Когато Грег Труен, един от основателите на южноафриканското архитектурно студио SAOTA, известно със своите проекти за луксозни съвременни домове, купува стара ферма в Западен Кейп, за него е от първостепенно значение да съхрани автентичността, като съчетае традиционни техники с модерни решения.

Архитект Грег Труен попада случайно на стара ферма, западно от градчето Ладисмит в сухия регион Клайн Кару в Западен Кейп, и остава очарован от мястото и околността. Решава да я купи и да я превърне в свой нов дом. В нея се намират няколко постройки, между които основна къща, два хамбара и склад за вино. Къщата датира от 1852 г. Над вратата са изписани годината и инициалите IWDV – Исак Вилхелм ван дер Вивер.

Знае се, че семейството Ван дер Вивер е свързано с мястото още от 1768 г. Любопитно е, че 1852 г. е годината, в която Ладисмит е официално обявен за населено място, което отключва растеж и развитие в района. В долината се отглеждат овощни дървета, грозде и други култури, но към края на 19. и началото на 20. век земеделието е изоставено в полза на щраусовото фермерство, което носи голямо благосъстояние, благодарение на световния бум на щраусовите пера в модата. Последвалият срив  в този тренд, войната и сушата водят до икономическа разруха и някога оживената долина е до голяма степен изоставена. Днес в района се отглеждат маслини. 

През годините фермата на семейство Ван дер Вивер не само е била запазена, но и превърната в историческа забележителност. Изявени изследователи я опис-ват в трудовете си, анализирайки архитектурата ѝ, елементите и детайлите, така че всеки неин аспект е внимателно документиран. Знае се например, че ключалката на входната врата е френска и датира от 1700-те години, както и че оригиналните врати и гардероби от stinkwood (африкански твърд дървен материал) в основната къща са останали непокътнати. 

Къщата и хамбарите са били построени с обичайната техника, използвана от холандските заселници в Кейп, със стени от излята кал или глина, оформяни слой по слой. Този метод на строителство е изисквал източник на глинеста почва, към която са добавяни пясък, чакъл, слама и тор. В конструкцията са били използвани млади дървени клонки и въжета. Завършените стени били измазвани с варова и пясъчна мазилка. С течение на годините тя била заменена с циментова, което променило оригиналния облик.

Новият собственик споделя, че когато купува фермата, оригиналната къща и хамбарите били в сравнително добро състояние, но въпреки това се налагало реставрация и реновация, за да бъде пространството осъвременено. Решава да работи в сътрудничество с архитект Яко Буенс, специалист по глинени постройки.