Една необичайна Офелия от Шекспировата пиеса „Хамлет” ще видят този сезон театралните зрители. Не само защото покорната и объркана Офелия е облечена като пънкарка, а и защото образът й е сътворен от сътрудничеството на най-нашумелия режисьор Явор Гърдев и от неговата млада муза - третокурсничката в НАТФИЗ Весела Бабинова. Това е вторият спектакъл, в който Гърдев залага на Весела. За първия - „Нощна пеперуда” - той получи „Аскеер” за спектакъл и режисура, а Весела Бабинова – „Аскеер” за изгряваща актриса. Ще я гледаме и в „Самотни персонажи“ от Васил Дуев в Сфумато.
Весела: ефектът на пеперудата
В „Нощна пеперуда” Весела Бабинова играе редник във военен гарнизон насред пустинята, който се събужда момиче и иска да бъде освободен от служба, за да прави своето изкуство. Но за да успее, първо трябва да убеди полковника (Михаил Билалов) в силата на изкуството. И това е, което Весела прави безкомпромисно добре. Достойно партнира на Михаил Билалов (с когото жълтите сайтове й приписаха мимолетна връзка), в очите й не прозира притеснението на млад актьор. Тя съчетава вярата и невиността на дете със смелостта и силата на мъж, а в същото време е упорита, борбена и красива жена. За два месеца се научава да разглобява калашников за 6 секунди, както и да играе балет на палци. Но за нея това не е подвиг, а част от професията. Весела успява да предаде целия океан от емоции, които владеят хората на изкуството.
Дивият „Бабинов” патриотизъм
Когато Весела е само на годинка, техните заминават за Италия, откъдето очакват да получат виза за Щатите. Обаче не успяват и затова избират да останат в Италия. Не след дълго решават да изпробват късмета си в Нова Зеландия. Там също не се задържат и когато Весела е на три, отново се връщат у дома - в Люлин, където тя прекарва почти цялото си детство. Отскоро Весела живее с родителите си на ул. Оборище, където ни покани да изпием по бира, докато говорим за нея и театъра. „Аскеерът” й за „Нощна пеперуда“ стои на секцията в хола, заобиколен от много семейни снимки. На масата Весела е оставила „Дванадесет странстващи разказа“ от Маркес.
„Най ми хареса „Плащат ми да сънувам“, дори наскоро сънувах нещо подобно. Сънувам себе си как сънувам един приятел. На другия ден той ми каза, че е сънувал мен как сънувам.“
Странно е, че човек като теб - откърмен в емигрантство, е избрал да остане в България.
Имах много кратко колебание дали да уча и живея в чужбина, обаче с моя див патриотизъм просто не бях способна. Това лято например бях в Италия и приятелите, с които се срещнах, ме бяха запомнили с това, че когато съм била на десет, съм обяснявала, че искам да остана в държавата си и да направя велики неща за нея, за да е в по-добро състояние. И сега не мисля по много по-различен начин, е, малко по-реалистично, имам идеи за фондации, за развитие на културата, такива неща. И съм сигурна, че има доста млади хора, готови да работят в тази посока, а не просто да си кажат колко е ужасно тук и да избягат.
Разбира се, едва ли всичко тук е прекрасно…
Да, има много неща, които ме дразнят. Твърдоглавието ме вбесява - не сме способни да се изслушваме, мнението на другия нищо не означава. Неща от сорта на подслушан разговор, който се дава по новините и все едно нищо не се е случило. Цари някакво тотално безхаберие. Неграмотни сме. Образованието става все по-зле. В НАТФИЗ например влизат хора, които имат мечта да станат известни. Какво е това?
След като Явор ме избра за „Пеперудата”, се сблъсках с много лошотия и в началото ме болеше, но вече ги пращам вляво. Не искам да звуча високомерно, но са ми абсолютно прозрачни искрените хора и тези, които говорят от завист.
„Аскеер” за двама родители
За Весела никога не е имало друг избор освен актьорството, но хората около нея разбират за това последни.
„Ама аз не можех да спя! Всяка вечер се въртях в леглото и си мислех, че не мога да кандидатствам само тези простотии в Софийския и УНСС, ще умра! Не искам! Тогава един мой приятел - Бойко Кръстанов, ми даде тласък и увереност, че и аз мога.
