Върхът на кариерата му са "Кръстникът" и "Последно танго в Париж" през 1972 г., както и "Апокалипсис сега" през 1979 г. Той печели милиони. Само за 10 минути поява в "Супермен" получава чек за 4 млн. долара!

Носител на два Оскара, безумно богат, безумно обожаван, Марлон продължава да е Дивият, продължава да търси любов, да наранява всички около себе си и да върви към самоунищожение.

В редките мигове на просветление, преди да умре от исхемична болест и затлъстяване, той диктувал от скромната си барака на касетофон инструкции за погребението си - кой да присъства и кой не, като настоявал да бъде кремиран и прахът му да бъде разпръснат на таитянския остров, който някога е купил и после продал. Но не пише мемоари - за бурния му живот има думата само пресата.

Сам при наличието на безброй съпруги и любовници и маса деца. Така е дочакал и последния си час след 80 години бурен живот, част от който остана скрита и неразбрана.

Какъв е този мъж, та шест жени са се опитвали да сложат край на живота си, след като той ги е зарязвал? 25 деца са родени от бракове и от извънбрачните му случайни връзки. Дъщеря му Шайен се обеси, когато разбра, че баща й има пръст в смъртта на любовника й. Синът му Кристиан, обвинен в убийството на същия този любовник, лежа в затвора шест години...

С Ана Кашфи, майката на Кристиан, Марлон Брандо се срещнал за първи път през 1955 г. по време на вечеря в един ресторант. Тогава тя била на 21 години, индийска красавица, дошла да покори Холивуд. От майка си индийка, е наследила смуглата кожа и синкавочерната коса, дълга до кръста, от баща си-англичанин - едва забележимите лунички. Срещу нея седял млад мъж с тренирано тяло, плътни чувствени устни, счупен нос и пронизващи сиви очи. По-късно Ана разбрала, че Марлон има лошо зрение, но заради имиджа си категорично отказвал да носи очила.

Връзката им продължила по странен и неприятен за младата жена начин - Марлон идвал при нея по всяко време на денонощието, любел я набързо и понякога изчезвал със седмици. Така, след поредното си дълго отсъствие, той научил от възрастна съседка, че любимата му е в болница с туберкулоза. Брандо звънил по всичките й познати и научил къде е Ана. На сутринта тя се събудила с ръка в ръката му, болничната й стая била пълна с цветя, кукли, сладкиши... Внезапната болест прехвърлила отношенията им в друго русло - те дълго разговаряли, опознавали се, ставали все по-близки. Дори когато Марлон пътувал на снимки, любимата му не оставала без внимание - негови доверени хора я обграждали с грижи и подаръци. Той й пишел: "Ти почти ме убеди, че на жена можеш да се покланяш. Сега съм сигурен, че са те държали в манастир, за да те запазят за мен. Ангел мой, моя чиста жена, ти дойде в момента, когато се бях обезверил..."

Скоро Марлон започнал да носи в болницата вещи, принадлежали на покойната му майка - брошки, обеци, Библия и даже възглавницата, на която тя умряла. Въпреки че разказвал за нея като за звяр, Марлон в действителност боготворял майка си Дороти.

Един ден той се появил в болницата, от глава до пети облечен в бяло. Ръцете му треперели и Ана разбрала, че предстои нещо много важно. Наистина Марлон й направил предложение за брак. След което се разплакал с глас, макар никога да не е давал признаци, че е сантиментален.

След като излязла от болницата, Ана отишла не в своята квартира, а в дома на Марлон. И първото нещо, което видяла в спалнята му, била женска перука върху леглото. На въпроса й какво е това Марлон отвърнал, че Рита я е забравила и в яда си ударил стената с юмрук. Реакцията му подсказала на Ана, че Рита не е прислужницата. Тя му ударила шамар и настояла веднага да я откара вкъщи. Марлон коленичил пред нея, прегърнал я и объркано заобяснявал откъде се е взела въпросната перука. Любимата му се опитвала да се изскубне, крещяла, че няма никакъв смисъл да продължават, че тя се гнуси от него, мръсника...А Брандо я молел да забрави, твърдял, че това е само нелепа случайност. Много по-късно Ана научила, че въпросната Рита е жената, с която Брандо живеел 12 години - преди, по време и след края на техния брак, (актрисата Рита Морено - б.р.)

