Монтсерат Кабайе

Появява се в мадридската опера Театро Реал в костюм в червено и черно, с червен копринен шал и тъмни очила плюс златна брошка.

Ивайло Харалампиев 03 февруари 2005

Снимка: Хавиер дел Реал и архив на филма Caballe beyond music

Подкрепя се на две патерици. Неизменната широка усмивка. Една от най-големите оперни диви в историята е на 71 г., но още няма намерение да се отказва.

Мария де Монтсерат Вивиана Коснеспион Кабайе и Фолч е родена на 12 април 1933 г. в Барселона. Кръстена е на най-известния манастир в Каталуня. Родителите й от страх да не загубят детето при раждане се заклеват, че ако дойде на бял свят живо и здраво и е момиче, ще се казва Монтсерат. От съвсем малка се прехласва, когато майка й и леля й свирят на пиано. Монтсерат не отлепва ухо от радиото, когато пускат любимите й изпълнители. Баща й работи във фирма за химически торове, а майка й припечелва пари "на парче".

Когато баща й се разболява, бъдещата оперна дива работи каквото намери, за да помага на семейството си - реже кърпички в шивашко ателие, продава различни предмети. Успява обаче не само да продължи с уроците по музика, но научава английски и френски. Солфеж започва да учи на 8 г. и завършва 13 г. по-късно с отличен. Скромното семейство няма достатъчно средства, за да може дъщеря им да се заеме професионално с музика, но талантът на младата Монтсеррат грабва меценатско семейство, което подкрепя музикалното й образование.

За начало на кариерата й се брои 1947 г. За участието си в "Бохеми" Кабайе получава 100 франка. Пее в Германия, Швейцария и Италия. Големият пробив обаче е през 1965 г. в Карнеги Хол в Ню Йорк, когато в последния момент трябва да замести тогавашната примадона в "Лукреция Борджия". Дебютът на никому неизвестната испанка регистрира един най-шумните и продължителни аплаузи, които тази зала помни. Оттогава е смятана за една от най-добрите сопрано в света.

От оперна дива, известна на тесен кръг почитатели на това изкуство, Монтсерат Кабайе става планетарна звезда в дует с Фреди Меркюри. И до днес е сред малкото оперни изпълнителки, които успяват да окупират челните места на поплистите по цял свят. Хитът "Барселона", който Кабайе и Меркюри пеят на откриването на Олимпиадата в Барселона през 1992 г., се продава в милионен тираж. Според легендата Фреди Меркюри отдавна бил неин почитател, докато една вечер след неин концерт й се представил. Лидерът на Куийн пише музика за Кабайе - Exercises in Free Love.

Тя я изпълнява за първи път като абсолютна изненада в репертоара си на рецитал в Лондон в присъствието на развълнувания Фреди Меркюри. За широката публика Кабайе е и гласът, който пее заедно с Лайза Минели, Джо Кокър, с тримата велики тенори, с Тина Търнър.

Сериозни и почти постоянни проблеми със здравето я карат да отлага запланувани концерти, но винаги се връща, често с превръзка или подкрепяна на бастун или патерица, без никога да се оплаква. Надвива на два пъти рака. Цяло десетилетие след 1992 г. Кабайе не участва в концерти, нито записва дискове. Не се показва пред публика, докато се бори да закрепи разклатеното си здраве. Мнозина предричат края на кариерата й, но през 2002 г. навръх 70-ия си рожден ден примадоната за пореден път се завръща и противно на черните прогнози на фаталистите пак е на върха оттогава.

За Монтсерат мнозина твърдят, че е една от най-забавните и вълнуващи жени, с които са се запознавали. Въпреки огромната си осанка, над 100 кг. по думите на самата звезда, с излъчването си и чувството си за хумор Кабайе омайва много мъже. Далеч по-младите й колеги не престават да твърдят, че са влюбени в именитата изпълнителка, макар и само платонично. Защото сопраното остава вярна на съпруга си Бернабе Марти, баща на двете й деца. Монтсерат Кабайе неизменно се появява с лъчезарна усмивка, а смехът й, достоен за момент от някоя от оперите й, често разтърсва атмосферата.

