Научният свят има своите героини – жени, които със страст, упоритост и визия не просто изследват, а променят бъдещето ни към по-добро. През 2025 г. отбелязваме 15 години от създаването на програмата на L’Oréal и ЮНЕСКО „За жените в науката“ в България – инициатива, която досега е подкрепила 39 изключителни българки, отличени за своите научни проекти в ключови научни области като физика, химия, биология, медицина, астрофизика, екология, информатика и инженерни науки.

Биологията като мост между човека и природата. Представяме ви три изследователки - Ина Анева, Катерина Сакалийска и Женя Йорданова, които разкриват тайните на растителния свят и неговия лечебен потенциал.

Ина Анева: Работата ми не е само наука на хартия, а живо продължение на връзката ни с природата. Всяко откритие е крачка към опазването на редки растения, към разкриването на тяхната лечебна сила

Ина Анева е носителка на отличието „За жените в науката“ през 2021. Нейната професионална сфера е ботаниката – изследва химичния състав и фармакологичните свойства на лечебни растения, както и възможностите за устойчивото им използване и опазване. Работата ѝ цели да съчетае традиционното знание с нови научни подходи, за да създаде ефективни природни средства и да защити биоразнообразието.

Какво ви привлече към изучаването на растения?

Още от дете усещах дълбока връзка с природата – първата ми любов бяха животните, а после погледнах и към растенията; всичко живо около нас ме вълнуваше и изпълваше с удивление. Винаги съм искала работата ми да има смисъл и да носи ползи за хората. Първоначално се насочих към молекулярната биология, но опитите с животни ме накараха да потърся път, който да съчетава научния интерес с етичните ми убеждения. Така открих ботаниката – свят, в който всяко растение заема своето място и носи своя уникален химичен „почерк“. Българската флора е изключително богата – на сравнително малката ѝ територия са установени около 4100 вида висши растения, много от които слабо проучени. Именно това усещане за разкриване на тайните в този загадъчен свят на растенията, ме увлече и задържа в науката.

Разкажете ни малко повече за процеса ви на работа и как протичат изследванията, които правите?

Моята работа е комбинация от теренни проучвания и лабораторни анализи. Първата стъпка е свързана с разпознаването на растенията, има близки видове, които си приличат външно, но имат различен състав. Не по-малко важно е да се оцени състоянието на популациите в естествените им местообитания – ако то е нестабилно, трябва да вземем мерки, за да го подобрим, или да направим опити за въвеждането на видовете в култура и едва след това да разкриваме техния лечебен потенциал. Колкото и ценен да е един вид, ако съществуването му в природата е застрашено, не бива да го използваме, преди да сме осигурили устойчив начин за неговото опазване.

След събирането на пробите следва лабораторната част – тук анализираме химичния състав на растенията, търсим биоактивни вещества и изследваме тяхната фармакологична активност. Това е изключително прецизна работа, при която всяка молекула може да се окаже ключ към ново знание или приложение.

Особено ценно за мен е, че тези два етапа – терен и лаборатория – се допълват. В природата откриваме потенциала, а в лабораторията го разкриваме в детайли.

Къде се срещат традиционните природни средства и модерните технологии?

Традиционните природни средства и модерните технологии се срещат именно в съвременната наука. От една страна, народната медицина и вековният опит са ни оставили огромно знание за растенията и тяхната лечебна сила. От друга – днешните аналитични методи като GC–MS, HPLC и молекулярни биологични подходи ни позволяват да „надникнем“ в сложния химичен състав на тези растения, да разберем кои са активните вещества, какъв е техният механизъм на действие и как да ги превърнем в безопасни и ефективни терапии. В тази среща на миналото и настоящето се крие истинският потенциал – уважението към опита на предците и силата на съвременната наука се допълват, за да дадат решения за бъдещето. Така традицията става отправна точка, а модерната технология – инструмент за обективна оценка и развитие.

Кое е нещо, с което най-много се гордеете в работата си?

Най-голямата ми гордост е, че работата ми не е само наука на хартия, а живо продължение на връзката ни с природата. Всяко откритие е крачка към опазването на редки растения, към разкриването на тяхната лечебна сила и към вдъхновяването на повече хора да повярват в значимостта на науката. Един от моментите, с които се гордея най-силно, е откриването и описването на нов за науката вид – Sideritis elica Aneva, Zhelev & Bonchev. Щастлива съм, че съм част от Българската академия на науките – сред колеги, които с отдаденост и постоянство правят наука на световно ниво. Именно тази принадлежност ме вдъхнови да създам филма „155 години БАН – Живият дух на създателите“ – филм, който достигна до националния ни ефир и до международна публика на престижен филмов фестивал в Париж.