моята рецепта за красота:
вечер салата, задължително с ракийка**, плюс огромни дози майтап

Кой не познава Катето Евро, кой не е чувал за нея? От "Оркестър без име" до редовното съботно предаване НЛО, в този голям отрязък от време нейната закачлива усмивка изгрява редовно на малкия или големия екран, зарежда с енергия и сякаш ни казва: "Дишай по-леко".

Срещаме се с Катето Евро в кафенето срещу Плиска. Тя влиза с бодра стъпка и със задължителните за една звезда тъмни очила. Въпреки тях една възрастна жена, която продава нещо, я разпознава и се залепва за нея. Катето "купува" от жената някакви "страхотни" мундщуци за цигари, по пет в пакет, общо три пакета, и й оставя щедро пари.

Жената й разправя своята история - как била домакиня, женена за полковник, той починал и за нея нямало място на тоя свят… После си отива. Цигаретата не стават за нищо и накрая остават на масата.

Данък известност ли плащаш, или наистина ти е жал за жената ?

Жал ми е за жената. Жал ми е за всички подобни хора. Винаги оставям пари на просяците. Знам, че това нищо не помага, но го правя. Иска ми се всички да сме по-състрадателни. Като начало.Дори човек да те познава от един час, има усещането, че те е познавал цял живот.

Това ловкост в общуването ли е, или си толкова сърдечна и открита?

Нито е ловкост, нито е поза. Съвсем непознати хора на улицата се обръщат към мен с "Кате". И на мен ми става много приятно. Аз съм майтапчийка, открита и обичлива към хората. И явно е, че така ме възприемат и те. Затова харесвам работата си на PR (връзки с обществеността) в Електромашинари холдинг.

Катето Евро се шегува, че по рождение е на "три ракии", т.е. животът винаги й изглежда розов, хората готини, а майтапът - основно средство за общуване. Аз съм арабия човек - така определя себе си. Дали пък думата "готина" не е измислена точно за нея?

* Катето Евро всъщност е Катерина Евро, но сърце не ни даде да я наричаме толкова официално.
** Някой да не вземе да остане с впечатление, че Катето обръща ракийка след ракийка за хубост и тонус, след като толкова често я споменава. Ракийката е една, вечер, не всяка, и част от ритуала на приятелството. За нея тя, ракийката, има само този смисъл.

Обикновено "готините" хора са заобиколени с приятели, но сред тях са малко близките хора, истинските приятели. Кои са твоите?

Имам двама братя, които са страхотни момчета и съм благодарна, че ги имам, защото много ми помагат. Единият е три години по-малък, другият - 15. Вчера ходих да видя баба си, тя живее на пъпа на София, на "Венелин", където и аз съм живяла. Там беше по-малкият ми брат, иначе три глави над мен. Тя ми вика: Кате, баба, ти внасяш ли си пари за пенсия? Трябва да имаш осигуровка в пенсионен фонд. (Бурно се смее)

А той: Бабо, аз съм на сестра ми пенсионния фонд. И така ми стана приятно…Винаги, когато нямам пари, случи ми се нещо или искам да си купя нещо, се обаждам на единия от двамата. Редувам ги. (Смее се). Благодарна съм на съдбата, че ги има. Все им паля свещички, да са живи и здрави.

Майка ми имаше ясновидска дарба. Тя ми предсказа, че ще срещна голямата си любов на толкова години, ще се омъжа и дори ми предсказа кога ще родя детето си. Аз не съм наследила това. Май че по-малкият ми брат има някаква такава дарба. Като бяхме малки, все го тормозех да ми каже кога ще ме изпитат. Той ми казваше: третия час по математика. Аз тържествувах: не позна, третия имаме рисуване. Отивам, те разместили часовете, имаме математика и ме изпитват.

А имаш ли приятели от детинство?

Загубиха се по пътя. Разминахме се. За някои си спомням със съжаление. Защото имах приятелки, които обичах. Рязахме си ръцете и си пускахме кръв, за да ни свърже като клетва завинаги...

И ти ли имаш такива?