Реших, че няма какво да губя, и една вечер - точно вечеряме… И си казах, че като започнат рекламите, ще се престраша и ще им кажа. В момента, в който си го помислих - БАМ! Реклама на кренвирши - никога няма да я забравя! Поех си въздух и много сериозно заявих, че имам да им казвам нещо. Бях толкова гузна, че сигурно са очаквали да им кажа, че съм бременна. Майка ми ми беше казала, че това, че мога да имитирам, не значи, че ставам за актриса. И беше абсолютно права - първия път не ме приеха в НАТФИЗ. А майка ми, както не ме подкрепяше, така си порева с мен. Тя е по-луда и от мен, понякога си разменяме ролите и аз съм майката. С баща ми също съм близка, много си споделяме, той си купи мотор, абе пичове! Щастливка съм по отношение на родителите си - те са мои приятели, а не такива, които ми забраняват всичко. Аз единствено заради тях исках да взема „Аскеер” - само! Защото знаех, че ще ги накарам да се гордеят.”
Явор Гърдев, нейният Пигмалион
Дали Явор Гърдев е избрал Весела, или Весела е избрала Явор Гърдев не е съвсем сигурно, защото много преди той да разбере за нея, тя вече е решила, че иска да участва в негово представление.
„Преди много години бях гледала филм, в който се казва, че ако силно искаш нещо, вярваш в него и си го повтаряш, то накрая се случва (Става дума за лента по книгата“Тайната“ на Ронда Бърн.) И аз реших да пробвам. Исках да участвам в предствление на Явор Гърдев и макар че той ми се стори висока топка, все пак това реших да си повтарям.” Така Весела попада на кастинг, на който трябва да чете откъс заедно с известен актьор.
„Отидох в Народния и кого да видя - Мишо Билалов, и си викам: „Къде се озовах аз в Народния с Явор Гърдев и Мишо Билалов, на които допреди това само съм се възхищавала от разстояние!“ Не че сега не им се възхищавам. Не знам какво съм чела изобщо, толкова се вълнувах и не вярвах да съм се справила, но по-късно Мишо ми разказа, че след като съм си тръгнала, Явор го е питал дали си мислят едно и също, преброил до три и двамата казали едновременно „Весела“, т.е. че избират мен.“
Когато гледах „Нощна пеперуда“, Весела ме впечатли и с още нещо - тя гледа всеки от публиката в очите, докато се покланя. И поздравява хората, които познава. Не бях виждала друг актьор да прави това. „Веднъж, докато се покланяхме, погледите ни се засякоха с Цветана Манева, тя ми е кумир още от малка. И тя ми каза „Браво!” . Това беше страхотно!”
Весела: ефектът на пеперудата
В „Нощна пеперуда” Весела Бабинова играе редник във военен гарнизон насред пустинята, който се събужда момиче и иска да бъде освободен от служба, за да прави своето изкуство. Но за да успее, първо трябва да убеди полковника (Михаил Билалов) в силата на изкуството. И това е, което Весела прави безкомпромисно добре. Достойно партнира на Михаил Билалов (с когото жълтите сайтове й приписаха мимолетна връзка), в очите й не прозира притеснението на млад актьор. Тя съчетава вярата и невиността на дете със смелостта и силата на мъж, а в същото време е упорита, борбена и красива жена. За два месеца се научава да разглобява калашников за 6 секунди, както и да играе балет на палци. Но за нея това не е подвиг, а част от професията. Весела успява да предаде целия океан от емоции, които владеят хората на изкуството.
Дивият „Бабинов” патриотизъм
Когато Весела е само на годинка, техните заминават за Италия, откъдето очакват да получат виза за Щатите. Обаче не успяват и затова избират да останат в Италия. Не след дълго решават да изпробват късмета си в Нова Зеландия. Там също не се задържат и когато Весела е на три, отново се връщат у дома - в Люлин, където тя прекарва почти цялото си детство. Отскоро Весела живее с родителите си на ул. Оборище, където ни покани да изпием по бира, докато говорим за нея и театъра. „Аскеерът” й за „Нощна пеперуда“ стои на секцията в хола, заобиколен от много семейни снимки. На масата Весела е оставила „Дванадесет странстващи разказа“ от Маркес.
„Най ми хареса „Плащат ми да сънувам“, дори наскоро сънувах нещо подобно. Сънувам себе си как сънувам един приятел. На другия ден той ми каза, че е сънувал мен как сънувам.“
Странно е, че човек като теб - откърмен в емигрантство, е избрал да остане в България.
