, няма да го правиш и с другите, а най-вероятно ще повтаряш едни и същи грешки.“

Питам Наталия каква разлика вижда в отношенията мъже-жени в България и Русия. Според нея българите уважават повече желанията на жената. В Русия например мъжете не били склонни да правят орална любов, смятали го за унижение. Докато в България такова мнение е по-скоро изключение. „В Русия, ако мъжът е успял, може да избира между много жени. Партньорката му добре осъзнава това и си затваря очите за много неща. Там просто е по-малък изборът на хубави мъже. Тук мъжете са навсякъде. Но има нещо друго. Рускините се възхищават от мъжете, носят ги на ръце, мият им краката, прибират се те в 5 сутринта, ти приготвяш закуска. Докато българките казват: каква е тази глупост, как ще му мия краката или ще му кажа, че е най-великият. Тук жените отнемат от силата на мъжете. Много е важен балансът. От една страна, да му се възхищаваш, от друга, да запазиш уважението към себе си.“

„Наталия, комплимент ли е една жена да бъде наречена мръсница?“ „О, да. Защото мръсницата, освен ако не е суперизморена, винаги казва „да“. Подкрепя експериментите. Аз обичам да правя палави неща. Много е забавно да отидеш на театър и докато тече спектакълът, партньорът ти да те възбуди с ръка. Слагаш отгоре дискретно някоя дреха... Същото можеш да го направиш на седалката в самолета. Правила съм ги и двете.“ „В театъра?! На коя постановка? „Монолози на вагината“. Там се казва, че има 34 начина да викаш по време на секс, Снежина Петрова го прави страхотно и докато тя вика, и ти викаш.“ „Кажи честно, ти всеки път ли получаваш оргазъм?“ „О, да, разбира се, това е толкова лесно. За мен е странно да не го получаваш. Все едно да не дишаш. Това е естествено състояние на организма. Като паркирането на кола е. Ако караш добре кола, ще можеш да паркираш и на най-неудобното място.“

Така че, дами, ако се чудите какво желание да предявите на персоналната си златна рибка, опитайте с умело паркиране. А новите желания на Наталия към рибката са две книги до края на годината, докторантура по сексология и семейна психология и после 3 деца.