"Братя“ (ИК „Сиела“) е дълбоко личната му и трогателна мемоарна книга, в която разказва за живота и трагичната смърт на легендарния си брат – модния дизайнер Джани Версаче. Санто е мозъкът на модната империя, която революционизира фешън индустрията с неподражаемия си стил, смелост и модерност.

„Братя“ е разказ за силната връзка помежду им, за професионалния им път, личните им моменти, детството, семейните ценности и трагедиите, които оформят историята им. Санто споделя, че Джани е бил сред първите, които осъзнават потенциала на супермоделите и променят модния свят завинаги, споделя и как близките им отношения са преминали през изпитанията на славата, успеха и неочакваната трагедия. Мемоарите са и размишление върху връзката с музикалната сцена и културните икони на 90-те години, включително близката приятелка на Джани – принцеса Даяна. Това е книга за любовта, загубата и силата да продължиш напред. „Братя “ е почит към паметта на един велик творец и силна семейна история, която оставя следи в сърцата на читателите.

Предлагаме ви откъс от биографичния разказ на Санто Версаче „Братя“

Донатела и аз бяхме в Рим за Donna sotto le stelle  – телевизионно събитие, което беше в разгара си по онова време. То възхваляваше италианските творения и правеше модните ревюта достъпни за всички, подобно на вариете. Това предаване разкриваше популярността на модата по онова време. Ние бяхме звезди – звезди, които хората искаха да видят по телевизията, подобно на актьорите и певците.

Ревютата се провеждаха на площад „Тринита деи Монти“. В началото на следобеда Донатела, аз и персоналът бяхме в хотел „Хаслер“, заети с приготовленията и репетициите. Имаше манекенки, изваяни като фламинго, блестящи рокли, обичайното вълнение зад кулисите. До мен бяха Пепоне дела Скиава, тогавашният председател на Камарата на модата, и „министър-председателят на италианската мода“ Бепе Моденезе. Разговаряхме. Вероятно се смеехме за нещо.
Двамата с Бепе се бяхме облегнали на една балюстрада на вътрешното стълбище на хотела, когато в 14:30 часа италианско време се обади Стефания Алберти, секретарката ми.
– Стреляли са по Джани – това бяха думите ѝ.
Четиресет и пет минути по-късно ново телефонно обаждане ни донесе новината за смъртта му. Единственото, което успях да кажа на Бепе в състоянието на шок, бе:
– Джани не е мъртъв, той е безсмър-
тен.

По някакъв начин някой запази частен самолет, за да можем да тръг-нем за Маями възможно най-скоро. Спомням си само, че принадлежеше на някого от семейство Калтаджироне. Пътуваме до летище Чампино. Трима сме: аз, Донатела и Емануела Шмайдлер от нашия пресцентър, тя с възхитителна твърдост държеше настрана журналисти от цял свят.
Докато чакахме самолета на летището, ни трогна един жест: Валентино и Джанкарло Джамети дойдоха да ни прегърнат.
Излетяхме в нереална тишина. Спряхме за технически преглед на Канарските острови и пристигнахме в Маями посред нощ. Заведоха ни при Джани. Докоснах го с ръка и по пръстите ми останаха следи от кръв.
Признавам, че от този момент нататък не си спомням почти нищо от онези три дни в Маями. Всичко е приглушено, размито, объркано. Фрагменти от пъзел, разхвърляни във въздуха.

В съзнанието ми изплува образът на съкрушеното лице на Антонио. Бяхме стъписани. Мъжете от ФБР се разхождаха из къщата. Задаваха въпроси. Имаше бюрократични въпроси за уреждане. „Трябва да изчакате аутопсията.“ Самата дума ме накара да изтръпна.

Двайсет и четири или може би четиресет и осем часа по-късно отидох до Форт Лодърдейл за кремацията, придружен от един от служителите в Каза Казуарина. Джани винаги казваше, че когато му дойде времето, иска да бъде кремиран.
В крематориума поставих до него снимки на моите деца и тези на Донатела. Не мога да кажа защо го направих. Може би подсъзнателно си мислех за погребалните ритуали на древните, които са възприемали смъртта като продължение на земния живот. Египтяните слагали в гробниците това, което смятали за полезно за мъртвите в задгробния живот. Сигурно съм си помислил, че с този жест му казвам: „Не си сам, ще си в компанията на внуците, които обичаш и които те обичат“.
После дойде италианският консул в Маями и пред пепелта му, намираща се в малка метална кутия, подписахме още документи. Върнах се в Каза Казуарина.