Имах много кратко колебание дали да уча и живея в чужбина, обаче с моя див патриотизъм просто не бях способна. Това лято например бях в Италия и приятелите, с които се срещнах, ме бяха запомнили с това, че когато съм била на десет, съм обяснявала, че искам да остана в държавата си и да направя велики неща за нея, за да е в по-добро състояние. И сега не мисля по много по-различен начин, е, малко по-реалистично, имам идеи за фондации, за развитие на културата, такива неща. И съм сигурна, че има доста млади хора, готови да работят в тази посока, а не просто да си кажат колко е ужасно тук и да избягат.
Разбира се, едва ли всичко тук е прекрасно…
Да, има много неща, които ме дразнят. Твърдоглавието ме вбесява - не сме способни да се изслушваме, мнението на другия нищо не означава. Неща от сорта на подслушан разговор, който се дава по новините и все едно нищо не се е случило. Цари някакво тотално безхаберие. Неграмотни сме. Образованието става все по-зле. В НАТФИЗ например влизат хора, които имат мечта да станат известни. Какво е това?
След като Явор ме избра за „Пеперудата”, се сблъсках с много лошотия и в началото ме болеше, но вече ги пращам вляво. Не искам да звуча високомерно, но са ми абсолютно прозрачни искрените хора и тези, които говорят от завист.
„Аскеер” за двама родители
За Весела никога не е имало друг избор освен актьорството, но хората около нея разбират за това последни.
„Ама аз не можех да спя! Всяка вечер се въртях в леглото и си мислех, че не мога да кандидатствам само тези простотии в Софийския и УНСС, ще умра! Не искам! Тогава един мой приятел - Бойко Кръстанов, ми даде тласък и увереност, че и аз мога.
Реших, че няма какво да губя, и една вечер - точно вечеряме… И си казах, че като започнат рекламите, ще се престраша и ще им кажа. В момента, в който си го помислих - БАМ! Реклама на кренвирши - никога няма да я забравя! Поех си въздух и много сериозно заявих, че имам да им казвам нещо. Бях толкова гузна, че сигурно са очаквали да им кажа, че съм бременна. Майка ми ми беше казала, че това, че мога да имитирам, не значи, че ставам за актриса. И беше абсолютно права - първия път не ме приеха в НАТФИЗ. А майка ми, както не ме подкрепяше, така си порева с мен. Тя е по-луда и от мен, понякога си разменяме ролите и аз съм майката. С баща ми също съм близка, много си споделяме, той си купи мотор, абе пичове! Щастливка съм по отношение на родителите си - те са мои приятели, а не такива, които ми забраняват всичко. Аз единствено заради тях исках да взема „Аскеер” - само! Защото знаех, че ще ги накарам да се гордеят.”
Явор Гърдев, нейният Пигмалион
Дали Явор Гърдев е избрал Весела, или Весела е избрала Явор Гърдев не е съвсем сигурно, защото много преди той да разбере за нея, тя вече е решила, че иска да участва в негово представление.
„Преди много години бях гледала филм, в който се казва, че ако силно искаш нещо, вярваш в него и си го повтаряш, то накрая се случва (Става дума за лента по книгата“Тайната“ на Ронда Бърн.) И аз реших да пробвам. Исках да участвам в предствление на Явор Гърдев и макар че той ми се стори висока топка, все пак това реших да си повтарям.” Така Весела попада на кастинг, на който трябва да чете откъс заедно с известен актьор.
„Отидох в Народния и кого да видя - Мишо Билалов, и си викам: „Къде се озовах аз в Народния с Явор Гърдев и Мишо Билалов, на които допреди това само съм се възхищавала от разстояние!“ Не че сега не им се възхищавам. Не знам какво съм чела изобщо, толкова се вълнувах и не вярвах да съм се справила, но по-късно Мишо ми разказа, че след като съм си тръгнала, Явор го е питал дали си мислят едно и също, преброил до три и двамата казали едновременно „Весела“, т.е. че избират мен.“
Когато гледах „Нощна пеперуда“, Весела ме впечатли и с още нещо - тя гледа всеки от публиката в очите, докато се покланя. И поздравява хората, които познава. Не бях виждала друг актьор да прави това. „Веднъж, докато се покланяхме, погледите ни се засякоха с Цветана Манева, тя ми е кумир още от малка. И тя ми каза „Браво!” . Това беше страхотно!”
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ПОСЛЕДНО
