Жана Queen Бергендорф неукротимата

„Queen“ нарекоха феновете Жана Бергендорф. Наистина има нещо царствено в нея, нещо, което привлича обожанието

Ваня Шекерова 05 ноември 2014

Снимка: Енчо Найденов

Къде се сблъсквате с майка ти тогава?

Други разбирания. Това, което на нея не й се е получило с музиката... Всъщност тя не е искала толкова много да е музикант. Повече е искала да се занимава със спорт. Зарязала пианото заради парашути.

О, ти не си ли опитвала нещо толкова екстремно?

Не, аз просто си грабвам багажа и изчезвам. Сама, с някого – няма значение. Тръгвам на момента.

Това, че майка ти не е продължила музикалната традиция в семейството, как повлия на отношението й към твоето желание?

Някак си не беше съгласна аз да се занимавам с това. Според нея нямаше да мога да се издържам. Искаше да работя нещо, което ще ми носи доходи. Най-хубавото, на което ме е научила майка ми, е да се боря с живота. Нейната липса ни направи силни със сестра ми и ни накара да се научим сами да се справяме.

Тогава разбрах какво е инстинкт. Една ярост се насъбра в мен, че не искаха да ме чуят. Това ме накара да полудея, преля ми чашата. Не можех да си намеря място от тревога.
Казвала ли си й го това за липсата?

Независимо дали като упрек или като признание... Да, тя го знае. Много пъти съм й го казвала.

А на баща си какво казваш?

Тази нощ беше вкъщи, спа у нас, хапнахме. Говорим си с него. Той е пенсионер, фен на спорта. Работил е дълги години в Софарма. Има проблеми със слуха, мисля, че е инвалид втора група. Той е от хората, с които мога да седна и спокойно да си говоря. Не винаги е било така. Но с него, като е имало проблем, сме го обсъждали и решавали. Ама то какви проблеми да има? Той е много различен като темперамент от майка ми. Те са отдавна разделени, така че с него не съм имала много контакти. Сега го приемам като благ и разбиращ човек. Сякаш като са по-млади нашите родители, искат повече да контролират нещата. Като станат на години, ти пускат юздите. Което за мен е добре.

Ти имаше ли избор при кого от родителите си да останеш след раздялата им?

Не, аз имам майка и не познавам биологичния си баща. Никога не съм имала желание да го намеря. Той е оставил майка ми бременна в третия месец и никога повече не се е интересувал от нея.

Но ти сигурно приличаш на него.

Не, одрала съм кожата на майка ми. Възхищавам й се, че ме е родила. Сама. И че ме научи да се боря. А на баща си не мога да простя, че се е отказал от мен. Живяла съм 28 години без него, може би бих видяла братя и сестри, ако той има други деца... да не се срещнем някъде, без да подозираме, че във вените ни тече една и съща кръв.

А той не е ли направил опит да те потърси дори и сега, когато си толкова известна?

Едва ли знае коя съм. Едва ли помни още майка ми.

И все пак казват, че кръвта говори.

Не зная. Аз много случайно разбрах, че човекът, който ми е дал име, който ме е отглеждал, не е мой биологичен баща. Мама доста години не ми е казвала.

Заболя ли те, когато го научи, почувства ли се изоставена?

Не, бях твърде малка тогава. Шест- или седемгодишна. Майка ми ни хвана една вечер със сестра ми и обясни какво се случва. Вече беше се разделила и с бащата на сестра ми, останахме само трите. А баба продаде апартамента в Сливен и се премести в София, за да помага.

Живеехме в Орландовци, в една страхотна зелена къща, която сега е автосервиз. После се преместихме в най-хубавия квартал в София, „Толстой“ с малките осмомартенски блокчета. Беше ни много спокойно с баба и котарака вкъщи, черен писанчо, спеше на раменете й. И с книгите, които баба донесе от Сливен. Имаме историята на Сливен в оригинал в два тома, което и в библиотеките го няма. Баба ми разрешаваше да гледам „Студио Х“. Беше забранен за деца, но тя явно искаше да ми подскаже какво се случва в реалността навън. Вярвам, че е искала да ми даде поука. Тя цял живот е работила като съдия с престъпници и убийци.

Ти чия фамилия носеше?

На бащата на сестра ми, втория мъж на майка ми. Жана Владимирова Бранкова. Пак с Б, като сегашната Бергендорф.

А на кого си кръстена, Жана?

На дядо ми Иван Караиванов, всички го наричали Жан. Баба нахлула в родилното при майка ми, която искала да ме кръсти Юлия или Юлиана, и отсякла: трябва да е на дядо й. Тя ми е дала името на дядо, когото не съм виждала, отишъл си е внезапно, инфаркт.

Наистина ли не те жегна, не остави белег върху детската ти душа новината, че твоят баща не иска да те види, не се интересува от теб?

Да, но тъй като аз съм пренебрегната, защо трябва да го търся този човек? Мислила съм какво бих му казала, ако го срещна. Ала не искам да му съсипвам семейството, на което сигурно не е известно моето съществуване. Имам един прекрасен син, който е най-важното нещо в живота ми.

« предишна страница следваща страница »
1 КОМЕНТАР
1
Spring
05 ноември 2014, 19:11

Много я харесвам: харесах си я от самото й появяване в Х Factor, без да зная нищичко за нея. Има нещо извън клишето в Жана, нещо истинско, необуздано, различно, смесица някаква от " страхотни и тайнствени подправки" , които я правят това, което е. Много талантлива, нестандартно красива и много умна. Успех, мила! Искрено ти го пожелавам. И късмет! Във всичко!

ТВОЯТ КОМЕНТАР