Не съм Дан Браун, аз съм пишеща майка
Марина Фиорато е английска писателка с венецианска кръв. Първата й книга „Стъкларят от Мурано“ се превърна в бестселър. В нея се преплитат съвременна любовна история, която се развива във Венеция, и криминална интрига от времето на Ренесанса. Във втората - „Тайната на Ботичели“, тя излезе на български наскоро, главната героиня Лучана е проститутка, която Ботичели използва като модел за фигурата на Флора в шедьовъра си „Пролет“. Тя се влюбва в млад монах, с когото трябва да разплете политическия заговор на управителите на Флоренция – Медичите.
Сравняват ви с Дан Браун. Дори четох следното изказване за вас двамата: Кралят е мъртъв, да живее кралицата! Как ще го коментирате?
Поласкана съм! Мога да разбера това сравнение, тъй като и двамата пишем романи, в които се търсят „съкровища“ и има връзка с ренесансови художници. Аз харесвам много „Шифърът на Леонардо“ и „Ангели и демони“. Но нашите книги са наистина различни. Възхищавам се от Дан Браун и малко се дразня, когато критикуват романите му – смятам, че ако един автор може да увлече милиони хора да четат книгите му, и то хора, които вероятно не са чели книга от години или пък изобщо не четат, това може да е само хубаво.
Е, може би е излишно да споменавам, че бих искала да имам също толкова милиони в банката като него!
Откъде черпите историите си?
Идеята за първата ми книга „Стъкларят от Мурано“ ми хрумна след една информация, която чух по радио Би Би Си за венецианските майстори на стъкло - те били държани като затворници на о. Мурано, за да се запази тайната на производство на стъклото. А за „Тайната на Ботичели“ прочетох един репортаж във в. The Times. По ирония той беше озаглавен „Шифърът на Ботичели“, препратка към Дан Браун! И беше за италиански учен на име Енрико Гуидони, който застъпва теорията, че фигурите в картината на Ботичели „Пролет“ представляват италиански ренесансови градове. Оттам ми хрумна идеята за роман разследване, чието действие преминава в тези градове.
Защо решихте главната ви героиня да е проститутка?
Защото тези жени са като мост между различните социални прослойки. Някои от клиентите й са наистина високопоставени, дори благородници, въпреки че тя продава тялото си на улицата, сред бедняците. Хареса ми и идеята героинята ми да има земен, дори груб език в противовес на обичайните ни представи за Ренесанса – изкуство, маски. Лучана разбива всичко това.
Вашите героини – както Лучана, така и тази от „Стъкларят от Мурано“, преживяват романтична любов. Вие имате ли подобна любовна история? Кой е най-романтичният жест, чиято героиня сте вие?
За щастие аз намерих принца от приказките и вече 10 години съм омъжена за него. Моят съпруг Саша ми предложи да се оженим на лодка в реката край Кеймбридж, един от най-красивите градове в Англия. Беше пуснал Вивалди и завърза лодката под един мост, копие на венецианския Мост на въздишките. След това ми подаде една панделка, която аз издърпах, и от водата се показа букет цветя с годежен пръстен!
Вие сте наполовина британка, наполовина венецианка. Но живеете в Лондон. Защо не избрахте един от най-романтичните градове на света – Венеция?
Ходим във Венеция колкото се може по-често. През миналата година бяхме там 3 пъти за проучвания. Нашата сватба беше във Венеция, в една малка църква до Канале Гранде, и миналата година, когато имахме 10-годишнина, я отпразнувахме отново заедно с двете ни деца! Разбира се, много бих се радвала някой ден да имам къща във Венеция – особено ако хората са така добри да продължават да купуват книгите ми!
Разкажете ни за стила си на работа. Кога пишете? Имате ли специални ритуали, с които да се настройвате?
Моето време за писане зависи от децата ми. Имам 8-годишен син Конрад и дъщеря Руби, на 6. Сутрин ги оставям в училище и работя до ранния следобед, след това ги прибирам. Когато са вкъщи, не мога да пиша, но преглеждам пощата и говоря по телефона. Пиша направо на компютъра, но си водя бележки в малки бележници или на телефона си. Докато пиша, пия много чай!
Коя е най-голямата ви женска слабост?
Да си купувам дрехи, които всъщност не ми трябват! Особено рокли – имам наистина много рокли. Също така, неизвестно защо, съм пристрастена към купуването на червила – имам около 100 червила, а само една уста!
Случвало ли ви се е да сънувате някои от историите си?
Доста често през уикендите ставам рано, за да запиша някоя идея, защото съм сънувала някаква сцена и не искам да я забравя.
Казвали ли са ви, че приличате на Флора от картината на Ботичели?
Ще ми се да беше така! Казвали са ми, че приличам на образ на Ботичели, но обикновено ме сравняват с Венера, не с Флора, тъй като съм червенокоса. Приемам това като огромен комплимент.
Интервюто е осъществено със съдействието на българския издател на Марина Фиорато ИК “Кръгозор”.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА
