Когато се появиха първите кадри от тайната камерна сватба на принцеса Беатрис, дъщеря на херцога на Йорк, светът си припомни едно от ключовите имена в британския дизайн.

Норман Хартнел, довереният моделиер на кралското семейство в продължение на десетилетия, е авторът на красивата винтидж рокля на принцесата, избрана директно от гардероба на баба й – Елизабет II. Страхотен жест към кралицата, която даде назаем на внучката си и тиарата, носена от нея самата в деня на женитбата й с херцога на Единбург.

Със съвсем леки корекции, като премахване на подплатата и добавяне на елегантни буфан ръкави от тюл, Беатрис спечели модните критици с избора си, отдаващ почит на най-дълго управлявалия страната монарх, но отбелязващ и творчеството на един от най-преданите, талантливи и ярки дизайнери на Острова.

Може би си мислите, че хората, които създават гардероба на кралските особи, не са случайни. Или че вероятно са преминали през школата на най-добрите шивачи и моделиери. Че задължително имат академично образование, а по всяка вероятност са аристократи. Грешите! Нито Анджела Кели, актуалната лична дизайнерка на кралицата, нито Норман Хартнел са хора със синя кръв. Между двамата има немалко прилики. Родени в работнически семейства – родителите на мис Кели са кранист и медицинска сестра от Ливърпул, тези на Хартнел – съдържатели на кръчма и търговци на алкохол в Лондон. И двамата, макар и останали без образование, изглеждат родени под щастлива звезда. Елизабет среща Анджела, докато последната е иконом на британския посланик в Германия, а няколко години по-късно я кани за свой личен гардеробиер. Норман създава шаферските рокли за сватба, на която присъства цялото кралско семейство. Останалото, както казват, е история…

В годините, в които мистър Хартнел започва кариерата си, е абсолютно неприемливо да си гей мъж от ниско потекло, който да извършва услуги за висшите ешелони на британското общество. Талантът и дискретността обаче се оказват двете скрити оръжия в арсенала на бъдещия любим дизайнер на кралското семейство. Самият той се увлича от костюмите още като дете, посещавайки различни мюзи-къли в Уест Енд. Не може да откъсне очи от тях,  а когато се прибира у дома, запечатва впечатленията и спомените си в поредица от цветни рисунки. Театралното облекло е негова любима територия. И това бележи подхода в дизайна му почти през целия му творчески път. Неслучайно Норман Хартнел е автор на думите: „Мразя семплите неща, мисля, че те са отрицание на всичко красиво“. Много критици определят стила му като кулминация на разкоша от средата на XX в. Моделите на Хартнел обаче, макар и далечни на така модерния минимализъм, са акценти за епохата, в която твори, и в синхрон с историческия контекст. Като част от частните колекции на кралицата-майка – първата доверена клиентка на дизайнера, и по-късно и на самата Елизабет II, неговите модели и скици са достояние за широката публика в редица музеи като „Виктория и Албърт“ например.

Светът познава много истории на успеха, започнали с напускане на колеж от хора, променили средата със сътвореното от себе си. Е, Норман Хартнел не е Бил Гейтс или Стив Джобс, но също оставя следа в историята на модата. Той може и да не завършва Кеймбридж, където следва модерни езици, но пък именно елитната алма матер го среща с хора от висшите среди на британското общество, които се превръщат и в негови първи клиенти. Как от залите на респектиращото учебно заведение състудентите на Хартнел разбират за таланта му? И тук главен герой е театърът. Така любим на Хартнел, който се включва в любителската трупа и създава костюми за поставяните в университета пиеси. След един от спектаклите, на който, за щастие, присъства представител на вестник Evening Standard, журналистката Мини Хог пише съдбовното за моделиера ревю: „В Кеймбридж ли пребивава бъдещият гений на роклите? Костюмите в The Bedder’s Opera на местната драматична трупа ме наведоха на мисълта дали мистър Норман Б. Хартнел не обмисля да завладее нежната половина на Лондон със своите оригинални модели?“.

Да, и още как! Отзивът на мисис Хог наистина се оказва пророчески за биографията на Хартнел, който в следващите години се превръща в любим дизайнер на младите представителки на британската аристокрация, и особено на дамите от Bright Young Things – псевдоним, използван от таблоидите, обобщаващ група от бохемски настроени дами със синя кръв през 20-те години в Лондон. Момичета, които организират лъскави партита, претенциозни търсения на съкровища през нощен Лондон и консумират огромни количества алкохол и наркотици. Дали сред тях е била и лейди Алис Монтагю Дъглас Скот (съпруга на третия син на крал Джордж V), която го ангажира с изработването на сватбената си рокля и тази на шаферките си през 1935 г., не е известно. Това, че работата му впечатлява знатните гости на сватбата й, обаче остава в историята. Сред шаферките, за които стана дума, са малките все още принцеси Елизабет и Маргарет и въпреки че бракосъчетанието преминава много по-скромно от предвиденото (в параклис в Бъкингамския дворец, не в Уестминстърското абатство, както е планирано), поради траур в семейството, мълвата за създадената от Хартнел бледорозова рокля на принцесата се разнася бързо. Самата лейди Алис се отказва от бялото, защото смята, че се омъжва твърде възрастна за стандартите на епохата – на цели 34 години!