Коста Брава е целият район над Барселона, Каталуня, до границата с Франция, известeн  с родното място на Салвадор Дали. Качваме се на кола под наем още от летището в Барселона и продължаваме директно към първата ни спирка.

КАДАКЕС

Голяма част от вдъхновението за пътешествията ми идва и от филмите. Така, когато гледах „В очакване на Дали“, знаех, че при първа възможност ще отида до Кадакес. Малко рибарско градче на север от Барселона, това разкошно място се обитава постоянно от около 2500 души, но бройката драматично се увеличава през лятото.

Разположен между морето и планината, Кадакес има чар, какъвто отдавна не бях усещала на някое място. Независимо че попадаме там през февруари, духа доста силен вятър и по-голяма част от многобройните заведения не работят, удоволствието да си там е голямо. Уличките са малки и уютни, правиш обиколка на целия град в рамките на максимум трийсет минути. В някое барче на плажа можеш да прекараш много време, наблюдавайки местните жители. 

Сутрините за мнозина започват не с кафе, а с бира, но по това време на годината като че ли дните се сливат в едно и не е ясно кога е сутрин, кога – вечер. Спокойствието, морето и разклащаните от вятъра лодки допринасят за лежерното и приятно настроение. Тук на плажа е и статуята на Салвадор Дали, къщата, в която екстравагантният артист е живял с любимата си Гала, е съвсем наблизо.

Вечерта сме в семейния ресторант „Тирамису“, където залагаме на патешко магре и свински бузи. А след това се настаняваме в “Brown Sugar” сред коктейли и музика. Там се запознаваме с двойка мъж и жена, които очевидно са в процес на флирт, както и с още един мъж, който се оказва нидерландец. Разказва ми, че майка му, която е художничка, има апартамент в Кадакес и прекарва половината от годината именно тук. Работата ѝ се получава по-добре край спокойствието на вълните, когато е по-безлюдно. 

Запознаваме се и с две момичета от Аржентина, които обожават Кадакес и идват в различни сезони. Те ми  споделят от опит, че ако беше лято, от хора нямаше да можем да се доберем до „Brown Sugar“. С новите ни приятели се отправяме и към съседното заведение, където група по-възрастни мъже свирят на живо. Барът е пълен. Всички се радват на колорита на саксофониста и на босия китарист. Лично аз съм готова да остана в Кадакес за доста повече време.