Русия по никое време
Блажен е всеки, който се е докоснал до Мариинския театър! Руска зимна вечер, незабравимо красиви мигове. Още не подозирам дори, но така ще бъде от началото до последния миг на преживяването
Илияна Алипиева 28 February 2019
Отвън ситен снежец трупа усърдно, на меки талази, бяла тишина върху града. Вътре е топло, уютно и красиво в ласката на меки форми пищен барок в сложен зелен цвят със златни орнаменти, с прекрасната музика на Чайковски от „Лешникотрошачката“, с изящните движения на балетистите и съвършената прецизност на приказните им танци. Всички сетива в омая и забрава. Блажен е всеки, който се е докоснал до Мариинския театър! Руска зимна вечер, незабравимо красиви мигове. Аз още не подозирам дори, но така ще бъде от началото до последния миг на преживяването.
Санкт Петербург – град изумително красив, многолик, богат на история и култура, изкуство и всичко това само в превъзходна степен. Град, в който времето се е изгубило някъде и попадаш в среда, в която то няма значение. Построен от Петър Първи като прозорец на огромната страна към съвременна тогава Европа, показващ могъщество и заявка за световна сила. В недългата си история градът е разрушаван, опожаряван, превземан от декабристи, болшевики, бомбардиран жестоко, обсаждан от нацисти, но несломим е оцелявал винаги и е бил възстановяван, за да бъде още по-красив.
Градът е изграден върху 40 острова, между естествени и изкуствени канали. Заешкият остров е този, от който започва изграждането на Санкт Петербург. Архитектът Трезини създава цял комплекс с център църквата „Св. Петър и Павел“, първата каменна църква с резбован позлатен иконостас. Пищна декорация, цветни мраморни колони, яркозелени стени, светлина. Хора на талази. Можеш да се любуваш с часове на изкуство и атмосфера. Следва разходка по ръба на крепостната стена на фона на река Нева и залязващото слънце. Умиротворяваща картина в меки златисти тонове. Зимните дни са кратки тук. В 4 следобед вече е сумрак. Това носи особено очарование и интимност на преживяванията. Редуцираната светлина изчиства бъбривото многоцветие на деня, оставя само есенцията – реката, потънала в дълбок сън под синкавия лед, силуетите на безкрайни стройни редици от красиви фасади на фона на бързо потъващия зад хоризонта слънчев диск. Поетично. Картинно. Да се влюбиш.