Марките на кладата

През септември 2006 г. Нийл Бурман събира всичките си луксозни принадлежности на площад в Лондон и драсва клечката. Костюм на Viviente Westood, дивиди Sony, плазмен телевизор Sharp, дънки Lee, шлифер Christian Dior, тениски Lacоste и Gucci, пуловери Ralph Lauren, маратонки Adidas, обувки Helmut Lang, куфар Louis Vuitton, компютър Mac, Blackberry са само част от дългия списък скъпи вещи.

Ивайло Харалампиев 14 октомври 2008

Новият гуру на антиконсуматорството Нийл Бурман ексклузивно за EVA

 
През септември 2006 г. Нийл Бурман събира всичките си луксозни принадлежности на площад в Лондон и драсва клечката. Костюм на Viviente Westood, дивиди Sony, плазмен телевизор Sharp, дънки Lee, шлифер Christian Dior, тениски Lacоste и Gucci, пуловери Ralph Lauren, маратонки Adidas, обувки Helmut Lang, куфар Louis Vuitton, компютър Mac, Blackberry са само част от дългия списък скъпи вещи. От кладата на марките не се спасява нищо. Това обаче не е ексцентричен пърформънс. Нийл Бурман  започва нов живот – без марки и брандове! И се превръща в гуру на антиконсуматорството. Защо прибягва до подобна драстична метаморфоза? До този момент е известен млад журналист, писател, музикален продуцент. Канят го на лъскави партита, подаряват му скъпи маркови артикули, минава за преуспяващ мъж. Докато един ден открива, че марките са се превърнали в мания и че е тотално пристрастен към брандовете. Спасението? Да подпали всичко! Бестселърът му „Клада за брандовете” e разказ не само за завоя в живота му, но и за трудностите, с които ще се сблъскаш, ако решиш да го последваш.

 

За тези, които се интересуват от подобен лайфстайл, Нийл Бурман предлага практични съвети и идеи на www.bonfireofthebrands.com.

 

Той обаче е сигурен в едно – като антиконсуматор се чувства много по-щастлив. С Нийл Бурман разговаряме ексклузивно в Мадрид.  

 

Нийл, с какво си облечен днес?

С тениска, купена по интернет за 5 паунда вместо за 100, както правех преди. Обувките са от магазин секънд хенд. Сакото е от армията. Доста от дрехите си шия. Разбира се, че искам да изглеждам готино. Сега обаче усещам колко е приятно да си креативен. Чувствам се много повече себе си, отколкото когато се опитвах да си купя идентичност от бутиците. Сега аз съм автор на част от дрехите си! Случвало се е да си купя маратонки, с които да се мисля за уникален и специален, докато същата вечер на купон видя, че поне още един носи същите. Не можеш да бъдеш индивидуален с неща, произведени във фабрики, големи като футболни игрища, в които на конвейер вадят хиляди бройки.

 

Възможно е обаче да се вманиачиш и по стил на живот „без брандове”.

Признавам, че напоследък съм се поуспокоил. В началото късах дори етикетчетата с марката от пликчетата чай. Не казвам хората да престанат да купуват маркови неща, но ако се замислим, марките в един момент се превръщат в нещо като приятели и любовници, толкова задълбаваме във връзката си с тях. За бога, те са само една чанта или едни слънчеви очила!

 

Може би твоята книга е просто за супер пристрастени хора.

Доста приятели в началото ми казаха, че не ги интересува тази история, но после ми признаха, че все пак са се замислили. Оказа се, че за много хора пазаруването е като влакче в лунапарк. Дори не е задължително да купуваш, може само да гледаш витрини и да изпитваш гъдел, близък до оргазма. Или купуваш нещо, което те е привлякло, връщаш се у дома и изживяваш момента като супер важно събитие. Но после идват сметките и започваш да се укоряваш, че си изхарчил толкова пари. И скоро осъзнаваш, че артикулът, който си смятал за толкова важен, всъщност вече въобще не е чак толкова. И целият процес се задейства отново и отново. Сигурен съм, че на милиони хора това им е страшно познато. Могат да прекарат живота си, повтаряйки този сценарий. И когато установих, че съм на път да го направя, се стреснах и реших да се променя радикално.

 

Освен че не ползваш маркови продукти, как се промени животът ти?

Разбира се, вече не ме канят на модни партита. Много от моите фешън приятели спряха да ми говорят. Работех всеки ден и въпреки това имах огромни дългове. Сега ми се налага да работя само по три дни в седмицата, платил съм всичко и животът ми е много по-лесен. Разбира се, не е толкова гламурен, колкото си го представях като тийнейджър. Но имам повече време за гаджето ми и бебето ми. Като гледам как хората се напъват да си купят нова кола, направо ми се струва невероятно, че и аз съм бил от тях.

 

Не допускаш ли, че масовото прехласване по марки е нещо неизбежно?

Шопингът може да е нещо приятно, да ти даде някакви емоции, но проблемът е, че заема прекалено голяма територия от живота ти. Когато нещата, които притежаваме, започнат да означават прекалено много, ставаме по-несигурни, самотни и в крайна сметка по-нещастни. Не съм убеден, че трябва да приемем тази ситуация, имаме избор да спрем да участваме в тази консуматорска въртележка.

 

Скъпите и известни марки не са ли все пак доста по-качествени?

Това е един от големите митове. Ще го развенчая с много прост пример – ако мислиш, че си купуваш чанта на Луи Вюитон, ръчно направена в ателие във Франция, си в абсолютна заблуда. Почти всичко се произвежда в заводи в Китай, при това в същите, в които правят и маратонки. Ако марковите неща са чак толкова прекрасни, защо си купуваме нови версии и модели следващата година? Електронните марки дават гаранция само за 1-2 години. Това качество ли е? Дори и в екологичен аспект трябва да започнем да пазим нещата и да ги ползваме, докато ни вършат работа. Можем да го направим сега по собствен избор или по-късно, когато сме изправени пред липсата на природни ресурси за подобно драстично разточителство.

 

И все пак хората биха спрели да купуват луксозни марки, ако качеството им беше толкова лошо.

Хората купуват тези неща не заради функцията им, а заради усещането. Не си купуваш обувки, защото ти предпазват краката, а защото искаш в тях да се чувстваш като Сара Джесика Паркър, Мадона или Джордж Клуни. Преди няколко години си купих кожени джапанки на Гучи за 250 паунда. Скъсаха се четири пъти. Постоянно ги сменях. Докато накрая продавачът ядосан ми каза: „Господине, тези чехли не са направени да се ходи с тях, а само да се показват.” Но много хора са толкова влюбени в марките, че не ги интересува, че продуктите се развалят.

 

Без брандове не е ли просто поредният тренд?

Лайфстайл без брандове също е лайфстайл. Не казвам да нямаме различни стилове на живот. Но консуматорството е прекалено скъп затвор, който сами си строим, ако разчитаме на марките, за да осъзнаем кои сме.

 

Според теб не искаме да признаем, че рекламите силно ни влияят.

Правил съм следния експеримент. Питам в една зала колко хора си мислят, че рекламите не им въздействат и повечето вдигат ръка. А после, като им покажа снимка на някой бранд и поискам да ми кажат пет неща, които знаят за него, всички знаят дори повече от пет. Искаме или не, сме изложени на тяхното влияние. Дори и умишлено да искаш да ги избегнеш, е почти, да не кажа, напълно невъзможно.

 

Настояваш, че има и хора, превърнати в марки, като Джей Ло и Дейвид Бекъм.

Те са ходещи и говорещи марки. Държат се точно като компании. Те са всъщност машини за правене на пари. Да сте чули за звезда, която да откаже предлаганите й от някоя фирма милиони, защото не е съгласна с някои етични аспекти на фирмената политика?! 

 

Смяташ, че антиконсуматорството е като нискокалорична диета? Колкото по-малко ползваш, толкова по-добре за здравето ти?

Абсолютно! Колкото повече купуваш и искаш, толкова повече си усложняваш живота. Ако се освободиш от всичко, изведнъж ти олеква.

 

Приятелката ти как приема тази драстична промяна?

Не се е отказала от марките, дори понякога й купувам нещо или ходим заедно на пазар. В началото като почнах да изхвърлям всичко марково и посегнах дори към пастата за зъби, тя ме сряза: „Нийл, твоята Соlgate отива в коша, ако искаш, но моята не я пипай!”

 

А бебето ти, което в момента е на година, ще ползва ли марки?

Когато като малък аз исках от родителите ми да ми купят нещо марково и те отказваха, аз истински ги мразех. И когато синът ми порасне и ми каже: „Тате, искам плейстейшън, маратонки найки, айпод”, още не знам как ще постъпя. Една от идеите ми е да му дам пари за маратонки без марка, а ако иска маркови, да започне да печели и да си ги купи. Но е много възможно да ме намрази!

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР