Едни откриват Бог, други творят, трети правят любов, но има една категория хора, които ядат. И те са много. Защото е лесно и на нивото на мозъка това е дейност, която предизвиква най-много емоции.
Д-р Пиер Дюкан

Помните ли дневника на Бриджит Джоунс, който всяка сутрин започваше с повишаващите й се килограми и доброто намерение днес да е на диета, а всеки ден завършваше с дълъг списък от вкусотии, компенсиращи ниското й самочувствие и комплекса, че още не се е омъжила? Готова съм да се хвана на бас, че на всеки му се е случвало – ето така – някой го е ядосал или се чувства стресиран, или отегчен, или нещастен, или понякога даже от досада и не че е гладен, но много му се яде. И като започне да яде... яде, яде, преяжда и въпреки това не може да спре. Не че никога преди това не ми се е случвало, но за първи път се сблъсках драматично с това емоционално ядене една есен преди две години. Бях с моя приятелка англичанка на море в Лозенец. Тя беше разбрала, че мъжът й изневерява, аз също имах  поводи да бъда тъжна и настана...

ГОЛЯМОТО ИЗЯЖДАНЕ НА МЪКАТА. Устите ни бяха зейнали като големи черни космически дупки и нямаха насищане. При това не с какво да е, а с всичко, от което принципно е добре да хапваме по малко – шоколади, бисквити, бонбони, ядки, чипс... Ужас! Никога в живота си не съм обичала чипс. Винаги ми е миришел неприятно. До въпросната есен. Обаче тогава, докато навън се изливаха реки от дъжд, ние с Розмари водехме най-драматичните разговори във Вселената и се тъпчехме като за няколко живота напред. Не ми се говори за цифрата, която видях на кантара след две седмици, нито пък как беше пораснала два-три месеца по-късно, нито за това колко време ми отне да връщам стрелката обратно. Да не говорим колко трудно беше да излизам от порочния навик на похапването. Оказа се, че емоционалното хранене е тема, която много се обсъжда в институтите по хранене в Щатите – и като явление, и като проблем, с който е важно да се справим.

Какво е?

 

Накратко това е хранене, при което ядеш не за да заситиш стомаха си, а за да нахраниш чувствата си. Даже според изследвания на Американския демографски институт има зависимост между избора на храните и емоциите, които се опитваме да задоволим с тях. Тъжните предпочитали сладолед и бисквити, скучаещите отваряли пакетче чипс, а стресираните хора за по-добро настроение похапвали пица или пържола. На първо място сред храните, които в терминологията на емоционално хранене се наричат „храни на комфорта“, за жените са сладоледът, следван от шоколада и бисквитите, а при мъжете - пицата, пържолите и готвените храни. Емоционално хранещите се често не могат да си обяснят защо наваксват килограмите, свалени с диети, и се самообвиняват за липсата на воля. Истината е, че губят контрол не върху волята си, а върху това, което реално ги кара да ядат.

Връзката между храната и чувствата започва в ранна детска възраст и може да трае цял живот. Още за бебетата сученето е топлина, любов и Мама. Помислете си колко често, когато на някое дете е тъжно, му даваме нещо сладко за ядене? И този механизъм за справяне с тъгата става навик, който впоследствие като възрастни задействаме автоматично. А колко пъти наградата за нещо, което детето ни е направило добре, е например шоколад. Естествено е да асоциира хапването с одобрение, удоволствие, любов, както и с емоцията „всички сме заедно“. Сладкото и чипсовете често са част от приятното изживяване, когато цялото семейство е на разходка например. Хапването ни събира вкъщи. Пред очите ми бабата в едно мое близко семейство за няколко години превърна внука си в малък великан. В трети клас въпросното дете тежеше 60 кг благодарение на начина, по който тя изразяваше любовта си към него, хранейки го даже и когато й казва, че не е гладен. „Хапни си, баба, хапни си. Направила съм ти...” какво ли не. Това непрекъснато готвене задоволяваше нейната потребност да се чувства полезна и обичана и направи внука й грамаден, докара му проблеми със сърцето, самочувствието, отношенията със съучениците си и още какво ли не.

Д-р Джакубчак – лектор по емоционално хранене в Университета в Мериленд, твърди, че когато не сме гладни, тялото ни често не се нуждае от калории. А ако ядем редовно в такива моменти, натрупаните калории се складират като мазнина, което води до свръхтегло. А то провокира много рискове за здравето. 75% от преяждането пак според същия учен е провокирано точно от дисбаланс на емоциите. Повишената потребност от храна при недълбока тревожна депресия се явява като признак на борба на организма с пониженото емоционално ниво. Поглъщането на голямо количество храна за известно време повишава настроението, активира се и отделянето на хормона ендорфин подобно на усещането при употреба на алкохол и наркотици.

Как да разпознаваме емоционалното хранене?