Да, и аз, но и с тях се изгубихме някъде във времето. Едно от най-големите ми разочарования беше с такова приятелство. Но сигурно е нормално - хората се променят. Най-съм благодарна на съдбата, че сега имам приятелка като Валя (съпругата на Орлин Горанов), за която смятам, че е върхът на приятелството. Един човек, на когото мога тотално да разчитам за всичко, страхотно много обичам и имам пълно доверие. Мисля, че нищо не може да ни раздели.

От кого си наследила хубостта? Еее, много ти благодаря. Казват, че приличам на баща си, той е албанец. До петгодишна съм живяла в Албания. Той е завършил тук оперно пеене в консерваторията. Оттогава не съм ходила, макар че имам много роднини и все се каня.

Как се чувстваше по време на войната в Косово?

Бях на страната на албанците, много ми беше мъчно за тях. Въпреки че моят род не са мюсюлмани, а православни. Но когато има война, човек едва ли може да вземе страна, войната е война и двата народа страдат. Баща ми почина преди много години, не можахме да се видим.

Освен хубава, си и актриса. Предлагали ли са ти някога да те купят по някакъв начин?

Не, никога. Предполагам, че е така, защото не съм този тип човек, който може да бъде купен, може би другите са го усещали. Винаги съм била свободен човек и никога не съм се съобразявала с неща, които ме правят зависима. Не съм била на служба, не съм имала началник. Винаги съм се занимавала с това, което на мен ми е приятно. Макар че не съм завършила ВИТИЗ, винаги съм искала да бъда актриса.

Започнах да работя като манекенка още на 16 години, за ролята в "Оркестър без име" случайно ми се обадиха и се явих на кастинг. Оттогава ангажиментите ми толкова се увеличиха, че участвах в по 3-4 филма на година. Нямах време да уча във ВИТИЗ, пък и да си кажа честно, не намирах особен смисъл. Но е вярно, че в средите на манекенки и актриси много неща - например една роля, си имат "цена".

Явно фактът, че съм освен свободолюбива и много открита като човек, е спирал подобни предложения. Или унижения, както искаш го наречи. Наблюдавах хората, все пак, когато работиш с много хора, ти се научаваш да ги наблюдаваш, за да можеш да реагираш добре. А и съм майтапчийка, това обезоръжава хората. И още нещо: парите не са били никога кой знае колко важно нещо за мен, за да може някой да ме притисне до стената за пари.

Имаш ли мъжки черти в характера си?

Не мисля, че имам мъжки черти. Според мене аз съм типичната жена. Може би единствено това, че съм свободолюбива и независима. Въпреки че цял живот съм била зависима от съпруга си, защото ангажиментите като актриса не са печелене на пари. Но съм се опълчвала, така да се каже.
Аз съм зодия Дева и обичам всички женски неща, ония, които много жени приемат като неприятно задължение - обичам да готвя, да слагам маса, да меся козунаци, да правя баници - да ги точа.

Още от първия миг, в който се почувствах жена, започнах да си мечтая да имам дете. Знам, че ако не се бяха стекли така нещата, ако нямахме проблеми с жилище и пари, щях да имам повече деца. Мисля, че съм родена да бъда майка, да имам деца.

Можеш ли да имаш приятелство с мъж без любов?

Да. Повечето ми приятели са мъже. И съм се убедила, че мъжкото приятелство е по-трайно и не е коварно. Въпреки че някой ми каза, че приятелството с мъж е подсъзнателно влечение към него, че го харесваш като мъж, че това е привличането с противоположния пол. Не знам дали е вярно това.

Мисля, че е вярно. Аз не мога да имам приятелство с един мъж, ако не го харесвам като мъж. И като омъжена жена държа да кажа, че нямам никакви мъжки приятели.

(През смях) Аз пък имам приятели, които не харесвам като мъже.

Я да минем на по-безопасни въпроси. Как поддържаш страхотната си форма и визия?

Моята рецепта за красота е: вечер ям само салата, задължително с ракийка. В добра компания. Ленива съм. Единственото, което ме поддържа, е, че не стоя на едно място. Все съм нагоре-надолу из къщата, все по двора. Аз нямам дори време да чета освен вечер, и то понякога. Не сядам.

Единственият ми вид спорт са дългите разходки с кучетата по коритото на Искъра. Много обичам сауната, имам си вкъщи и я правя често. Ако нямах вкъщи, сигурно и това щеше да ми коства някакво усилие да отида до някъде. Много обичам масаж, защото не участвам с някакви усилия. Вкъщи имаме два огромни гладиатора.

