Ал Пачино е на 73, облича се предимно в черно, кара сиво бентли с регистрация 47 AD, два лексуса и рейндж роувър. Има апартамент в Лос Анджелис и къща в Палисейдс, близо до Ню Йорк, с миниголф, игрище за минитенис и басейн. Все още пази тристайния си нюйоркски апартамент на 68-а улица, между „Мадисън“ и Пето авеню. Неговата светая светих. Разхвърлян, както му харесва, с неголяма кухня с очукани греди, спалня с неоправено легло, тоалетна с течащо казанче и дневна, в която са пръснати евтини издания на Шекспирови пиеси с прегънати ъгълчета на страниците и купчини сценарии.

По-активен е в тъмната част на денонощието. Рядко дава интервюта и отказва да говори за личния си живот. Искал хората да не свързват героите му с неговата лична история. Казват, че е труден характер, особняк, чепат, но и че е от тези, които като влязат в една стая, я пълнят с присъствието си. Вижте очите му. Може да напълни всичко със страстта и вътрешната си мощ. Очи на човек, който прониква дълбоко и е способен на изключителни емоции. „Да играя с Ал Пачино е като да имам непрекъснат оргазъм“ – казва Уинона Райдър.

„Искам дете от Ал Пачино – призна 40 години по-младата му  (и 5 см по-висока) приятелка Лусила Сола преди година. – Аржентинките сме много майчински настроени. Може би затова мъжете се влюбват в нас.“ Лусила и Ал живеят заедно с дъщеричката й Камила в апартамента на актьора в Лос Анджелис и в къщата му в Палисейдс. Лусила е модел, актриса и дъщеря на говорителя на бившия аржентински президент Раул Алфонсин. С нея Ал Пачино се запознава както с почти всички жени в живота си – на снимачната площадка. Лусила играе второстепенна роля в режисьорския му филм „Саломе“ и това подготвя главната й в живота му от четири години насам. „Хубаво е да имаш някого до себе си и с него да минаваш през нещата, които се изпречват по пътя ти – казва актьорът. – Животът е като пътуване с влак. Първо летиш през дълъг тунел, без да знаеш накъде. Към 50-ата си година излизаш на светло и в далечината виждаш голяма планина – крайната цел на пътуването. Аз вече я зърнах. Усещането е смразяващо.“

в началото на тунела – la mamma
Първата жена в живота на актьора е майка му Роуз, от италиански произход. Може би не случайно се жени за сицилианец. Живеят в Източен Харлем. Там се ражда синът им Алфредо, на галено Ал. Разделят се, когато малкият е на две. Салваторе, баща му, изчезва към Калифорния, прави малък бар с жива музика Pacino’s in Covina и рядко се обажда. „Малко познавам баща си – коментира Ал. – След майка ми се е женил още четири пъти. Дали не го е правил по навик и дали и аз самият не съм плод просто на някакъв навик?“ С баща си не е бил толкова близък, но много обича майка си. След развода тя се мести в Южен Бронкс при родителите си и те поемат грижата за единствения си внук, докато Роуз работи, за да изхранва семейството. „Понякога след работа мама ме водеше на кино – разказва актьорът. – Беше като да отиваме на среща. На следващия ден самотните ми игри изглеждаха още по-безкрайни. И в един момент започнах да разказвам на баба ми филмите от предишната вечер, да играя всичките роли в тях. После включих към публиката и две глухи лели, с които прекарах цяла година.“ Бронкс не е от най-спокойните квартали. Така че бабата и дядото на малкия го държат затворен вкъщи и не му позволяват да излиза, докато не стане на 6 годинки.
 

училище по автографи
А след това тръгва на училище. Животът му потича като пълноводна река. Научава се да се бие, пропушва на 9 години, на 10 дъвче тютюн, на 13 пуши марихуана и започва да пие, но никога не взема твърди наркотици. Двамата му най-близки приятели умират от злоупотреба с дрога. Пак на 12-13 години е, когато учителката му Бланш Ротщайн идва в къщата им. Качва се на петия етаж, сяда до баба му и й казва да го окуражава да играе. По онова време професията „актьор“ звучи, меко казано, екзотично. Ал е запален по бейзбол, но е много артистичен, разказва небивалици на приятелите си – наричат го „актьора“ – и им раздава автографи, подписани с прякора Сони Скот. Сони ще е името на една от забележителните му роли на гей, обиращ банка, за да събере пари за операция за смяна на пола на жена си в „Кучешки следобед“. По актьорството се запалва на 14, когато гледа „Чайка“ на Чехов, играна от пътуваща трупа в един водевилен клуб в Бронкс. Приет е в авторитетното High School of the Performing Arts (Висше училище за изпълнителски изкуства), но ученето не му върви. Зарязва училището на 17 въпреки несъгласието на майка си. Скарват се и той бяга от дома си.

