Ако имаше опасност нещо да затъмни изпълненията на участниците в X Factor, това бяха танците. На моменти бяха толкова изразителни, цветни и шокиращи, че дърпаха вниманието от главния герой. Днес EVA застопорява пред очите ви виновника за това – хореографа Милен Данков. Той танцува от началото до края на шоуто. И как танцува само!

Милене, страхотни неща направихте в X Factor! Къде си се крил досега?
Аз съм на пазара от 10 години, правил съм много други формати, но този наистина показва и хората, които работят за него, не само изпълнителите и журито. Никой почти не ме забеляза в “Мюзик айдъл 2” или във “ВИП данс”.
На колко си години, какъв опит имаш дотук?
На 29. От 10 съм в София, иначе съм от Горна Оряховица. На 6 г. започнах да тренирам акробатика, после да танцувам. Но не съм учил за хореограф. Само клипчета съм гледал. На 14 г. направих танц на музиката на „Трилър“ и с него спечелихме конкурс в Италия. Това беше първото ми постижение с една самосъбрала се група от аматьори. По-късно, като разбрах, че балет “Тодес” имат школа в София и са танцували с Майкъл Джексън, дойдох и се пуснах. Видяха ме и ме взеха. След това започнах да работя с Галя от “Сатен”, с Руши, с Мария Илиева и Графа... създадохме студиото Dance Zone.
Всичко ли може да се изтанцува?
Със сигурност. Отваряш си съзнанието и си представяш... На мен това ми е перманентно състояние – постоянно ми излизат движения и картини, които ме карат да ги пресъздам с тялото си.
Ползваш ли езика на тялото в конвенционалното общуване?
Сигурно съм много затворен, защото никой не ме харесва от първия път. И се дистанцира. Явно тялото ми изразява неща, които не мога да овладея.
С кого от участниците в X Factor ти беше най-приятно да танцуваш?
Те останаха тримата накрая. На всички още в началото казах, че каквото поставят сега, на това ще стъпят и така ще им тръгне. Само тези тримата ме разбраха.
Кой според теб беше най-силният танц на сцената?
Един на Джийсън Брад Люис. Бях схванат жестоко, не можех да се движа, два дни преди лайфа танцът не беше измислен. Мислих го върху един мой приятел. Той влезе в залата, показа го и за този танц получихме писмо от Англия, че е достоен да бъде представен в МTV наградите.
Имаш ли си гадже, Милене?
Сега не. Всичките ми връзки до момента завършиха катастрофално. Не по моя вина. Хората се плашат, че трябва да бъдат сериозни.
Сам ли живееш и къде?
На квартира в апартамента на едни приятели заедно с един от танцьорите – Добромир Димов. С него бяхме и двойка в шоуто. Ние танцуваме едно, Елица и Габи друго, останалите трето. Може би затова беше толкова цветно и хубаво.
Живеете с Добромир, двойка сте и в шоуто, а иначе?
Нищо. Всеки да си мисли каквото поиска.
Имаш ли път навън – имам предвид реализация?
Преди X Factor бях в Лондон с идеята да живея там. Върнаха ме, но скоро мисля пак да замина, билетът ми е купен за 2 февруари. Тук не можем да се учим един от друг. А там ходех на уроци в “Студио 68” – част от това студио работи по английския X Factor. Така че ако ме поканят във втория сезон на нашия формат, ще донеса нещо ново.
Какво друго правиш освен танци?
Рисувам. С пръсти. Сложил съм си на стената във фейсбук една картина, която може да се гледа и наопаки.
На дискотека ходиш ли?
Не. Никога.
Пушиш ли?
Да. Засега не се задъхвам, катерейки се до петия етаж. Ще предприема поредния опит да се откажа. Правил съм го на няколко пъти и не съм напълнявал – оставал съм си на 70 килограма.
Какво има на нощното ти шкафче?
О, там е като сметище. Много разпилян човек съм. Подреждам танци, а разхвърлям живота си.
Имаш ли ритуал, преди да излезеш на сцената?
Имам страшна сценична треска. Моля се да не припадна. Повтарям си: „Дръж се, сега излизаме и...“ Нямам време да осмисля дори какво трябва да се случи на сцената.
Има ли танцьор в семейството ти?
Нито един. Когато дойдох в София, нашите не можаха да разберат защо. Чак сега разбраха какво съм искал и са щастливи вече.
Искал ли си да работиш нещо друго? Например ветеринарен лекар...
Не, имам страх от животни. Гонил ме е смок, хапал ме е плъх. Исках да ставам космонавт. И досега обичам да гледам филми за космоса. А танците са ми някаква връзка с него. В главата ми те са като състояние на безтегловност, така ги усещам.