Моя колежка влетява в стаята: “Виж, Маги Митева – Лумаги, за която писа в  коледен брой, е отворила магазин.“ Бързам да видя накъде ли е хукнало този път въображението на Маги - актриса, режисьор, сценограф, дизайнер и въобще непрестанно играещ човек. Столичани я помнят с тревожните ангели в човешки ръст с разперени криле от найлонови торбички - символ на разрухата, в която живеем, но и на надеждата, че от нея може да възкръсне нещо добро и красиво. Тези ангели бдяха в небето над София на Коледария 2009. Година и половина по-късно Маги продължава да работи с любимите си материали – непотребните вещи, захвърлените спомени и отживелите неща, които лекомислено определяме като боклук. Рециклирайки ги с въображение, ги превръща в дрехи, чанти, бижута и оригинални предмети за дома, дава им нови истории и живот.
Говорим си как бихме нарекли изненадите, с които провокира “културата на ламината“ (за нея символ на стандартното мислене и на имитационния лукс), и не можем да стигнем доникъде. Junk art й звучи по английски претенциозно, а тя настоява, че не бива да изпитваме комплекси от това, че сме българи. Клошарт е хубаво съчетание от клошар и арт, но и това не е точно. Шегуваме се с българското звучене - „отпадъчно изкуство“. Но всъщност какво ли значение има това? 
„Лумаги магазин“ предизвиква още с витрината си на ул. Гурко 38 до галерия „Натали“ в София и не може да бъде подминат безучастно. Всичко е направено с „безкомпромисен ръчен труд“, както се изразява Маги, и със стил, който не копира чуждоземски модели. Стряска на пръв поглед с оригиналността си.  Магията на фантазията обединява малки детайли, които носят „срама“ на един отминал беден бит, толкова безмилостно отхвърлян и толкова в кръвта ни. Тук миниатюрни елементи от него са осмислени в малък спектакъл със свой микросмисъл. Като оригиналните обици например - „Човек на Луната“ от миниатюрни чаркове от руски часовник „Польот“, „Капитане, мой капитане“ с фигурка на моряк и сгъната от стара двулевка лодка, обици от стари диапозитиви, капачки на буркани, игли, карфици, болтове, малки бурканчета със семена, електронни платки или кибритчета, всеки чифт със своя история и име. Ефектни дъждобрани с много модерен дизайн са скроени и направени от найлонови торби. В процеса на изработката им се рисуват картини по тях и са страшно здрави, като синтетичен брезент. Тези облекла могат да се съчетаят чудесно с клин и елегантен ботуш. А още по-добре с представения в магазина на манекен вълнен чорап с ток – супероригинална идея, която не е за изпускане. Може да занесете стара удобна обувка и по нея да се оформи красиво изплетен чорап уникат.
 „Стана модерно да се ходи с гумени ботуши, защо да не е модерно да се ходи с гумени галоши?“ - пита Маги и превръща обикновения български галош в стилна обувка. Има и по-специални ръчно направени галоши от здрав гьон, които също могат да се съчетаят в модерна визия с облеклото.
Маги обича романтиката, но не в сладникавата й визия. Диадемите за коса „Пътища“ са едновременно романтични и носят сериозно послание. „Това е един микротеатър на главата - пояснява Маги, – в него има малки хорица, запътили се нанякъде с куфар, защото не сме ли всички ние точно такива? А накъде отиваме? Природата е титанично огромна, а ние сме толкова миниатюрни в нея. Само да „кихне“ и нас може да ни няма. Идеята ми не е да пропагандирам: рециклирайте, а да имаме отношение към детайлите.“
В каменна кашпа пред магазина Маги е „засадила“ красиви цветя, изработени от пластмасови чаши за кафе. Толкова са впечатляващи, че никой минувач не посяга да загаси фаса си в саксията, иначе обичайна практика по столичните улици. Най-екстравагантното нещо в експозицията е обаче разрязаният контейнер за боклук, който тя превръща в суперудобно кресло. Излягаш се върху възглавниците от торби, пълни със стиропор, и се радваш на този игрив гений, който зарежда Маги с енергия да продължава с експериментите. „Учудва ме стремежът към уеднаквяване, неизкореним е – казва тя. - Толкова ли е страшно да правиш нещо или да се обличаш с нещо, което те отличава от другите? По-готино е светът да е шарен. Детайлът е по-важен от цялото. А промяната в човека започва с вглеждането в детайлите. Аз опитвам по трудния път, експериментирайки, да променя себе си и да видя дали мога да променя нещо в света, в който живеем.“