И !?

Е, забърсвам ги от време на време, нали се трупа прах. (Смее се)

Аз пък закачам дрехи на моя гладиатор.

И аз, и аз! Там суша през зимата чаршафите!

Хайде, признай си още. Не можеш да имаш тази фигура само от Бога.

Не обичам тичането, само разходки. И съм абсолютно убедена, че фигурата е въпрос на дух. Какво правя за лицето си? Чувала съм, че на лицето и корема не се прави масаж, разтягала се кожата. За съжаление пуша. Много. Не ми се иска да го правя, но за съжаление го правя. На човек много неща не му се иска да прави, но … Ям доста нередовно, когато се сетя. Салатата ми е и козметиката.

Майка ми чистеше лицето си само със зехтин. Измивам лицето с течен сапун и го мажа с крем. Ако много ме мързи, след зехтина търкам лицето с бучка лед. Кремове използвам, каквито ми паднат. Обичам Виши, Галеник, но не давам много пари за кремове… Че са ми малко скъпи… (Смее се) Иска ми се да правя и друго. Веднъж ме заведоха на аеробика. Но реших, че не е за мене. Много друса, викам на приятелката. По добре да прекопая градината.

Да, това е и терапия. ( Между другото, една седмица преди Великден в оранжерията на двора Катето беше отгледала разсад за домати, тиквички и най-различни други зеленчуци.)

Разбира се, че е терапия. А и вършиш нещо смислено. Има ли смисъл да се метнеш на степер, ако имаш толкова стълби вкъщи и миялната машина е в мазето? Моята е в мазето, по цял ден свалям чинийки долу и ми е екстра.

Какво те тормози най-много в живота около нас?

Мръсотията и безразличието, с което я приемаме. Въпреки че съм се скрила в дома си и си почиствам и двора, и градината. Като видя как хората идват от София и изхвърлят мръсотията си в Искъра, а след това се качват на колите си и се връщат спокойни у дома. А другата неделя пак идват сред природата, на чисто, и търсят друго място, където да си изхвърлят боклука.

И на какво прилича цялото дефиле от Панчарево надолу? Една грозна картинка. Хубаво е, че въведоха глоби, но кой ще ги глобява тези хора там, където няма никого? Нали сами трябва да се глобяват. Не им ли е жал за тази красива природа? Колко им струва да си вземат найлони и да си приберат боклука от яденето и пиенето. Не стига че всички живеем в една адска кочина, ами българинът не иска да си мръдне пръста дори и да почисти собствената си мръсотия. Ей това страшно ме потиска. Просто се вбесявам.

А какво те плаши като майка? У връстниците на сина ти например.

Липсва им надежда и вяра в най-общия смисъл. От малки разбират, че нямат кой знае каква перспектива. Те са будни, отлично информирани деца и са наясно с целия фалш и мръсотия наоколо. Плаши ме това, че някои се отказват да се борят.

А ти самата вярваща ли си?

Аз съм много вярваща. И съм научила сина си от най-малък - да отидем до църквата, да запалим свещичка, да кажем молитва. Вярвам в това, че ако посееш добро, ще пожънеш добро. И обратното.

Значи не одобряваш поговорката "На зла круша- зъл прът."?

Не, не!

Ако ударят сина ти по едната буза, ти какво му казваш: подложи си и другата, или защитавай се с нападение. Кое от двете ?

Не знам, още не сме говорили на тая тема. Може би и аз малко сбърках, защото покрай моята вяра в доброто той си мисли, че всички хора са добри. Преди няколко дни някакъв мъж го ударил на улицата, защото помислил, че е тръгнал да му краде колата. И той не е реагирал…

Потъваме в разговор за децата си, за собствените си проблеми. И макар че я познавам отскоро, имам чувството, че съм със стар приятел. Такава е Катето Евро. Ако й се обадиш по джиесема преди обед и я попиташ какво прави, може да ти отговори: поливам боба! Ако й звъннеш вечер, ще чуеш, че се забавлява някъде сред гюрултия и смях.

Тя не е жена, която играе две различни роли в живота си. Тя е естествена и цялостна, заредена със смях и добрина. Положително на тоалетката й вместо редица бурканчета с крем стои малко парченце философски камък.