20 март 1994 година. Джулиета стои сама в огромната студена квартира на виа Маргута. Току-що са я докарали от клиниката след поредния сеанс химиотерапия. Тя се досеща, че дните й са преброени, но си е забранила да мисли за това. Сега я занимават други неща. Преди пет месеца е починал мъжът й, с когото щастливо са преживели 50 години. И всички вестници като че ли са се наговорили да публикуват скандални факти за тайния живот на Федерико Фелини.

Анна Джованини - другата жена на Фелини

Джулиета превърта в главата си събитията от последните седмици. Някоя си Розита Стенбек, с която тя бегло се познава от снимките на "Джинджър и Фред", обещала на таблоидите мемоари за "римските оргии", устройвани от любовника й Фелини. Тримата гениални мъже - Алберто Моравия, Марчело Мастрояни и Федерико Фелини, по думите на Розита, често си правели "вечери за трима", на които подред се радвали на голото й тяло.

В това време в Париж звездата на френското кино Анук Еме кой знае защо сметнала за свой дълг да се предаде на носталгични откровения в пресата за своите "прекрасни сънища с Федерико"...

Най-шокиращото за Джулиета е обаче друго. Оказва се, че през последните двайсет години от живота на мъжа й до него има още една жена, някоя си Анна Джованини - пълна, отекла дама на възраст, чиито снимки пълнят всички италиански издания. Тя уверява, че загубата за нея е не по-малка, отколкото за самата Мазина! Коя е тази дебелана? Джулиета прекрасно познава страстта на мъжа си към знойни жени - той й е показвал своите юношески албуми с рисунки на жени с пищни форми, между които той рисува себе си като лилипут. На нея й се струва, че това са просто несериозни фантазии, търсене на художествени образи, далеч от сексуалните пристрастия на автора. Федерико неведнъж признавал своето раболепие и страх от жените. Уверявал я, че само с нея - такава мъничка и крехка, той се освобождава от комплексите си и се чувства супермен.

Джованини твърди, че се е запознала с великия режисьор в римското кафе "Рушено" на чаша капучино. В този слънчев майски ден тя била в салон за красота, където я превърнали в платинена блондинка. Облечена в яркочервена рокля, тя демонстрирала внушителните си дадености. Но не можела и да предположи, че била въплъщение на всички фелиниеви фантазии. Тя унищожавала една след другa дузина пасти, когато Федерико седнал до нея с думите: "Винаги ме е възбуждало това великолепно зрелище: жена, която не си отказва нищо и яде с апетит. Дама, която обича да яде, не може да не обича и секса. Затова пълните жени ме интересуват от детството ми..."

Джованини оставила на Фелини телефона си. Оттук нататък те се виждали често, той й изпращал рози и често й гостувал. Анна признава, че той често й предлагал ръката и сърцето си, но тя отказвала, защото й било жал за любимата й актриса Джулиета Мазина. Анна публикува в печата свои съвместни фотографии с Федерико, негови рисунки на голото й тяло, и най-важното - адресираните му до нея писма. Ето какво пише в едно от тях: "Анна, отскоро зная, че на света все пак съществува тази истинска жена, която винаги ми се е явявала насън, чийто смутен образ съм си представял като идеал, натоварвайки го с чертите на своята майка, няня, кърмачка, познати ми от първите сексуални усещания. Ти си моето живо изкуство, муза, излязла от най-смелите ми рисунки, които съм правил в състояние на треска и бълнуване. Заради теб съм принуден от днес нататък да живея двойнствен живот..."

Джулиета стои и плаче. Може би тази побъркана дебелана си измисля? Може би снимките с Анна са от някакви фотопроби? Тази непозната, вулгарна жена, оказва се, е неговият идеал, към който той се стреми от детството си! А каква е тогава Джулиета? Тя не иска да се рови в това. Колко пъти по време на дългия им съвместен живот тя е губила съня си само от едната мисъл, че Федерико може да има каквито и да било връзки и романи извън семейството. Фелини като правило спи по няколко часа, останалата част от нощта броди из Рим или прекарва с приятели. Джулиета ненавижда този втора част от нощта, тази тъмна страна на най-близкия си човек, която той никога не й е показвал. Понякога тя забелязва по дрехите му странни петна, понякога намира дълъг женски косъм и тогава Федерико й обяснява, че "няма нищо страшно". И настъпват дълги нощи на нескончаеми обяснения.

Той никога не твърди, че нейните предположения са лишени от основания, само казва, че "това" никога нищо не е означавало за него и че тя е единствената любов на живота му, част от самия него и загубата й би означавала за него катастрофа...

Фелини се влюбва в гласа на Джулиета

Джулиета се запознава с Федерико през 1943 година. Той е репортер и карикатурист в хумористично списание, пише шеговити пиески и сценарии за неделни радиосериали. В спектакъла "Чико и Паулина", съчинен от Федерико, младата актриса Джулиета Мазина получава главната роля.

Когато младият автор чува нейния глас, той просто загубва покой.
По-късно признава, че отрано е приготвил първата фраза, с която да започне разговора при първата им среща: "Здравей Джулиета. Аз се казвам Фелини." Да, именно така, а не Федерико. И по-късно добавил с с високомерен тон, че е преситен от живота. Но преди да напусне този свят, бил длъжен да я види, за да се убеди, че на този тленен свят все още се срещат вълшебни жени. Неговото въображение рисувало образа на пищна красавица с дълги червени коси, млечнобяла кожа и пухкави устни. Виждайки Джулиета - пълна противоположност на това, за което мечтаел, той просто оглупява. Защото девойката на мечтите му се оказва дребна на ръст, с фигура на малчуган, тънки ръчички, с малки обувчици и скромна рокля, без грим и кокетство. До високия и пълен Федерико тя изглежда почти комично.