Михаил Христов, специалист по хранене и диетика: как се прави камшичен удар по панкреаса и аспартанна болест

Всъщност аз се старая да не бъда никога краен, защото това отблъсква. Но е вярно, че рафинираната захар заедно със солта и бялото брашно са известни под общото название Бялата смърт. По принцип захарта е естествен продукт. Ако си я набавяме от тръстика или цвекло, от които се произвежда, ние ще приемаме и минералите и микроелементите, които се съдържат в тях и я балансират. Бедата при захарта е, че е рафинирана. Което означава, че  минералите и микроелементите вече липсват. И ето какво се получава. Навремето работниците в плантациите за захарна тръстика са се подслаждали, като дъвчели парчета от растението. При тях почти няма случаи на заболяване от диабет. Докато плантаторите ползвали рафинирана захар и боледували от тази болест. Друг пример. Ако една жена с остеопоротични промени прекалява с рафинираната захар, тя просто не знае какво прави. Защото захарта е един от продуктите, определени като крадци на калций и при прехранване с нея може да се стигне до там, че да започне извличане на складирания калций от костите. Освен това рафинираните захари много лесно се превръщат в мазнини и водят до наднормено тегло. Природата е създала естествените продукти балансирани. Когато ги ползваме с предимство, рискът да заболеем от нещо е много по-малък.

Абсурдно е да подслаждаме кафето си с цвекло или със захарна тръстика.

Ако ползваме половин чаена лъжичка рафинирана захар в сутрешното кафе и още половин в следобедния чай, има ли опасност за здравето ни?

Не, разбира се. Малките количества се усвояват без проблем от организма. Обаче ние приемаме големи – в последните години консумацията на захар в световен мащаб е нараснала с няколко милиона тона. Всичките награди по хранителни изложения се дават на фирмите, които предлагат невероятен асортимент от захарни сладкарски изделия. Красоти, на които не можеш да устоиш.  

Колко пъти в седмицата е нормално да хапнем примерно парче торта?

Веднъж. А най-добре е да си го позволявате само на празници. Погледнете го от добрата страна. Като не хапвате торта всеки ден и го направите по повод специален случай, това ще му придаде по-голяма празничност.        

Същото ли е положението и с шоколада?

О, напитката на боговете и на инките! Попадаме в истинско царство на изкушението – тъмен шоколад, черен, за готвене, фин млечен и т.н. Но в него също има захар. Освен това има кофеин и още един алкалоид, които ни правят психически зависими.   Затова отваряме кутия бонбони и я изяждаме до край. И правим камшичен удар по панкреаса, защото трябва да отдели голямо количество инсулин, и то за кратко време, за да може организмът да усвои приетата захар. Това си е истински стрес. След време тази жлеза се изтощава. На ден може да хапваме по едно блокче шоколад вечер преди сън - сладкото спомага за отделяне на серотонин (хормона на щастието) и има успокояващо действие. Аз обаче бих заместил блокчето шоколад с  лъжичка хубав биологичен мед – разтворен във вода или като се преглъща бавно. Разбира се, хубав биологичен мед без антибиотици и други добавки в него.

Как да познаем дали сме си купили правилния мед?

Първо, по цената. Истинският е над 6 лв. Второ, по аромата. Истинският винаги има силна миризма. Трето, по силния вкус, който като че ли изгаря гърлото при преглъщане. И още – медът е в течно състояние само четири месеца, естественото му състояние е кристалната му форма.  

Как да се лишим от тортите и шоколада, след като са лекарство против стрес?

Компенсирането на стреса е свързано с центъра на удоволствието. Ние просто намираме удоволствието не където трябва.

Какво ще кажете за кафявата нерафинирана захар? Тя не е ли безвредна?  

Да, ако наистина е кафява нерафинирана захар, а не бяла рафинирана, оцветена, да речем, с карамел. В момента сме бомбардирани от производители, които използват еуфорията около кафявата нерафинирана захар. Искате кафява захар? Ето ви. Ама тя е рафинирана. Така е. Нерафинираната захар би трябвало да е индикирана на етикета... стига производителят да има висок морал да даде точните данни. Тя няма да е 99,7%, както е рафинираната, а ще бъде 90-92%. Освен това ще бъде влажна и оттам с трайност само 6 месеца. Вярвам, че след време ще има контролни анализатори, които човек ще може да ползва сам, за да знае какво купува. Нашият Закон за храните копира почти изцяло европейския, който беше приет през 2006 г. Но само на хартия. В момента у нас контролът е единствено в ръцете на производителите. 

