Печелят ли се пари от такава работа в Америка?

Много добре се живее. Никога не ми се е налагало да работя за никого, семейството ми е летяло напред-назад. Синът ми си идваше за летните ваканции. Сега като се замисля, с билетите можехме да построим още една къща освен тази в Палм Бийч.

Какво ти даваха за успехите като гимнастичка?

Не бяхме олимпийски спорт. Сега ако плащаха онези пари, хората не биха се занимавали. Все пак Тодор Живков подари по една кола на целия национален отбор и ни даде възможност да не чакаме по 20 години за жилище, което си бяхме заслужили.

Промениха ли те Щатите с нещо?

Не, абсолютно същата съм си. Много земен човек, мразя формалностите. Никога не съм парадирала с това, че съм световна шампионка. Само в началото, като заминах, трябваше да чукам по вратите и да обяснявам, че имам титли. Тук всички ме познаваха, докато Америка ми даде право на личен живот.

Синът ти какъв се чувства?

Американец отвсякъде, роден на 4 юли. От малък започна да монтира филми и иска да се мести в Холивуд. Иначе чупи световни рекорди в скейтборда, скача от покриви.

Как поддържш форма?

Ям само чисти храни – суши, салати. Във Флорида хората стриктно следят храната си и спортуват много. Отвикнала съм от българската кухня, в която всичко плува в мазнина. Обичам да готвя и го правя добре. Специалитетът ми е агнешко със спанак и ориз, но също правя капама, кавърма.

Дори докато гледах татко, готвех за цялата улица и всички, които ми помагаха. В Сиатъл пък домът ми беше като хотел. За моя рожден ден, 25 декември, се изсипваха приятели от Канада, Ню Йорк, Лос Анджелис и оставаха 10 дни. А аз спях у съседите (смее се).

Сега сама ли се грижиш за къщата си?

Имам приятел американец от 7 години, но в повечето случаи сама правя всичко (смях). Все едно отглеждам две деца – сина си и него. Владимир обаче от малък е самостоятелен, отдавна живеем като съквартиранти. Винаги съм говорела с него като с голям човек.

Искала ли си други деца?

Не, беше ми трудно и с едно. Но поне му осигурих възможност да живее, където пожелае. Красавец е, висок, спортен. На италианец прилича.

Кога се връщаш при момчетата?

Смятам да остана до ноември и да видя малко България. Задължително ще посетя Троян, Поморие. Морето не съм го виждала от времето, когато ходехме по лагери и не излизахме от залата. Много ми се ще да си намеря партньор за латинотанци и да участвам в „Денсинг Старс”. В Щатите почнах да танцувам, пробвах и карате, плувам. Редовно ходя по брега няколко километра и слушам модерна опера.

Има ли разлика в отношението ти към България, когато замина и сега?

Винаги си е била мястото, където съм родена. От малка обаче съм прекарвала повече време в чужбина, отколкото тук. Държавата ми е там, където се чувствам добре и имам положителна енергия, където имам възможност да правя това, което искам. Още като момиче се влюбих в Щатите и казвах на моите колежки, че ще живея там, а те се смееха.

Какво те движи напред?

Появила съм се навръх Коледа и затова винаги съм вярвала в Бог. Цял живот съм помагала и разбрах, че рано или късно всичко се връща. Много съм се парила обаче, дори с този Красимир Аврамов. Преди 3 години му заех 15 000 долара за негов концерт в САЩ, а той се прави на ударен и не ми ги връща. Видяхме се в „Царско село” и той ми заяви, че лично на него не съм ги дала, а на неговата мениджърка. Затова вече много трудно човек може да ми стане приятел. Не понасям хората, които се правят на това, което не са.

Първият човек, на когото звъниш, за да споделиш нещо?

Може би моят приятел, въпреки че американците са различни. Седем години обаче са дълго време за двама души.

Обичаш ли да пътуваш?

Много. Бях при Ванга преди да тръгна, тя ми каза: „Държавите ще ти бъдат душманите, от самолет няма да слизаш, през океан ще живееш. Заминавай, добре е за теб.” И аз вярно – заминах.

На колко години се чувстваш?

На много по-малко от 45. Аз съм млад дух. Не бих заменила живота си с ничий друг.