Гледа се на един дъх. Не за друго, а защото просто не можеш да си поемеш втори. И после те болят дробовете, кръвта ти пулсира в слепоочията, а мозъкът ти отдавна е изгърмял. Най-новият филм на мексиканския режисьор Алехандро Гонзалес Иняриту „Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството” откри тазгодишния кинофестивал във Венеция, а в събота, 15 ноември от 19 ч. в зала 1 на НДК е първата му прожекция в България – в рамките на Киномания. Ако ще гледате обаче мача Пулев-Кличко, имате още три възможни дати за „Бърдмен”. Вижте на http://www.kinomania.bg

Като заговорихме за бокс, „Бърдмен” всъщност е филм-кроше. Крошето на Иняриту! По-силно от тези на Пулев и Кличко взети заедно. След филма си в нокдаун. Броят ти до 10. Не се изправяш. И си в нокаут.

За последните 14 години Иняриту направи „Amores Perros”, „21 грама”, „Вавилон” и „Biutiful”. Вярно, първите три са почти „дуетни парчета”, тъй като тогава мексиканецът работи в много тясно сътрудничество със сценариста си Гилермо Ариега. С последния обаче доказа, че е майстор и без Ариега. Различен вярно, но истински майстор. Все едно. Изброените четири филма са безспорно култови, в световен мащаб. Как да не копнееш по най-новия опит на Иняриту - „Бърдмен”! Хей, Киномания, благодарим, че го доведе в България!

Майкъл Кийтън, първият и най-добър Батман на всички времена, е в ролята на застаряващ актьор, преживял славните си звездни мигове преди години с превъплъщението си като супергероя Бърдмен, тоест Човека-птица. Сега той търси реванш със собствената си актьорска, пък и не само актьорска съдба на театралната сцена.

Но както се досещате през цялото време ти си мислиш, че всъщност това е историята не само на героя на Майкъл Кийтън, но и на самия Майкъл Кийтън. Той също изживя най-звездните си мигове като супергерой и също може би сега търси реванш с тази си роля. Обожавам, сто пъти обожавам това преплитане на задкулисния свят на киното (в случая на театъра) с реалния свят, с истинския живот и май вече веднъж предлагах на вашето внимание няколко забележителни филми на тази тема, но ще го направя пак, защото това наистина са прекрасни творби – от „8 ½” на Фелини през „Американска нощ” на Франсоа Трюфо до „В търсене на Ричард” на Ал Пачино, „Пурпурната роза от Кайро” на Уди Алън и „История за член и бик” на Майкъл Уинтърботъм и още много други, разбира се. Сега към тази група се присъединява и този превъзходен „Бърдмен” на Иняриту. Майкъл Кийтън е толкова откровено остарял, колкото само мъжете могат да си позволят. Но в неговия случай това не е просто, обикновено, човешко остаряване, а е актьорско остаряване - изиграно, осмислено. В него има повече отчаяние, повече мрак, повече дълбочина, повече красота и сто пъти повече лудост, отколкото в остаряването на простосмъртните. А колко ми харесва това, че през цялото време в главата му звучи гротескно-гръмовния глас на неговия „бивш” герой Бърдмен, който се е превърнал в нещо като негово алтер его. Гениален ход на Иняриту!

Няма да ви разказвам повече за филма, но самата аз никога няма да забравя как снове Кийтън из лабиринтите на театъра (а всъщност из тези на живота), със зачервените си, подпухнали очи, брадясал, изплашен до смърт от това, което му предстои, сърдит на целия свят, преследван от думите на дъщеря си (браво, Ема Стоун, ето така се прави „малка” роля!) и му се иска да размаже мутрата на всеки, който се изпречи на пътя му, още повече своята собствена, когато му се изпречи в огледалото. Но най-вече му се иска да се изстреля пак нагоре, да полети, да е лек. Като Бърдмен, човека-птица.

И към всичко това прибавяме виртуозното изображение на Емануел Любецки, който миналата година направи „Гравитация” с другия мексиканец, Алфонсо Куарон, пръв приятел на Иняриту.

Не, спирам. Само още нещо, което предполагам ще ви изненада – филмът е комедийна драма. Филмът е лек и дори забавен. И така – леко, забавно, с хумор – те хваща за гърлото. Затова си поемете дълбоко дъх преди да започне и се потопете.