Д-р Росица Кръстева, д.м. е медицински онколог с дългогодишен опит и ръководител на Онкологичния център в МБАЛ Уни Хоспитал, гр. Панагюрище. Обучавала сее в Италия, Германия, Гърция и Швейцария, и е сред лекарите, които говорят за рака без драматизъм и с дълбоко уважение към информирания избор на пациента.

Д-р Кръстева, през последните години все повече говорим за рака на гърдата. Истината обаче е, че страхът все още е по-силен от информираността. Усещате ли подобно нещо във вашата практика?

Да, страхът все още е първата реакция. Но това, което се променя, е начинът, по който говорим за тази диагноза, заради знанията и възможностите, които имаме днес. Не за едно заболяване, а за различни биологични форми на рака на гърдата, които изискват различен подход. Моята мисия не е просто да лекувам, а да запозная пациента с неговото заболяване и с начините, по които то се лекува. Когато пациентът е добре информиран, той взема решенията си с повече спокойствие и увереност. За мен лечението започва с информираността – защото знанието е най-добрият начин да се преодолее страха.

Какво означава „информираност“ в контекста на рака на гърдата? Какво реално трябва да знае пациентът?

Първо: ракът не е присъда. Второ: ракът не е едно заболяване. Трето: има време. Периодът от поставянето на диагнозата до започването на лечението не трябва да е 48 часа. Диагнозата „рак“ изисква да направим изследвания и да имаме пълна информация за тумора, за да можем да определим най-правилното лечение за конкретния пациент. Персонализираната медицина е реалност в България. В 21-ви век лекуваме индивидуално и на високо ниво. За целта е необходима молекулярна диагностика и пълен набор от всички образни изследвания, преди да започнем лечение. Така че това не е спешно състояние в медицината. Най-лошите решения идват от паника и прибързаност.

Често пациентите действат импулсивно – „да стане всичко веднага“. А всъщност вие казвате обратното. Защо?

Химиотерапията отдавна не е единственият метод на лечение, с който медицинските онколози разполагаме. Има таргетна терапия, имунотерапия, комбинация на хормонална и таргетна терапия, лекарства конюгати и др. Правилното лечение може да бъде определено, само ако първо разберем с какъв тип тумор се сблъскваме. Биопсията и биомаркерните изследвания ни показват какъв е пътят, по който се активира заболяването, дали раковите клетки реагират на хормонална терапия, дали има генетична мутация. Ако не знаем биологията на тумора, рискуваме да лекуваме „на тъмно“. Съвременната медицина ни позволява да не гадаем и пациентътзадължително трябва да знае това, за да не избързва с решенията си.

Тоест днес не говорим за един вид рак на гърдата, а за различни подтипове, които се лекуват по различен начин?

Точно така. Днес знаем, че има различни биологични подтипове, които протичат по различен начин и имат различна прогноза. Нашето поведение зависи от подтиповете, защото съвременното лечение означава прецизна медицина, индивидуален подход и молекулярна диагностика на конкретния тумор.

Само един от подтиповете на рака на гърдата – тройно негативният, вече има 4 варианта. Хормоналната чувствителност на даден тумор се обуславя от позитивността на естрогеновия и/или на прогестероновия рецептор и определя неговата чувствителност към хормоните (антихормонална терапия). При HER2-позитивния тумор добавянето на таргетна терапия е едно от най-успешните лечения, като говорим дори за излекуване в начален стадий. Дори при HER2-негативни тумори експресията на рецептора се определя като HER2 low или HER2 ultra low, т.е. нюансите са много. Говорим дори за излекуване и при тройно негативния рак на гърдата в начален стадий, когато пациентите започнат неоадювантна химиотерапия плюс имунотерапия. В днешно време все по-често виждаме случаи на пълно излекуване при пациентите в ранни стадии и за постигане на дълги ремисии в напредналия IV стадий.

Казвате „има време“. А кога е моментът, в който пациентътнаистина трябва да спре, да поеме въздух и да поиска второ мнение? Това не е ли признак на недоверие?

Напротив, второто мнение е изключително важно.То е обичайна практика в целия свят, която най-често се провежда с водещ специалист или с референтен център за съответния проблем. Така направената консултация не отнема довериетов лекаря, а дава спокойствие на пациента. Пациентитене бива да се страхуват, че това е „неудобно“. В медицината най-опасното нещо не е въпросът, а мълчанието.

Все повече се говори и за мултидисциплинарен подход. Какво означава това в реалността, отвъд термина?

Това означава, че лечението не се решава от един човек и не започва на база „предположение“ или лична интуиция. В рамките на туморен борд се събират хирург, медицински онколог, патолог, лъчетерапевт, образен диагностик, а все по-често и психолог. Всеки гледа случая от своята експертиза и заедно се изгражда стратегически план, съобразен с биологията на тумора и общото състояние на пациента.Доказано е и в клинични проучвания, че пациентите, лекувани с мултидисциплинарен подход, живеят по-дълго, в сравнение с тези, лекувани отедин лекар.

Какво бихте казали на човек, който още няма диагноза, но тайно се страхува да отиде на преглед? Мнозина живеят с този страх.

Моля ви, ходете на профилактични прегледи. За съжаление, все още в България няма скрининг. Дори да нямате симптоми, отидете на специалист, който да ви прегледа, за да сте спокойни, че нямате рак на гърдата. Скринингът спасява живот. И не забравяйте, че ако туморът се напипва, заболяването вече е напреднало.

И последно, ако всеки, който чете това интервю, трябва да запомни само едно нещо, кое би било то?

Животът е хубав и трябва да се живее и с поставена диагноза „рак“. Трябва да се наслаждаваме на всеки миг, а провежданото лечение трябва да бъде адаптирано към нуждите на пациента, за да може да му осигури качество на живот като на хората без тази диагноза. Правете това, което трябва и което ви доставя удоволствие, без да пречите на другите.