Монтсерат Кабайе е посланичка на добра воля на ЮНЕСКО от 1994 г. Пяла е в благотворителни концерти за различни каузи - за борба срещу СПИН, за децата, пострадали във военните конфликти на Балканите, за жертвите от Чернобил. Има фондация за подпомагане на деца в неравностойно положение. Последната премиера на Монтсерат Кабайе е операта "Клеопатра", в която пее и дъщеря й Монтсерат Марти, утвърдила се през последните години като нова надежда на голямата опера.

През последните сезони представяте все опери на известни композитори, които никога не са били поставяни на сцена. Не е лесно човек да си ви представи, ровейки се из прашни архиви в тъмни подземия.

Но го правя и това много ме забавлява. А и някак си чувствам, че така си върша работата. Тази опера, "Клеопатра", изрових от архивите на Париж. Помогнаха ми наследниците на фондация "Масне". Влюбих се във всички персонажи. Веднага им позвъних и казах, че много бих се радвала да направим операта.

Задължително ли е имиджът на една артистка да съвпада с идеята за героинята?

Когато играеш някоя героиня, трябва все пак да има някакво съответствие между нея и изпълнителката. Затова сега съм Клеопатра, но операта е във вид на концерт, не на спектакъл. Представете си ме като Клеопатра, доста голяма вана трябва да ми приготвят, за да се къпя в нея, да не говорим за количеството козе мляко, което ще ми е необходимо. Аз като Клеопатра щях да бъда като патица насред сцената. Тя трябва да е мъничка, изящно красива. Въпреки че на сцената има някаква магия в светлините, която превръща дори особа като мен в нещо по-приемливо. Е, преди години тежах с 20 кила по-малко и когато играех Травиата например, хората ми вярваха.

Как гледате на все по-честите опити за крайно модернизиране?

Добре е, когато е нещо обосновано и добре подплатено. Но не приемам от операта да се прави филм с музика като фон. Има малко или повече революционни хрумвания. Веднъж в "Силата на съдбата" войниците излизаха на сцената на велосипеди. Най-лесното е да измислиш някаква глупост и публиката често вярва на такива глупости.

Вие участвали ли сте в нещо по-любопитно от този сорт?

Веднъж поискаха от мен да бъда Норма, качена на танк, и да пея «Каста дива» с шмайзер на рамо. Казвам му, промени текста, направи каквото искаш, ама моля те, не ме качвай на тоя танк. А той ми обяснява, че така трябвало, защото иска да иновира. Е, щом е така, аз набързо се «разболях» и отказах да пея. На всеки, който се отдалечава от музиката, за да постигне някакъв ефект, честно казано, му съчувствам, че е толкова некадърен, та да разчита на някаква глупост.

Според колежката ви Елена Образцова на една репетиция сте й казали: "Чакай, сега ще припадна!" И пред шашнатия й поглед сте привели заканата си в действие, за да се доберете до почивка.

Ха-хааааа, много забавно беше наистина. Бяхме изтощени, 40 градуса жега, така или иначе малко по-късно със сигурност щях да припадна, защото вече бях съвсем замаяна.

От вашия мастерклас тръгват големи млади надежди. Какво им преподавате?

Единственото, което казвам на младите, е, че не учителят им е бил лош, а че те просто не са го разбрали. За да си майстор на гласа си като инструмент, трябва първо да си майстор на тялото си. Повечето млади изпълнители не знаят, че диафрагмата е мембрана, а не мускул. Аз дори им показвам учебници по медицина. Белите дробове трябва да се изпразнят напълно. Хората никога не го правят, винаги остава мъничко въздух. Коремните мускули трябва да вдигнат диафрагмата и по този начин певецът доминира струята въздух. Така се постига това пианисимо, което е заложено у всички, просто трябва да знаеш как да го възпроизведеш.

