Неприключената връзка е като парашут – спира те

Имаме проблем. Не ни върви във връзките и нещата не се оправят дори след консултации с психолог

Адриана Попова 17 April 2011


Имаме проблем. Не ни върви във връзките и нещата не се оправят дори след консултации с психолог или да речем – психиатър, ако сме изпаднали в депресия след поредния любовен провал. Или пък се местим от работа на работа и все не можем да намерим правилното място. Може би причината е скрита в някой тъмен ъгъл на семейната ни история? Методът семейни констелации, който последните години се радва на популярност в САЩ, Германия, Испания, Великобритания, открива корените на проблемите в отношенията ни с най-близките. Психологът Румен Янкулов, който води групи по семейни констелации у нас и на други места по света, казва че ние сме свързани с хората от нашето семейство дори повече, отколкото ни се иска. В групите се разглеждат случаите на отделните клиенти по метод, създаден от немския психолог Берт Хелингер. Според него хората не се разглеждат сами по себе си, а като част от системата на семейството. Семейната ситуация на клиента се представя с помощта на останалите от групата и това има доказан терапевтичен ефект.

С какви проблеми идват най-често хората при вас?
С междуличностни: в отношенията с родители, партньори и деца. С трудности от личностен характер: страхове, тревожности, невъзможност да се вземе решение, обърканост. Със здравословни проблеми. Оказва се, че зад голяма част от тежките или хроничните заболявания като диабет, множествена склероза, автоимунни заболявания стоят изкривени семейни отношения. Болестта често представлява липсващ човек в семейството.
Какво имате предвид под липсващ човек?
Може да е рано починал родител или дете, дори абортирано дете. Или човек, за когото по някакви причини останалите са „забравили“ вероятно защото проблемът е болезнен за тях. Да речем, че в едно семейство майката има тежко психично заболяване. Тя е по болници години наред. За нея не се говори. Бащата сам гледа децата. Заради липсата на майката те обаче развиват определен дефицит. Никой не може да го покрие. 100-процентово правило е, че за липсващите членове на семейството трябва да се говори, и то с любов. Има такъв регулиращ механизъм, който се нарича семейна съвест. Тя не позволява никой да бъде забравен, да бъде изключен. Например малко дете, което е починало, и за него не се говори, все едно го е нямало. Често друго дете в същото семейство или дете от следващото поколение подсъзнателно се идентифицира с липсващото и го замества.
Как точно го замества?
Развива т. нар. импулс към смъртта, започва да боледува често, да повтаря част от симптомите на починалото или живее с усещането за чужд живот. Или проявява много странни, нетипични за дете симптоми. Тези деца гледат към земята, енергията им е тежка, като че ли искат да легнат на земята.
Съществува ли тази съвест и в партньорските отношения?
Редовно предишни връзки на някой от партньорите не се вземат предвид. А трябва. Давам ви пример: някой в двойката се е разделил с предишен партньор много наранен. Да си тръгнеш обиден, ядосан, с негодувание, с неприязън е неприключена връзка и ти продължаваш да я влачиш след себе си като парашут. Гневът е много силно обвързващ фактор. Една такава раздяла прави почти невъзможна следваща пълноценна връзка, защото не влизаме в нея с целия си капацитет. И е много вероятно да се повтори сценарият от предишната връзка. Парашутите стават още повече. Затова толкова рядко можем да видим в живота функционираща двойка. Целият този бум на разводите... Цялата невъзможност на хората да се задържат заедно... Партньорската позиция е трудна, означава да съм готов да бъда уязвим, да давам и да получавам. Това е деликатна игра по ръба на бръснача. Хората не могат да се отворят поради страха да не бъдат наранени. По-добре да бъда сам, затворен, но да остана защитен от болката.
Как тогава е правилно да се приключва връзка?
Трябва да можем да кажем: благодаря ти за времето, в което бяхме заедно. Да видим другия с „меки“ очи, като човек, който ни е дал най-доброто от себе си. Който е направил колкото е могъл да направи. Да поемем своята отговорност за това, което не е сработило между нас, и да оставим на другия неговата част от отговорността. Често хората или стоварват цялата отговорност върху другия, или свалят цялата вина върху себе си. Оставам ядосан или на другия, или на себе си.
