Франсиско Лопес-Сейване, който е сред пионерите на йога учението в Испания и най-изтъкнатият познавач на източните философии там, гостува в България, за да представи книгата си „Нещата, които научих от Изтока“ (ИК „Кибеа“). В нея той доста стегнато и ясно говори за основните елементи на живота: Бог, любов, секс, болка, емоции, за основните понятия в източните философии, за опазването на тялото и ума.

Лопес-Сейване среща съдбата си още съвсем млад, докато се отдава на сладкия живот в Коста дел Сол. Малко парадоксално, удоволствията на тялото го тласкат към източната философия. Точно според езотеричната аксиома, че учителят се появява, когато ученикът е готов, скоро след това той среща и своя гуру и е омагьосан от харизмата на неговата рядко срещана жизненост и сигурност. Франсиско се впуска в пленително духовно приключение заедно с гуру, докато не идва повратния момент на разочарованието. Това става, когато според думите му, двамата започнали да харесват едни и същи момичета. Може би оттогава тръгва и известната подозрителност, с която Франсиско се отнася към звани и незвани духовни учители, които – като Ошо, осребряват преклонението на западните си последователи във вид на 13 ролс ройса.

Докато беше в България, Франсиско Лопес-Сейване имаше срещи със студенти и душата му видимо ликуваше при вида на красивите български момичета. А ние използвахме въодушевлението му, за да му зададем няколко въпроса.


Разкажете ни за вас самия – с какво образование сте, на колко сте години, женен ли сте, имате ли деца? Къде живеете сега и с какво се занимавате?
Твърде много въпроси накуп, мила. Никога не съм се женил. Нямам деца. Посещавал съм много университети по света, включително Софийския и Нов български университет, но само като лектор. Като малък бях това, което днес наричаме „надарено дете”, но тогава не се срещаше голямо разбиране в това отношение и в края на краищата просто ходех на уроци с деца, три години по-големи от мен. В училище се отегчавах и напуснах още на четиринайсет, но никога не съм спирал да уча. Сам съм изучавал философия, точни науки, география и прочие, така че може би спадам към тъй наречените самообразовани хора.  С какво се занимавам ли?  Много мисля, пиша всеки ден, практикувам йога и медитация, изнасям лекции и водя семинари на различни места.
В момента съм се установил в Мадрид. Пътувам много. При първите си пътувания в България посетих Велико Търново, Пловдив, Боровец, Рила, Банско и други места. И понеже отново ме интересуваха повече хората, отколкото самите места, трябва да кажа, че бях поразен от красотата, грацията и достойнството на българските жени. Помня, че го споменах в книгата си „Скритата Европа”.

Известен сте с метода си за обучение “Да живеем без стрес”. Възможно ли е това – живот без стрес? Опишете ни някой от начините да избегнем или да намалим стреса.
Умът ни притежава неимоверно количество инструменти, с чиято помощ да запазва равновесие при всякакви обстоятелства. Проблемът е, че не знаем как да ги използваме. Необходими са известни познания и много практика. Надявам се скоро да се върна в България и да науча хората на някои прости техники, които могат значително да подобрят емоционалния им контрол и да се научат да живеят без стрес.

Вие казвате, че истинският йога е надмогнал желанията си и че истинското щастие е свързано с липсата на желания. В този смисъл вие щастлив ли сте? Кое беше последното желание, което сте надмогнал?
Желанието е просто жажда за нещо, което не притежаваме. Ние се стремим преди всичко към щастие, мъдрост и безсмъртие.  Когато човек е щастлив, желанията му мигом избледняват. Трудно е да се постигне, но намалявайки количеството и силата на желанията, ще можем да се радваме на далеч по-голям покой на ума и съзнанието. И аз съм като всички останали: все още имам много желания, но непрекъснато се опитвам да ги „убивам”, като вниквам в тях и внимателно ги преценявам.

Малко е шокираща мисълта ви, че истинската любов е нещо за един, а не за двама. Да не би да говорим за егоизъм?
Не си спомням да съм казвал, че „истинската любов е за един”. Размислите ми за любовта заемат цяла глава в книгата ми „Нещата, които научих от Изтока”. В общи линии, позицията ми е, че това, което наричаме любов, е фантазия, пълна с лъжи и емоционални проблеми. В наши дни „вечната любов” трае не повече от няколко месеца.  Ако истинската любов е толкова крехка и неустойчива, значи нещо не е наред. Може би трябва по-зряло да преосмислим традиционното, романтично схващане за любовта. За мен влюбването след двайсет е патология.