Твърдите, че сте оптимистка за бъдещето.

Когато чуя някоя нова надежда и видя, че се развива, казвам си: Не съм сбъркала! На моята възраст подобни открития силно ме вълнуват. Показват ми, че всякакви предизвестени катаклизми са out of business. Музиката докосва мистичната и духовна фибра у човека. Става някаква реакция в мозъка, която доскоро не познавахме. Когато си тъжен, музиката те успокоява. Когато си в еуфория, ти доставя хармония, а когато си сам, те придружава.

Почти никога не говорите за здравословните си проблеми. Как се справяте с тях и успявате да продължите?

Всички камъчета в живота не са непреодолими препятствия, трябва или да ги заобикаляме, или да ги прескачаме.

За милиони хора от цял свят вие станахте известна, когато пяхте с Фреди Меркюри песента "Барселона".

Той беше звездата, аз се присъединих към него, така си беше. Бих искала отново да пея с Фреди. (Сваля поглед надолу, стиска ръце и тъжно се усмихва.) Невероятно удоволствие изпитах от работата и приятелството с него.

Освен Фреди Меркюри кой ви впечатли силно?

Работих наскоро с Вангелис. Голям музикант. Да знаете по какъв брилянтен начин изпълнява Бетовен на пиано, но крие този свой талант. Импровизациите му са сякаш от друг свят. Не зная как го постига с неговите си машинарии. Но всичко е на базата на универсалната хармония. Спомням си как веднъж отидох да го видя в студиото му уж за час-два. Сядаме на пода, носят ни кока кола и сандвич и докато се усетим, вече е 6 ч. сутринта. Веднъж с дъщеря ми така видяхме как се ражда една негова творба пред онова красиво море на Гърция. Магия! А и е един много чувствителен човек, въпреки че е спечелил Оскар!

Как се чувства Монтсерат Кабайе като майка на Монтсеррат Марти, една от новите звезди в операта?

Разбрах, че съм бременна, на сцената. После я кърмех пак на сцената, видях я как расте. И като артист, но още повече като майка, за мен е вълнуващо да я гледам сега. Изпълва ме силна емоция, която в началото едва успявах да скрия.

Известна сте като жена, която открито говори за себе си, нещо, което днес рядко се случва.

Но не бих могла да ви разкажа за първата си брачна нощ например (силен кикот)... Добре де, ще разкажа само едно откъсче. Бях се зарекла да се оженя на 15 август, деня на Дева Мария. Но в манастира Монтсерат ми казаха, че трябва да е или ден преди, или ден след тая дата. Добре, казвам, тогава на 14, нали в 12 ч. след полунощ вече ще е 15-и. Когато останахме в хотела, установихме, че куфарът на съпруга ми Бернабе го бяха върнали в града. И най-голямото ми притеснение бе - не се смейте, такива бяха времената, че той няма пижама. Ужас!

Майка ми ми беше ушила един много красив комбинезон и един халат. Убедих го някак си да облече халата. Тогава не бях толкова дебела и не му стоеше зле. Но той пък не разбираше защо в първата брачна нощ трябва да чакаме до 12 ч. (Кабайе избухва и се изпъва назад от смях с очевиден риск да падне заедно със стола). Аз обаче държах нищо да не правим до полунощ. В един момент започна да ни премалява от глад. И какво да правим, вечеряхме втори път. Няма да забравя онази плодова салата с майонеза.
Много забавно беше. Но така или иначе от чакането нямаше добър резултат. До третия ден нищо не стана от опитите ни. И тогава трябваше да дойде доктор, защото получих кръвоизлив. Оказа се след години, когато се роди синът ми, че имам малформация и не дилатирам добре. Не съм разказвала тая новина, но на моята възраст вече може, нали?

Как се виждате в огледалото?

Нямам имиджа, който може да се очаква от една оперна звезда. Май не приличам много и на жена на моята възраст, но какво значение има това. Аз се чувствам горе-долу добре, не се оплаквам.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР