Маскарадът на живота
Венецианският майстор Стефано Готардо за карнавала във Венеция, тайната на маските и дипломацията между аристокрацията и църквата през вековете
Краси Генова 05 October 2024
Името на майстор Стефано Готардо се предава от уста на уста сред онези, които търсят маски, създадени от ръцете на истински артист, ценител на традициите и продължител на уменията на изкусните занаятчии.
За разлика от сувенирното море на маските, направени по калъп в Китай, творенията на Стефано пазят автентичната тайна на изработката на традиционната венецианска маска. Когато отиваме на гости в ателието му, разположено в сърцето на града, опасан от водни канали, гондоли и залят от туристическо нашествие, синьоре Готардо ме зарича да не публикувам адреса. „Който търси, намира.
Такава е била винаги тайната на големите майстори, които никога не са афиширали адреса на студиото си, а пътя дотам са знаели само посветените!“, коментира той с усмивка и допълва, че молбата му е категорична.
„Няма да крия, а и вие вероятно сте усетили, но нашествието на туристи променя ритъма на града. И това, което дразни всички, е, че те нямат респект, нито пък любопитство към истинските ценности във Венеция, а разчитат мързеливо на програмата, която са им направили туристическите агенции. Венеция се промени толкова много през годините и причината за това са хората, най-вече от азиатски произход, които купуват къщи и дворци тук, и обикновените туристи, които вдигат шум, пипат без позволение маските в ателието ми и не задават никакви въпроси, свързани с историята, с професията ми, а най-малко с обичаите на Венеция!“
Очертава се като тенденция това резервирано отношение на местните хора към туристите, но е съвсем разбираемо, когато човек се сблъсква с тълпите през деня и вечерта, а през нощта – с пиянските песни, които заради тесните улички отекват като аларма. Стефано не е изключение от правилото.
Дори е оставил голяма табела в ателието магазин: „Моля, не пипайте и не снимайте без разрешение!“, защото се е случвало небрежни посетители да повредят някои от маските му. А те са истински бижута, които разказват деликатно за историята на града, за традициите, за прочутите венециански маскаради, оживяващи и днес в романи, филми, оперни спектакли и театрални постановки.
Като става дума за театрални постановки, заговаряме за историческата забележителност на града – театър Ла Фениче, отворил вратите си за първи път на 16 май 1792 година и възкръсвал като феникс, каквото е и името му, след три пожара през вековете. Домът на духа, както го нарича Стефано, помни триумфа на Росини, Доницети, Верди и Белини. Когато говорим за опера обаче, майстор Готардо винаги използва италианската дума „лирика“. Думата „опера“ е запазена за всичко, което се прави от човешките ръце и дух.
„Ле Фениче е гордостта на Венеция и въпреки трагичните обстоятелства, при които изгаря почти до основи, ние, местните, вярваме, че има ангел, който бди над тази невероятна сграда. Защото и трите пъти, опожарен и съсипан до неузнаваемост, театърът е възстановяван почти в оригиналния си вид.
При последния пожар, който се случи през 1996 година заради човешко невнимание и запалена цигара, на пепел стана всичко без една стая, в която, представете си, се намирали именно старите планове на сградата, така че да може тя да се съгради отново. Всъщност такава е сякаш съдбата и на самата Венеция – красив феникс, който възкръсва всеки път. Само дано удържим на атаките на туристите и природата, която понякога поставя на сериозно изпитание не само издръжливостта, но и живота ни!“, допълва Стефано, имайки предвид приливите и наводненията, а и разместването на сградите заради трептенията, създавани от големите туристически кораби, за които от няколко години има забрана да акостират в близост до големия остров и нощуват в района на съседния остров Джудека.