 

Според Консултативния здравен център на Тексаския университет разликите между физическия и емоционалния глад са няколко:
Емоционалният се появява изведнъж и създава усещането, че трябва да бъде задоволен веднага, физическият възниква постепенно и по-често може и да „почака“.
Когато ядеш, за да запълниш празнина, която няма нищо общо с празния стомах, избираш специална храна като например пица или сладолед и само тази храна може да задоволи нуждите ти. Когато ядеш, защото си гладен, тогава си отворен към опции.

Даже когато стомахът ти е пълен, ако ядеш, за да задоволиш емоционалните си нужди, ти се иска да продължаваш да ядеш. Когато ядеш, защото си гладен, си по-склонен да спреш, когато се нахраниш.
Емоционалният усещате в гърлото. Той започва от устата и ума. Устата ви иска да  опитва вкусна пица, шоколад или поничка, умът крещи с мисли за желаната храна. Физическият глад е в корема. Ще го познаете по усещанията и в по-напреднала фаза по къркоренето, по празнотата в стомаха, даже по болката.
Емоционалният се появява след като шефът ви се е скарал, детето има проблеми в училище, съпругът ви е в лошо настроение.  Емоционалният глад е търсене на успокоение в притеснителна ситуация. Физическият се случва заради физическа нужда и защото са минали 4-5 часа от последното ви ядене. Възможно е даже да почувствате липса на енергия или завиване на свят, ако сте много гладни.
При емоционалния често се храните автоматично. Все едно чужда ръка пъха сладолед в устата ви лъжичка след лъжичка. Или пък в един момент пакетът бисквити се е свършил. Физическият обикновено включва съзнателен избор и яснота какво точно ядете, както и колко.

Емоционалният не може да спре, когато сте се наяли. Емоционалният идва от желанието да нахраните усещане, което провокира болка у вас. Опитвате се да приглушите притесняващите ви емоции и ядете, докато можете, докато не ви заболи стомахът, след като е препълнен. Физическият спира, когато стомахът ви се запълни. Изхранва тялото и в момента, в който това намерение е задоволено, човекът приключва яденето.
Емоционалният глад често провокира след себе си чувство за вина. Парадоксът е, че човек яде, за да се почувства по-добре, а накрая завършва, упреквайки се, че яде бисквити, кексове и сандвичи и започва да мисли как ще започне да спортува, да пази диета или да си ограничава храненето от утре.
Когато наистина си гладен, липсва желанието да скриеш от себе си и другите какво си изял и да се преструваш все едно не е било.

И какво се случва по-нататък?

 

С времето човек привиква към храната. Повишава се хранителната му толерантност. Обемът на стомаха се увеличава. Организмът не се удовлетворява с предишното количество и иска още. При преяждането центърът на храната в мозъка е по-често активен и се усилва потребността от дъвчене. То носи психологически комфорт, подобрява настроението. Да не говорим, че някои храни водят до пристрастяване, защото провокират определени усещания. При яденето на шоколад например тялото освобождава големи количества ендорфин, който предизвиква добро настроение и удовлетворение. Докато се храните, се разсейвате от проблемите, но когато преядете, вниманието ви се връща отново при тях, при това с чувство за вина заради изяденото. Проблемът е, че емоционалното хранене включва не само моментите, в които ви се иска да унищожите една кутия шоколадови бонбони, защото сте в стрес, а и гладуването като начин да се накажете за това, че сте с „два килограма над идеалното тегло“.

Какво да правим, ако ни се случва?

 

Всички понякога ядем по емоционални причини, не само когато сме депресирани или в лошо настроение, а понякога просто за да поддържаме огъня на доброто си настроение.  Въпросът е как да овладеем зависимостта от извънредното хранене? Първо, просто трябва да си дадем сметка за причината да искаме да ядем, тоест дали нашият стомах наистина е празен, или сме разстроени за нещо. Учените даже съветват да си записваме тези причини, за да можем да помислим как да се справим с тях. Второ, следващия път, когато ни се прииска да си похапнем, да не се запътваме автоматично към кухнята или магазина, а да си дадем 15 минути за проверка дали изпитваме глад. А най-важната стъпка е да се върнем към тъй нареченото интуитивно хранене. То означава да се храним, когато сме гладни, и да спираме, когато се заситим. Много е важно и да не държим нездравословни храни около себе си. Ако нещо ни се яде спешно между храненията, добре е то да бъде с малко мазнина и малко калории, като например пресни плодове, зеленчуци. Ако се храним балансирано и поемаме достатъчно калории, по-трудно ще започнем да се храним емоционално.

Добре е да ядем в подходящото време и да не пропускаме закуската. Добре е също в храната ни да присъстват храни от основните групи: плодове, зеленчуци, пълнозърнести продукти, с малко мазнина и богати на източници на протеини. Когато сме се нахранили пълноценно, имаме шанса да се чувстваме по-сити за по-дълго време. И много важно е – не яжте с чувство за вина. Колкото повече се опитваме да скрием от себе си и другите какво сме изяли, толкова повече организмът има тенденцията да си го складира на най-нежеланите за това места. Ако сме се предали на емоциите и сме хапнали повечко, най-добре е да си го простим и да започнем следващия ден начисто. Плюс това - да спортуваме редовно и да си почиваме достатъчно. Настроението ни е по-лесно управляемо и по-лесно ще се борим със стреса, когато сме отпочинали добре.

И най-важното – ако с храната компенсираме неудовлетворението си от някоя връзка, да решим по-скоро проблемите си в нея или въобще проблемите, които ни карат да се чувстваме неудовлетворени. И да мислим за това, което ни кара да се чувстваме щастливи, със самочувствие и ни доставя удоволствие. Животът е кратък, защо да го губим в лоши емоции и неутолим глад?!

Драго Драганов,  телевизионен водещ

 

О, да. При мен емоциите страшно влияят на храненето. Аз съм човек на живота, затова имам проблеми с апетита. Когато се срещам с приятни хора и съм в приятна компания, тези срещи се превръщат в празници на доброто хранене и „здравото пиене“. За мен храненето е удоволствие и и то е част от моментите, в които съм щастлив. Когато съм нещастен и когато ми е криво, не ми се яде. Не мога да ям от нерви. Как преодолявам кризисни ситуации? Имам генетично заложен оптимизъм и нищо не може да го срине. Затова ги минавам лесно.

 

 

Забелязала съм, че когато ми се е случила неприятност, ми е прекалено напрегнато, за да се сещам за ядене и ако хапвам нещо, то е символично. В такива случаи предпочитам едно питие – обикновено е уиски. Като че ли съм най-склонна към кулинарни престъпления, когато денят ми е бил прекалено сив, без изненади. Не обичам сладко, но полагам усилия да се въздържам от хляб. Кулинарни прегрешения според мен са хлябът и сладките неща. Емоциите очевидно са голям враг на теглото и трябва да се възпитават. Но дори човек да не е чел класиците, знае, че възпитанието на чувствата е едно от най-трудните неща в живота. За мен най-доброто измъкване от тежка емоционална ситуация е да седнеш на по питие с близки приятели, хора, на които вярваш много.  

Рени, попфолк певица

 

Настроението ми никога не влияе на храненето. Дори и сега, при подготовката на концерта ми в зала 1 на НДК на 14 октомври, не нарушавам режима, който съм си наложила. Рядко нещо може да ме ядоса, но тогава предпочитам въобще да не ям и да изчакам доброто настроение да дойде само. Когато съм щастлива, съм изпълнена с много енергия за работа и почти забравям да ям - тогава мога да си позволя нещо сладко. Когато имам колебание в работата си, както в момента - коя песен от новия албум да направя на видеоклип, тогава предпочитам солените храни - те ме държат в постоянно “работно състояние”. След концерта ми през март в НДК поканих своите колеги Мирослав Илич и Неда Украден в моя клуб. Всички бяха толкова превъзбудени от участието си на сцената, че поръчахме почти всичко, което имаше в менюто. Тогава по-скоро очите ни бяха гладни, отколкото самите ние. В момента пътувам из страната, за да представя новия си сръбски алуб “Опа опа”, и никога не си позволявам да ям преди концерт.
Ути Бъчваров, кулинар

 

Храненето и настроението са свързани, иначе няма защо човек да се храни. Най-страшното нещо е човек да яде безмислено.

Иван Ласкин, актьор

 

Емоциите редовно влияят върху храненето ми. Предимно гняв може да ме накара да ям много, както и да не ям два дена. В такова състояние не посягам към чипсове. Аз съм кулинар и готвя. Обичам хората, които обичат да ядат това, което обичам да им готвя, защото ги обичам. Готвя огромни количества храна. Лещата е най-добра срещу гняв, а аз правя най-хубавата в България. Ако преди представление някоя колежка ме ядоса, изяждам една глава чесън. Ако ми каже, че това е просташко, й отвръщам, че и аз не харесвам парфюма й, но съм принуден да го дишам, а той на всичкото отгоре е вреден, за разлика от чесъна, който гони злите сили.

Теди Велинова, модел

 

Когато съм под емоционален стрес, спирам да ям, но имам колежки, които в такава ситуация обичат да посягат към сладкото. Те са мой набор, а когато си към 30-те, доста трудно се свалят килограми, защото обмяната на веществата не е толкова бърза. Аз винаги съм на диета, независимо щастлива ли съм, или нещастна. Как да се измъкнеш, когато си нещастен ли? Има два начина – да чакаш да мине време или да работиш много. Имам приятелки, които не работят нищо и те наистина трудно се справят.