време за купон
Живее на улицата – в изби, пансиони, долнопробни хотели. „Бях като в комуна. Отида някъде в квартала на гости. Вляза в апартамента на някой приятел и започвам от хладилника. Ако видя вътре кюфтенце, веднага го плячкосвам. Бачкал съм в зарзаватчийница, дрогерия, супермаркет, бил съм пощальон, чистач, продавач на обувки, хамалин, разпоредител. Като разпоредител се хванах на бас с един колега, че ще накарам хората от опашката за билети да се наредят от другата страна на улицата. Обясних им угрижено, че за да не се образува тълпа пред салона, трябва да изчакат отсреща пред входа на мола. И те се втурнаха да се местят. Спукахме се от смях. Спечелих баса и ме уволниха.“ Работи и като домоуправител за по 14 долара на седмица. Обръща ги в бири, които изпива веднага, но поне има къде да спи. Започва да играе в ъндърграунд пиеси. Първият му голям хонорар е 25 долара в един театър. „Помня как отидох в бара, взех си едно мартини и един сандвич и все още имах пари. Почувствах се богат.“

Кандидатства в Actor’s Studio, но първия път го отхвърлят. Приемат го четири години по-късно заедно с Дъстин Хофман, даже му отпускат 50 долара за наем от фонда „Джеймс Дийн“. Там му преподава Лий Страсбърг. През 1962 г. умира майка му, година по-късно – дядо му. Първият му пробив на театрална сцена е горе-долу по това време. Играе в пиеса на Стриндберг, режисирана от негов приятел, в мрачен театър в Сохо. „Беше като влюбване. Беше ми толкова хубаво да играя и да съм на сцена, че нямах нужда да правя нищо друго. И въобще не ми пукаше дали ще ми плащат, дали ще печеля. Плащаха ми малко, спях в театъра, защото пак нямаше къде“, твърди Пачинио.

време за слава ли, за любов ли
Никому неизвестен, Пачино отказва 11 филма преди да изиграе първата си роля на 29 години – в лентата „Аз, Натали“. Обявяват го за обещаващ млад талант. Следващият му филм е „Паника в Нийдъл Парк“. Играе наркозависим. В тази роля го забелязва Франсис Форд Копола и го кани за Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“. И не само го кани, но и настоява пред филмовото студио и продуцентите да изберат точно Ал Пачино. За ролята се коментират още Робърт де Ниро, Робърт Редфорд, Уорън Бийти и Джак Никълсън.

„С мен приключи ерата на красавците“ – смее се Пачино. Снимат част от филма в Сицилия. „В епизода със сватбата на Майкъл – разказва актьорът – младоженецът и булката по традиция трябва да черпят гостите със сладки, да танцуват валс, да се качат в колата и да заминат. И Копола казва: „Ал, сега обхождаш гостите с подноса и говориш с хората на италиански.“ Отговарям: „Извинявай, Франсис, не знам и дума италиански.“ – „Хубаво, просто си мърдай устните – предлага той, – а след това започни да танцуваш.“ – „Съжалявам, не умея.“ – „Ясно – измърморва, – ами повърти се с нея и сядай зад волана.“ И тук го довършвам: „Франсис, извини ме, но не мога да карам и кола.“ Не издържа и се развика: „Някой може ли да ми обясни защо избрах точно това момче?“ Хонорарът на Ал за „Кръстникът“ е 35 000 долара.

След излизането на филма Пачино е номиниран за „Оскар“ за второстепенна роля и бойкотира церемонията. По това време той живее с актрисата Джил Клейбърг. Седем години по-късно ще признае, че тя е една от най-големите му любови. Среща я на репетициите на постановката The Indians Wants The Bronx и се нанася в дома й. Славата се задава, но дали Пачино може да я понесе? Пиенето му се услажда все повече. „Бях на 32, бях с Джил и не много в час. Като плувец, който се мъчи да се качи на близък сал. И един път лежа във ваната след тридневен запой... Джил влиза, присяда и казва: „Изведнъж се почувствах самотна, а ти си пиян...“ Настръхнах. Все едно ми се замъглиха очилата или се беше оказало, че чистачките на колата не действат.“

Малко по малко Ал навлиза в професията с всичките й плюсове и минуси. По улицата вече го спират фенки, наричат го Майкъл, а той не се сеща как да реагира. Дали има връщане назад?