“Мамо, като абсолютно излишно и същевременно изключително. То езерото си е съвършено и без тях, но той си е имал мечта, да ги има тия плаващи кейове, и си го е сбъднал да ги има, и чувството е, че се разхождаш върху нечия чужда мечта, като на гости, но ти си специално поканен, не само аз... не знам как го е сбъднал, но милиони хора доброволно искат да се поразходят върху мечтата му... И той нито е тъжен, нито се гордее... Дал им я е...”

Това е цитат на Бубето, което е само на 12 години и е казало тези думи, след като се е разходило по мечтата на Кристо. И тези думи не са много, както направиха мнозина, разсъждавайки върху това, което прави един космополит. Разсъждавайки и разхождайки се словесно върху една мечта. Тези думи обаче са абсолютно достатъчни. И аз благодаря за урока, Бубе! Край