Помирението им приключило с обещание, че след две седмици ще е сватбата. Отпразнували го с танци до зори в модерен ресторант. И едва прибрали се вкъщи и легнали в кревата, дочули ...виковете на Рита пред входната врата. Марлон излязъл, отвън се чул удар и всичко притихнало. Той се върнал, избърсвайки ръцете си в панталона. В полумрака на стаята Ана не разбрала с какво се е изцапал.

В този нощ тя заченала сина си Кристиан Деви Брандо.

Бременността й преминала в самота - в новия семеен дом на Мълхоланд Драйв, където Марлон се обаждал само по телефона. Ана имала чувството, че е омъжена за призрак. В дългите безсънни нощи тя разбрала, че Брандо е съвършено неспособен да обича, неспособен да бъде верен физически и да води нормален живот въобще. Тя намерила неговия дневник, който на практика бил чернова на автобиографията му. Там било написано: "...никой не ми трябва. Аз мога и умея да живея сам и винаги намирам занимание, което ме увлича. Аз съм идеална самодостатъчна ценностна система, абсолютно автономна, способна да съществува без каквито и да било външни въздействия. ...жената има само една ценност и тя се намира между краката й."

На 11 май 1958 Ана родила момченце. Тя напълняла, ходела по пижама по цял ден, понякога се напивала. Една нощ чула стъпки по стълбите и разбрала, че това е съпругът й, но не е сам. Тя станала и видяла как Марлон прегръща някаква нимфетка в кухнята. В първия момент не знаела как да реагира, после закрещяла и ги изгонила. Без да подозира на колко още такива сцени ще трябва да присъства...

На мястото на алкохола дошли приспивателните. Ана злоупотребявала с таблетките, убеждавайки приятелите си, че така постига душевно равновесие. Единственият й отдушник била японката Сако, наета да се грижи за малкия Кристиан. Сако обаче нелепо загинала, удряйки си главата в ръба на басейна, когато веднъж отишла да поплува след като свършила домакинската работа.
Ана преживяла изключително болезнено тази смърт. Тя на минутата си грабнала вещите, спящото дете и побягнала където й видят очите. Наела квартира и поискала развод.

Първото дело минало спокойно - Ана получила развод, родителските права над Кристиан и солидна издръжка от Брандо. Веднага след това обаче започнало страшното.

Носителят на Оскар за ролята си в "Кръстникът" се оженил първо за Мовита Кастенада, от която има син Мико, после за виетнамката Франс Нгуен за малко... Продължавал с безразборни връзки с безброй жени.

Без да съблюдава никакви договорки, Брандо безцеремонно идвал уж да види сина си по всяко време на денонощието. Посред нощ той карал Ана да го буди. Когато тя веднъж се осмелила да откаже да стори това, получила тежък удар и рухнала на пода. Събуден от шума, малкият се хвърлил към нея, плачейки и питайки дали е жива. Ана с мъка се надигнала и отишла в кухнята за ... ножа. Марлон се смеел: "Искаш да ме пронижеш ли? Хайде, по-смело!" След което с удар избил ножа от ръцете на жената и звъннал в полицията: "Идвайте веднага! Бившата ми жена се опита да ме убие! Тя не ме допуска до детето!" След това Брандо хладнокръвно срязал яката на ризата си, порязал си бузите и поставил окървавения нож в омекналите ръце на Ана. Всичко това пред очите на малкия.

Така започнала една война, продължила 14 години. Съдилища, безконечни жалби за попечителството над Кристиан.

След много години Ана научила колко много деца има бившият й съпруг. Сам той признавал официално осем, но плащал алименти на 15. Неговите най-последователни биографи описват 25 момчета и момичета, родени от случайните връзки на кинолегендата. В такъв случай защо Брандо искал толкова много да е баща на Кристиан? Защо така неистово воювал за него? Може би защото му е първият, най-важният за него? И загубвайки го, започнал да прави деца "на конвейер" сякаш за да заглуши тъгата си по него?

Брандо наел частни детективи да следят всяка стъпка на бившата му съпруга. Тя не можела по никакъв начин да се скрие от него, а той продължавал по своя си начин да нахлува по всяко време в квартирите й. Понякога влачел със себе си и момичета, които скучаели и търпеливо чакали да свърши толкова важната среща между бащата и сина. В такива моменти Ана се затваряла в банята, страхувайки се да не получи поредния жесток удар. След едно такова идване на Марлон, Ана се нагълтала с таблетки и изпаднала в кома. Детето я намерило безжизнена. Полицията дошла и го открила скрито в гардероба, обезумяло от ужас.

