Юго, който ги нарича отломка от Франция, намерена от англичаните, бяга тук от Наполеон III, пише „Клетниците“ и се обзавежда с резбовани мебели и любовница.

Ели и Румен Брадварови разказват за новото си откритие – Нормандските острови в Ламанша. Островите, и особено по-неизвестните и слабонаселени, са особена страст на Румен, който обикновено чертае пътешественическите маршрути на семейството. Ели Брадварова е преподавател по английски към Външно министерство, преводач и журналист. Румен Брадваров е инженер с частен бизнес.

Два са по-големите Нормандски острови – Гърнзи и Джърси, който е известен със зоологическата градина на Джералд Даръл и е по-урбанизираният. Около тях гравитират няколко по-малки. Островите са собственост на Британската корона и не са част от Европейския съюз. Географски те са по-близо до нормандския бряг на Франция и не случайно Виктор Юго ги определя като късче от Франция, отцепило се от нея, паднало във водата и уловено от англичаните.

Ели и Румен взимат ферибот от пристанището Сен Мало на френския бряг и за 2 часа стигат до Гърнзи. Слизат в Сейнт Питър Порт, столица и най-голям град на острова. На Гърнзи има и летище – със самолет е и най-бързият начин да стигнете до 70-те му квадратни километра. А най-лесно е да се запознаете с него, като се качите на градския автобус, който обикаля брега за 1 час. Много зеленина, котиджи с преливащи от прозорците цветя, старовремски павирани улички, яхти в блестящото море и... сравнително ниски цени. Гърнзи е безмитна зона и тук е по-евтино, отколкото във Франция и особено във Великобритания. Но това не значи евтино. Ели и Румен отсядат в Marton Guest House, на 10 минути пеша от центъра на Сейнт Питър Порт, с прекрасна градина и фантастични английски закуски, срещу 80 паунда на човек на нощ. Особеното на Гърнзи е, че има собствена парична единица – гърнзки паунд, който е равностоен на британската лира, така че тук може да плащате и с двете валути.

Историята на острова е екстравагантна дори за английските разбирания. От времето на Уилям Завоевателя той заедно с останалите късчета земя в Ламанша са лична собственост на краля с право на самоуправление, собствен флаг и свои закони. През XVIII век пиратите го намират за удобна база в нападенията си срещу френските кораби и се установяват в замъка Корнет, построен върху шепа скали в морето пред Сейнт Питър Порт и свързан сега с острова с мост. Крепостта от няколко години е реставрирана и в нея се правят възстановки на исторически битки, изнасят се концерти. Освен пиратите, на острова изглежда живеели и известен брой вещици, съдейки по запазените документи за съдебни процеси срещу тях. Сега преобладаваща част от жителите му са инвестиционни и застрахователни посредници и заможни пенсионери, които се наслаждават на идилично спокойствие, по-мек в сравнение с Великобритания климат, офшорни закони и чудесна натурална храна.