Дни. Часове. Минути. Мигове.
Време.
Точно в един и същи отрязък от него, се случват толкова много неща. И е добре осъзнато да си даваме сметка за това. 
Някъде далеч от нас на някой му е студено.
Някъде далеч от нас някой е сам и никой не разбира това.
Някъде далеч от нас някой е гладен.
Някъде далеч от нас някой се ражда.
Някъде далеч от нас някой умира...

И в този смисъл искам да ви разкажа за един такъв мой миг. Мигът, в който снощи, в блестящата и топла зала, изпълнена с красиви и усмихнати хора, бе изречено името ми като победител в категорията "Общество" на наградите Жена на годината 2016... 
Точно в този много кратък отрязък от време някой е стоял свит в студа и самотата. Друг е вечерял обилно, а някой отново си е легнал гладен. Друг е удрял, а някой е целувал и е казвал “обичам те”. Човешко същество е поело първата си глътка въздух, а друго човешко същество е издишало последната...

Да. Така е било. 
Един мъж се е простил с Любимата си Жена точно в този миг. 
Нейното име е Ваня. Жена на целия живот на този мъж и майка на едно малко момиче. Ваня, за която последните години бяха една много тежка битка с диагнозата рак, която плаши всеки... 

В този миг аз наистина чувствах особено вълнение. И не защото получих награда, а защото усетих всичко това... 
Защото се опитвам да осъзнавам всяка една минута от живота си и защото знам колко е важно това. 
Защото усетих любовта и сълзите в сърцата на хората. 
Защото другите животи не са нещо, което е извън нас. 
Ние не сме самотни острови, както казва Джон Дън. 
Ние сме заедно. Ние сме скачени съдове. 
Преливаме един в друг. 
И няма как да ни е добре, ако човекът в съседната стая не е. Няма как да не се откъсне нещо от нас, ако някой ни напуска. Както и обратното. Ние сме много малки частички, които доближени една до друга правим това, което ни обгражда. А ако някоя от тях се повреди или откъсне, това влияе на цялото. 

И ако днес е последният ден в живота ми пак ще направя всичко това, което ме прави удовлетворена, щастлива и спокойна. Ще прегърна най-любимите си хора и отново ще им кажа “Обичам те”. Ще се обадя на Жената, която ми е дала живот и ще й кажа “Обичам те”. Ще седна тихо за няколко минути и ще благодаря за всичко, което ми се случва. Ще живея осъзнато и ще правя всичко, което мога, за да хвана всяка една ръка, която точно в този миг има нужда от топлина, добра храна, любов, внимание. Ще я хвана, за да направим заедно първата крачка. Крачката, която връща вярата и силата, за да можеш да кажеш Мога Сам. 
Това е. 
Няма да си купя нищо, няма да осъдя никой, няма да правя нещо, което се налага, но е против волята ми. Защото утре това няма да е от значение. Никакво. Ще е от значение само това, че дори и ако мен ме няма, децата ми ще се справят. С всичко. 

Всеки един ден е последен.
И всеки един ден е начало.

И ако днес чуете да бие камбана, наистина се заслушайте и не питайте за кого е. Тя е за Ваня. Тя е за нас. За мен. За теб.

А какво ще направите вие 
Ако 
Днес е 
Последният Ден в 
Живота ви...

П.С. Прегръщам те, Роби! Много силно. За да можем Заедно да Можем Сами.