Скоро след това Брандо устроил шумен процес за отнемане на родителските права от нея. Наричал я "болна, неуравновесена, страдаща от дълбоко разстройство на психиката, крепяща се на таблетки, губеща ориентация, излагаща на опасност детето." Той настоял за лечение в специализирано заведение, като се позовал на мнимото нападение с нож над самия себе си.

Съдът дал временно правата върху Кристиан на баща му, докато майката се излекува. След края на заседанието Ана се нахвърлила върху бившия си съпруг с крясъци и с това дала нови аргументи на жълтата преса и на Брандо да твърдят, че е невменяема.

След половин година Ана не знаела въобще къде е синът й. Тя вече не взимала приспивателни от страх да не я засекат съгледвачите на Марлон. Тя наистина отишла в препоръчаната й клиника за лечение на неврози, но не останала там повече от седмица - лекарите не намерили никакво психическо разстройство. И когато се усещала безпомощна и без всякаква надежда да открие детето си, изведнъж й телефонирала сестрата на Брандо. Тя й съобщила, че на него му е трудно да се оправя с момчето, тъй като то било непослушно и много агресивно. И че единствено тя би могла да му повлияе. Би ли могла да слезе долу, където я чака колата на Марлон да я отведе където трябва...

Ана намерила сина си съвършено променен. Той се чешел нервно, смеел се без причина, ръмжал като зверче и заплашвал майка си с юмруци. От целувката й той потреперил като ужилен. А на роботчето, което му донесла, откъснал главата на минутата.

Когато се опитала да го прегърне, той се изскубнал и заплакал.

Ана веднага представила в съда резултатите от медицинските изследвания, които доказвали, че тя е здрава психически. Искала отново да получи правата над сина си. На което съдията й казал: "Пощадете детето си, г-жо Кашфи. Спрете, докато не е станало прекалено късно."

бягство в Полинезия

Съдът върнал родителските права на Ана, но Марлон вече нямал претенции към тях. Той е започнал безумен роман с таитянката Тарита, заради която купил остров Тетироа в Полинезия за 20 милиона долара. Тя му родила много деца - сина Теота, дъщерята Шайен - и той решил завинаги да се засели заедно с нея на края на цивилизования свят в къща със сламен покрив, без прозорци и врати. Полудивото съществуване се оказало точно по неговия вкус и той все по-рядко се появявал на снимки в Холивуд.

Минали не малко години преди Ана да се реши на втори брак и да започне да гради отново живота си. Кристиан не живеел вече с нея и тя твърде малко знаела за това с кого и къде е той. От общи познати чувала, че е станал ловец на бисери, рибар, наркодилър, опитвал търговия с оръжие. Изведнъж тя прочела във вестниците, че е убил човек. Трагедията станала през 1990 - Кристиан в присъствието на баща си застрелял в упор мъжа на своята природена сестра Шайен, за което бил осъден и пратен в затвора. Брандо тогава наел най-добрите адвокати, като за целта се наложило да продаде острова си. Когато обаче Кристиан излязъл на свобода, отново извършил престъпление - този път бил обвинен в убийството на своята приятелка Бони Ли Бекли, намерена простреляна в главата на 4 май 2001 г. Полицията намерила на телефонния секретар на Кристиан запис от разговор с Бони, в който той обещавал да я застреля в главата, ако се осмели да роди нежелано от него дете. Тя обаче не се стреснала от заплахата и родила дъщеря Роуз.

Междувременно вече грохналият и уморен Брандо трябвало да преживее и самоубийството на Шайен, за лечението на чиято наркомания похарчил цяло състояние. В един момент му се наложило дори да поиска от Майкъл Джексън 1 милион назаем и му ги издължил като приел да се снима във филма "Дон Хуан де Марко". Всички забелязали, че по време на снимките холивудската легенда Брандо, известен с опърничавия си характер и многобройните си странности, бил променен - дружелюбен, спокоен и мъдър.

"Актьорството е празна и безполезна професия" казвал той, любимец на режисьори като Франсис Форд Копола, Бернардо Бертолучи, идол на няколко поколения след ролите си в "Трамвай Желание", "Дивакът", "Апокалипсис сега", "Последно танго в Париж", носител на много престижни кинонагради, сред тях Оскар за ролята си в "Кръстникът", който отказал да получи в знак на протест срещу дискриминацията на индианците в Америка.