А как семейството влияе върху партньорските връзки?
Погледнати от още по-голяма дистанция, проблемите с партньора почти винаги са свързани с отношенията с родителите. Когато не сме се отделили от родителите си, съответно не можем да създадем свое семейство. Абсолютно необходимо е да можем да се дистанцираме от родителите. Да можем да им кажем: благодаря ви за това, което сте направили, това са вашите възможности, аз съм получил достатъчно от вас, а това, което не съм получил, ще го получа от друго място. Трябва да направим тази крачка встрани с чувство на признателност. Това завършва една връзка – чувството на благодарност. Дистанцирането не означава да не искате да имате нищо общо с тях, да им кажете: бяхте ужасни родители. Това би било затваряне на вратата, откъдето ние получаваме ресурси. Във всяка фаза от живота ни родителите ни винаги са ресурс за нас.
В какъв смисъл?
Първата роля, която поемаме в живота си, е на дете. Тя предполага минимална степен на отговорност и максимална степен на свобода. Като деца за нас е естествено да получаваме от другите. И това е начинът, по който израстваме и се развиваме. Колкото по-голям става човек, толкова повече нарастват отговорностите. Детето постепенно се отдалечава от родителите си, създава своя собствена връзка. Най-характерно за партньорската връзка е обменът. Балансът между даването и получаването. Когато човек създаде собствени деца, за тях той вече е в позицията на даващ. Получаваме от своите родители, споделяме със своите партньори и даваме на децата си. Енергията винаги тече от по-старото поколение към по-младото. Като река. Като водопад. Тя върви отгоре надолу, не се движи срещу течението. Колкото и да сме пораснали, ние винаги ще продължаваме да получаваме от родителите си. И това е правилното.
Ние влачим след себе си много парашути – от семейството, от предишни връзки. В Индия преди сключването на брак се прави семеен хороскоп, за да се види дали мъжът и жената са съвместими. Проучва се до седмо коляно. Проучва се багажът, който носиш от семейството си. Излиза, че в това има мъдрост.
И в Библията пише, че синовете ще плащат за греховете на родителите си до седмо коляно. Често децата инстинктивно чувстват, че трябва да плащат за греховете на родителите. В семейните констелации можем да видим как хора се чувстват виновни за неща, които са направили техни прадядовци и прабаби. За неща, които са се случвали преди 3-4 поколения, дори без да знаят нищо. За индивида това създава проблем: защо аз ще плащам за някой, който е живял преди две поколения. Но погледнете от гледна точка на семейната съвест, тя се грижи, ако някой е бил изключен заради „прегрешение“, да бъде възстановен. Дали ще бъде с цената на страданието на някой друг – не се интересува. Затова ние по време на сесиите чисто символично възстановяваме даден човек. В съвременното общество винаги мислим от гледна точка на индивида. Но тук перспективата е гледната точка на цялото.
Оставам с впечатление, че този метод на работа може да се приложи и в рамките на един офис.
Абсолютно. Това е отделен жанр - бизнес констелации. Между членовете на един екип съществуват връзки, които трябва да бъдат видени и признати, и ако законите, които управляват системата, бъдат уважавани, екипът може да работи много добре. Принципите са малко различни, но подобни на тези, които управляват семейната система. Важно е да се знае кой на какво място седи, йерархията, отговорността, принадлежно-стта. Често една фирма не функционира добре, понеже някой от фирмата, който е бил важна част, е изгонен. Или за него не се говори добре, не се оценяват заслугите му. И ако това не бъде признато, слага се спирачка в спиците на колелото. Ако някой, който няма необходимия опит и стаж, изведнъж бъде сложен за директор, почти е сигурно, че ще има доста проблеми. Влиза се в конфликт с принципа на реда.

За връзка с Румен Янкулов и за групите по семейни констелации: тел. 0899 134 162 (след 5 април), rumen@ familyconstellations.bg, повече информация на www.familyconstellations.bg.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР