ВМЕСТО ВИЗИТКА: Разговарям с Михаил Маринов от Фондация „ОСТРОВ БЕЛЕНЕ“, късно следобед в събота, защото и днес има две групи и 30-ина посетители, които той ще разведе като гид из красотите и тайните на остров Персин и останките от лагера „Белене“. На острова няма обхват и се чуваме чак привечер, когато посетителите са си тръгнали, за да ми разкаже как мога да планирам своето посещение и да чуя разказа му жив, вдъхновяващ и интригуващ.

Тази година около 1600 човека са посетили Персин като туристи. За сравнение, през 2012 година са били едва 10-ина човека. „Тогава беше сложно и с влизането, чакаше се около месец позволение от Министерството на правосъдието“ – разказва Михаил Маринов. – Сега са необходими ден-два, трите ви имена и ЕГН, за да направим пропуски, тъй като все още има действащ затвор за криминално осъдени на остров Персин, и после някой от екипа ни да ви придружи като гид. Нямаме нито един отказ за достъп. Преди да дойдете, трябва да се свържете с нас във fb или на www.beleneisland.org, или да се обадите на колегите от „Софийска платформа“. 

Родом е от Белене, при падането на комунистическия режим е бил ученик в осми клас. „Тогава, вместо да казваме „Другарко“, започнахме да казваме „Госпожо“, това беше за нас промяната, не сме осъзнавали мащабите на случващото се.“ По времето на комунизма лагерът се е пазел в секретност, местните не са и подозирали за съществуването му. На остров Персин Михаил отива за първи път като хлапе, нощуват във вилата на затвора заедно с група приятелски семейства.

Човек от групата е работел в затвора. „Сега като върна времето назад,  повече не съм стъпвал на острова до 2012, когато с отец Паоло Кортези, католическия свещеник, отидохме до лагера да видим останките. Когато идва по-голяма група, винаги минаваме да го видим, да чуем неговия разказ за Евгени Босилков, епископ на католиците в Северна България и роден в Белене. В нашата църква „Рождество на Блажена Дева Мария“, която има керамичен под, наподобяващ чипровските килими, се пази част от ризата, с която Босилков е бил разстрелян през 1952 година в София, заедно с още трима католически свещеници, по обвинение в шпионаж. Провъзгласен е за блажен от папа Йоан Павел II. 

Михаил Маринов основава Фондация „Остров Белене“ заедно с жена от местната католическата общност в града и заедно с Културния център „Евгени Босилков“ на отец Кортези. С Фондация „Софийска Платформа“ работят отдавна. Това са двете неправителствени организации в страната, които се грижат за останките от лагера Белене и искат да го превърнат в българското място за памет. Белене е единственият лагер, едно от 20-те места за изолация, който частично е оцелял и запазен.

„Идеята на нашия проект „Мемориален комплекс в памет на жертвите от лагера Белене“ е бъдещите посетители да видят как е изглеждал лагерът. Представяме си възстановяване на цялата инфраструктура – дървените бараки, охранителните съоръжения, вишките, карцерните помещения, сервизните помещения. Първите лагеристи идват тук през 1949 година (тогава е открит лагерът), те са малко над 200. Първите няколко месеца живеят в землянки, изкопани от самите тях. Съвсем скоро броят на лагеристите става в пъти по-голям и се построяват въпросните дървени бараки – между 9 и 12 на брой, които побирали между 350 и 500 човека. Функционират до 1959 година, когато са умишлено опожарени. Възстановявайки всичко това, искаме мястото да стане част от световната карта на местата за памет като „Аушвиц“, „Бухенвалд“, „Освиенцим“… Бил съм и на трите места. Дори в Румъния ходим да черпим опит. 

Имаме идея и за Музей на жертвите на комунизма и тоталитарния режим в Белене. По тази идея работим с общината. Зимата по-трудно се посещава островът. Ще бъде много по-лесно да има такъв музей в града. Партнираме си и с Фондация „Америка за България“ – една от двете чужди неправителствени организации, които ни помагат финансово. 

Михаил разказва, че освен да придружават хора, които искат да видят мястото, и разбира се, да им разказват, имат и много физическа работа на терен. „Пътят, който ни отвежда до останките от лагера Белене, е около 13 км в едната посока, т.е. ние прекосяваме по дължина целия остров. Пътят е стар, навремето правен от лагеристите, има излят бетон, но е силно компрометиран, растителността постоянно се опитва да го превземе. Всеки месец косим, отстраняване паднали дървета, насипваме пропадналите участъци. Постоянно обновяваме изложбените пана. В момента правим частични ремонти на покривите на оцелелите сгради. Доста техника купихме с финансовата помощ на „Америка за България“, както и 8-местен микробус.“