Любовен огън в Пепелина

Ивелин и Поли останали зад кадър от "Фермер търси жена", но свързали живота си покрай предаването

Мариана Антонова 22 December 2011

Ивелин и Поли останали зад кадър от "Фермер търси жена", но свързали живота си покрай предаването

Истински ли са героите и влюбванията във "Фермер търси жена"? Историята на Ивелин и Поли, стартирала покрай най-романтичното телевизионно риалити, е живо доказателство, че любовта може да ни стигне по най-невероятен начин. Стига да вярваме, че я има

30-годишният Ивелин от Русе е сред отпадналите фермери, защото получил само 140 писма от кандидатки за сърцето му. Тези, които гледаме по телевизията, са получили повече. Въпреки това Ивелин си харесал 27-годишната Поли от София - едно от момичетата, които му писали, и след по-малко от половин година връзка вече живеят заедно. Толкова влюбени, че все едно са един човек.

Дълъг път извървял Ивелин до срещата с голямата си любов. След като завършил живопис във Велико Търново, решил да замине за Щатите с идеята да остане там. Подходил към голямото преселение съвсем трезво. Първо си намерил работа като фотограф - одобрили го на интервю, проведено от американски работодатели у нас. След това се преборил за виза от посолството на САЩ, въпреки че английският му бил на разговорно ниво. "Знам какво искам и си гоня целите. Винаги правя, каквото ми харесва." Може би затова малко след като се установил в Ню Джърси, Ивелин си намерил работа в художествена галерия и започнал да продава освен чуждите и собствените си картини. "Преди да тръгна, идеята ми беше да видя дали мога да успея в Щатите. Видях, че мога. Работех, рисувах, всичко беше, както трябва." С една малка подробност. Било безсмислено успешната кариера в чужбина да се случи точно на Ивелин. Защото сам в далечната страна той живеел истински в сънищата си, а там били близките му и дядовата къща в село Пепелина (на 4 км от град Две могили). "Повечето българи емигранти постоянно мислят дали да се върнат у нас. Особено тези, които са емоционално обвързани примерно с конкретно място. Място, където си ходил като малък и са ти се случвали хубави неща. Където се е събирала цялата фамилия." И тъй като Ивелин си имал такова магическо място, започнал все по-често да се замисля дали да не стегне куфарите за България. Решението не дошло лесно. "От една страна, знаех каква е ситуацията в страната ни. От друга, в Щатите нещата се развиваха добре за мен." Усетил, че ако продължава да се колебае, ще започне да устройва живота си в Ню Джърси и може би няма да има сили някога да си тръгне. В крайна сметка надделяло чувството, че в чуждата страна не е на мястото си. И се върнал. За да пробва с рисуването и в България. За да говори на български и - съвсем не на последно място - да има българка до себе си. Защото на другия край на света, където има жени от всякакви народности, Ивелин осъзнал, че не иска друга освен българка. На родна земя обаче първо замислил да се захване с

къщата и двора в Пепелина

След смъртта на дядо му любимото място, където като дете прекарвал щастливи ваканции, лека-полека се превръщало в руина. А в главата му се въртели планове за този имот, разположен в красивия природен парк "Русенски Лом" - старата селска къща да стане къща за гости и артцентър с предмети на изкуството, предлагащ възможност на всеки, който пожелае, да рисува или да прави фигури от глина или дърво, а в големия парцел към имота Ивелин да развива биоземеделие. "Искам да го направя точно на това място, където се чувствам най-спокоен и ми е най-добре." Е, не станало веднага. Трябвало му време, за да добие самочувствие, сила и желание да осъществява проекта си. Всички го убеждавали, че се захваща с фантасмагории и луди идеи. Че правилно е да залага на сигурна работа. Станал графичен дизайнер и отново му потръгнало. "Но не беше това. Защото не се върнах да работя за някаква заплатка, а да създам нещо истинско." После се хвърлил с главата напред. "Вкарах всичките си пари до стотинка в тези камъни и поляни и яко бачкане, копане, кръв, пот, каквото можеш да се сетиш." Работел главно сам. От време на време му помагали роднини или приятели. За година отслабнал с 15 килограма. На втората година започнали да идват гости. "Имал съм моменти, в които съм мислел, че нищо няма да се случи, че не знам какво правя и защо съм се захванал. Но когато някой ми каже, че правя нещо прекрасно, знам, че съм на прав път и че няма да се откажа. Пепелина е място, където забравяш за градските шумове, мейли, телефони и абсолютно изключваш. Хората имат нужда да презаредят батериите от природата." Тогава вече дошло време да се замисли за втората си цел - да си намери българка, с която да споделя любовта и живота си.

любовта на поли и ивелин

Ивелин се записал да участва в предаването "Фермер търси жена". "Около мен, естествено, е имало жени, дори в Щатите, но не е било истинско." Дай да видим, казал си, какво ще стане сега. Получил около 140 писма, това на Поли му направило най-силно впечатление. Не може да каже точно с какво, просто усетил някакво трепване, някакво привличане.

Поли се занимава с интернет реклама в рекламна агенция. Харесва работата си и типично градските си забавления - "наляво- надясно с приятели". От "Фермер търси жена" се заинтересувала чисто професионално. Някой й говорил за страницата на предаването в интернет и тя влязла да я види. Обаче нещо я подтикнало да разгледа целия сайт и "първото лице, което видях, беше на Ивелин. Изгледах само неговото клипче и си казах: ами дай да видя дали наистина има такова нещо. Дали е реално, или е нагласено." Вярно, че в момента нямала гадже, но е категорична: "Не съм чакала да се появи това предаване, за да срещна моя фермер." В това време Ивелин се появил в електронната й поща. Разменяли си имейли 2-3 дни, в последния той й писал, че е отпаднал от шоуто, но иска да се видят. "И аз се вдигнах от София, без да знам абсолютно нищо нито за него, нито за Пепелина." Не казала на родителите си, само на приятелите. Те искали през 5 минути да им звъни, за да знаят, че не й се е случило нещо лошо. И Поли много се страхувала. Докато карала автомобила си, през цялото време мислела как на следващата отбивка ще направи обратен завой. "Сърцето ми тупкаше бързо-бързо от адреналина." Ивелин също се страхувал дали момичето, което ще дойде, ще оправдае очакванията му. Първата им среща била пред общината на град Две могили. Видели се отдалече и той веднага усетил, че между тях може да се получи. Поли: "До този момент не съм вярвала в любов от пръв поглед. Представяла съм си, че срещаш човек в някакво заведение, запознават ви приятели, ходите на кафе и т. н. А тука - бум. Нещата просто се случваха от само себе си. Съдба."

Стояла в Пепелина три дни и заминала на море. "Ако ми се беше обадил 2-3 дни по-рано, щях да си отложа почивката." Чували се всеки ден. Седмица след морето отново била в Пепелина. После Ивелин дошъл при нея в София и така близо два месеца. В момента са си наели апартамент в София и живеят заедно. Поли: "Получи се едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали, ако не и най-хубавото." По погледа на Ивелин веднага се вижда, че и той е сериозно влюбен.

В началото не казвали на родителите си. И на тях им било малко странно, че са се запознали чрез телевизията. Оказало се, че няма от какво да се притесняват. Роднините и приятелите им били очаровани от романтичното им запознанство и им пожелавали дълга и красива любов. Тя обаче няма да сложи край на любовта на Ивелин към Пепелина. Влюбеният художник рисува витражи по стъклата на дядовата си къща в очакване на следващия топъл сезон и мечтае как двамата с Поли ще посрещат гости там, където създава най-хубавата си картина.









ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР