Д-р Дучева, какъв според вас е първият и основен принцип при избор на паста за зъби?

Да не купуваме най-евтините и на промоция продукти, защото те невинаги отговарят на срока на годност и на добрия стандарт. Когато избираме паста за зъби, най-напред трябва да се ориентираме какви са конкретните оплаквания в момента. Ако нямаме такива, не трябва да прекаляваме с избелващите продукти, защото по един или друг начин са агресивни. Нека се придържаме към естествените нюанси на зъбите си. Пастата е за поддръжка, а не средство за постигане на цели.

С други думи, пастата не може да ни помогне да излекуваме начална фаза на заболяване на венците или зъбите?

Дори лечебните пасти, които съдържат доста лекарствени вещества, не могат да отстранят причините за дадено заболяване. Ако в дланта ви е забит пирон, докато пиете антибиотици, няма да имате инфекция около него. Но в момента, в който спрете лекарството, инфекцията ще се появи. Ще дам пример и със зъбния камък. Той няма как да се махне с паста за зъби, трябва да се отстрани механично. Профилактиката заедно с подходяща паста е начин да се реши проблемът с някакво заболяване на венците или на зъбите.

Колко време да ползваме една и съща паста за зъби?

Не повече от 3 месеца, за да не променим микрофлората в устната кухина. Там има микроорганизми, които помагат за първоначалната обработка на храната. Може да редуваме профилактични с лечебни пасти. Може пастите да са на една фирма и от една серия, но с различно предназначение – за чувствителни зъби, за проблеми с венците и т.н.

Допреди 2 години имаше бум на информации, че натриевият сулфат и неговите производни, които се съдържат в повечето пасти за зъби, са токсични.

Това са така наречените опенващи агенти, благодарение на които пастата се пени в устата и създава приятно усещане за чистота и гладкост. Но вече е доказано, че предизвикват реакции, подобни на алергия – рагади, афти, дори гингивити. Така че наличието в пастата на такива продукти, както и на парабени, може по-скоро да навреди, отколкото да помогне.

Публикации твърдят също, че флуорът, който защитава зъбния емайл, може да провокира отклонения в умственото развитие.

Американската и европейската дентална асоциации приемат различни норми за максималната доза флуор в продуктите за орална хигиена. Различията идват от това, че в Щатите и в Латинска Америка приемат флуоризацията като много сериозно средство за борба срещу кариеса. В Европа сме по-умерени именно заради констатациите, че предозираният флуор причинява повече вреди, отколкото ползи. Затова в продуктите за уста за деца до три години няма флуор. При възрастните той се препоръчва само върху зъбите и не трябва да се поглъща.

Пише ли на опаковката какво е количеството флуор?

На някои от пастите пише и е хубаво да се гледа. Флуорът трябва да е между 500 и 1000 ppm – това е допустимата доза.

Четох, че в доста от пастите избелващите средства са на основата на тебешир или сода, които правят бразди по зъбите и предизвикват натрупване на плака.

Няма как в продуктите за орална хигиена да няма абразив. Той осигурява механичното изчистване на зъбите. Тук по-скоро става дума за пастите, в които е акцентирано върху избелването. Идеята на всеки един избелващ продукт е избелващият агент да премине през емайла и да повлияе на дентина, който определя цвета на зъба. Но преминавайки през емайла, избелващото средство променя структурата му, прави го по-неустойчив към химични въздействия и зъбите стават по-чувствителни. Започне ли емайлът да се уврежда, това неминуемо води до кариес. Многократно избелваните зъби се изтриват много лесно. Затова избелващите пасти според мен трябва да бъдат използвани само ако зъболекарят ги препоръча. Никога не бих избелила зъбите на пациент, ако не е необходимо. За мен това е козметична процедура без никакво медицинско показание.