Тъй като ни предстоят много празници, може ли през декември да направим  профилактично хранително разтоварване, за да компенсираме предстоящото неизбежно претоварване?

Според мен е по-добре да се храним балансирано през цялата година. Като редуваме период на въздържане с период на яко ядене, се получава неравномерно натоварване и стресиране на организма - той тъкмо се е нагодил към едно състояние и ние го привеждаме в друго. Ако обаче решите да направите предварителен период на прочистване, направете такъв и след празниците. По-добре е да се получи синусоида. Идеята обаче специално за захарите е да се научим да ги приемаме предимно от естествени продукти – мед, петмез, кленов сироп, сушени плодове, стевия, банани. Така ще удовлетворим потребностите си от захар с минимален риск за здравето и няма да имаме нужда от диети. Хората казват: „Въздържам се, въздържам се и изведнъж изяждам цял шоколад.“ И го смятат за естествено. А то не е. Дори 100 г шоколад е много да изядете наведнъж. Естествено, никой не може да ви забрани да злоупотребявате, обаче е до време, и то не се знае колко. Все пак едно  предупреждение за бананите. Купувайте само такива, на които връхчетата са зелени. В презрелите се развиват много бактерии. Освен това никога не ги яжте на гладно, защото повишават нивото на кръвната захар.

Има ли някакви капани и при сладките сушени плодове?

Отново големите количества. Най-добре е да се ядат до 100 г на ден, за да не натоварват панкреаса. При сушените плодове обаче има и друг проблем  - че не са сушени на слънце, а като са третирани със серен диоксид, който е токсичен консервант. Затова преди да ги ядем, трябва да ги изкисваме във вода за една нощ. Диоксидът се отделя във водата. Тя не се пие, макар че е сладка, изхвърля се. По същия начин се приготвя и ошаф за Бъдни вечер. От друга страна, тъй като сушените плодове не са минали през термична обработка, накисването е препоръчително и от хигиенна гледна точка. Преди 2-3 години в Холандия беше избухнала епидемия от салмонелоза... от пресни кълнове. Така че ако нямате време да изкиснете сушените плодове, то поне преди ядене ги прекарайте през гореща вода.

Стигнахме до подсладителите. Много хора се увлякоха по тях, но се оказа, че са избързали.

Производителите спекулират, като изписват четливо с огромни букви на опаковката на подсладителите, че са без захар, и с много ситни - понеже са длъжни, на какво се дължи сладостта. Най-проблематичният подсладител, срещу който се писа доста, е аспартамът или Nutra Sweet, защото съдържа метанол (дървесен спирт), който е токсичен. В малки количества, не е проблем. Но ако прекалявате с храни, подсладени с аспартам, става проблем. В САЩ например има около 60. У нас, слава богу, все още не са толкова много. Една от съставките на аспартама е свободната аспарагинова киселина, която може да преодолява кръвномозъчната бариера. От доста време се говори за аспартанна болест. Тя си има цял куп симптоми, между които са проблеми със зрението, с паметта, припадъци, виене на свят, смърт. Наблюдавана е при войниците в Персийския залив, които са пиели много напитки, подсладени с аспартам. Друг подсладител, внесен от САЩ, е Суитенлоу – той също е аспартам. Най-малко проблеми създават плодовата захар (фруктозата), но само ако се приемат по 25 г на ден, защото трудно се усвоява от организма, и Изомалт – най-скъп е, но здравето си има цена. При Малтитол, Сорбитол, Дирол, Ксилитол (поливатентни алкохоли) също има ограничение в количеството, защото имат диарогенно действие и при прекаляване може да предизвикат силно разстройство. 

В някои с общото название полисуит има поне 3 подсладителя, понякога и повече.

Захаринът е над 100 години на пазара и от него няма оплаквания. Накратко, внимавайте, когато купувате заместители на захарта, четете внимателно етикетите. Макар че здравият човек няма никаква необходимост да ползва подсладители. Не мога да разбера какъв е смисълът да се откажем от един естествен продукт като захарта, който става проблемен само ако се приема в големи количества, и да предпочетем подсладител, който може да ни навлече много по-големи неприятности.