Около нас навсякъде се носи една мантра – “секс”. Добре ли е да се говори толкова много за секс? Това не означава ли, че на все повече хора той просто липсва?
Има страни, като например Япония, в които се счита за грубо и невъзпитано да се говори за секс. По същността си сексът е въпрос на хормони. Природата има интерес от възпроизвеждането и оцеляването на видовете, затова се е погрижила съществата от мъжки пол постоянно да проявяват желание за секс, а тези от женски пол да избират кога.  Някои специалисти по човешкото поведение твърдят, че мъжете използват любовта, за да получат секс, а жените – секса, за да получат любов. С времето жените са се научили мъдро да направляват мъжкия сексуален нагон, което им дава голяма сила. Те обаче също имат своите слабости, като нужда от сигурност и топлина, така че играта на секс продължава да стои в центъра на живота ни. Привличането и отблъскването изглежда са могъщи универсални закони.

Вие сте доста критичен към популярни гуру, включително и Ошо, който има немалко почитатели в България. Защо, в какво сте несъгласен с Ошо?
Не че не съм съгласен с всичко, което говори Ошо. Той беше  изключително интелигентен и изучен мъж. Критичен съм към начина, по който той манипулираше емоциите на последователите си и ги използваше, за да изгради финансова империя, да не говорим за автопарка от 13 ролс ройса.  Повечето последователи на Ошо използват думите му като алиби за неограничена свобода, без да разбират, че истинската свобода трябва да се постигне със самодисциплина, размишления и много усърдие. Те си мислят, че като четат книгите на своя учител и слушат записите му, вече са придобили неговото познание. Жалко е, че такава велика мъдрост е сведена до безразборен секс и невротични танци. Моето впечатление е, че те са се превърнали в група неохипита, извън своето време и изгубени в идеи, които всъщност не разбират. За да бъда по-позитивен обаче, трябва да призная, че някои от тях успяват да направят доста пари, продавайки по най-различни начини марката „Ошо”.

В България модата на гурутата идва сега, доста по-късно от Запада? Как да разпознаем истинския гуру от мошеника и фокусника?
Гуруто не е самопровъзгласил се специалист. Хората сами избират кой да бъде техен гуру. То е като влюбването. Решаваш, че някой е твоят принц на бял кон, и го въздигаш на пиедестал в сърцето си, като безпрекословно му се подчиняваш. За повечето хора звучи готино да имаш гуру; превърнало се е в нещо като мода. За други то означава в живота ти да има силна личност, която да те води и закриля.  Точно както и в любовта, и тук в повечето случаи има много въображение и незрялост, както и нужда от сигурност. Хората, на които им е липсвала родителска обич, са по-склонни да прегърнат някой гуру, който по свой начин представлява фигурата на бащата. Това идва да покаже, че явлението е плод повече на емоционална зависимост, отколкото на стремеж към мъдрост, и дава на гуруто пълна власт над живота (и богатството) на лековерния ученик. На практика нито един от гурутата, дошли на Запад, не се е оказал достоен за доверие. Повечето от тях, противно на това, което проповядват, са похотливи, алчни егоманиаци, щастливи да играят ролята на полубожество, която наивните им последователи са им определили.
 
Струва ми се, че сте скептичен по отношение на диетите. Вие самият спазвате ли някакъв хранителен режим и какво бихте посъветвали нашите читатели? В голямата си част те са жени, а жените са основна жертва на диетите.
Причината е, че много жени таят големи фрустрации и са склонни да се хранят невротично. Идеалната диета е вградена в инстинктите ни; трябва просто да се вслушваме в тях. Аз се старая да се храня възможно най-близко до природата, да се задоволявам с това, което расте наоколо. Разбира се, изобщо не ям месо и много рядко – млечни продукти. В сравнение с повечето хора ям доста малко, защото посвещавам голяма част от времето си на писане и повече не ми е необходимо.  Но когато съм в планината, ям повече. Като цяло се стремя да запазвам теглото си, което означава да не приемам повече, отколкото изгарям. Храня се предимно с плодове, ориз, зеленчуци, салати, макаронени изделия, леща.
 
С кои известни хора се познавате и кой е този “пети елемент”, който ги отличава от обикновените хора?
Познавам много изключителни личности от различни страни, но не съм от тези, които се поддават на култа към известността. За мен те са просто приятели. Виждам срещу себе си човека, а не образа. Известните хора обикновено имат твърде развито его, но и много положителни качества и силна енергия. Всеки, който използва енергията си, за да постигне слава и величие, рано или късно ще стане богат и известен. Това обаче не гарантира щастие и покой на ума.