КОГАТО ПАЗАРУВАТЕ В СУПЕРМАРКЕТА...

помислете за тези, които не могат да си позволят най-необходимите продукти, за да се нахранят – хляб, яйца, мляко, сирене... Няма да слагам етикети какви са тези хора – млади, стари, бездомни, цигани... Те са хора също като нас! Когато пазарувате огледайте се – те са до вас – вижте ги как стоят до щандовете, гледат цените и не знаят кое да изберат, защото стискат последните си два лева и с тях трябва да се нахранят. Вижте ги как стоят пред магазините или търсят останки от храна в кофите за боклук! Купете им нещо! Специално за тях! Един хляб, парче сирене, малко зеленчуци и плодове, мляко, а може и шоколад! Купете от това, което пазарувате за вас, обаче по две. Аз го правя от няколко месеца и повярвайте, не ми нарушава особенно бюджета, който както на повечето хора е доста ограничен напоследък. Купувам продукти, слагам ги в отделна торба и ги давам на първия човек, който ми застане на пътя. И всеки път тези хора са различни. Аз пък се “храня” с усмивките и сълзите в очите им, с които те ме даряват! Моля ви, помислете върху това и го направете! Поне веднъж! Предавам нататък и продължавам да го правя. Защото така е нормално и е съвсем естествено да бъде – да помагаме, когато можем и с каквото можем.

Реших да споделя това, защото днес прочетох едно подобно послание на човек, който също като мен го прави. Разбрах, че не съм сама в това си начинание и ми стана едно такова хубаво и топло. Ще пусна целия текст, който ме провокира. Дано наистина да направим вълната “НАХРАНИ НЕПОЗНАТ” голяма и силна, за да има по-малко гладни и обезверени хора и много повече усмивки.

Ето и текста:

"Ние можем да бъдем СИЛНИ БЪЛГАРИ! Какво направих днес: Прибирах се от работа и по път пазарувам в магазин Фантастико. Пред него видях възрастен дядо - 75-80 годишен. Около него имаше 10 подготвени букета от завехнали цвета, лично набрани от него. Ръцето му бяха с кървави капки. Явно се е надрал берейки ги. Хората минаваха покрай него, но нарочно отбягваха зрителна среща, сякаш там нямаше нищо. Аз познавам този дядо, бях го виждал на същото място, със същия тъжен и топъл поглед. Сякаш казваше "Срам ме е, че съм тук и прося, но не искам все още да си умирам". Той ме позна, защото миналия път му накупих храна за седмица (2013 година). Поиска да ми подари букет от неговите. Попитах го: кажи от какво имаш нужда. Кажи какво да ти напазарувам?  Той отвърна, че не иска нищо, но има нужда от всичко. Каза, че срама, който в момента преживява, никога не е очаквал и стои на парчето леден бетон, просейки съжаление от безиходица. С голямо удволствие накупх яйца, мляко праясно, кисело, хлябове, кренвирши, пастърма, риба, бисквити, баклава и сирене. Няколко консерви боб и лютеница. След секунди бях при него с 2 пълни плика щастие. Той се разплака и започна да пита за името ми и защо го правя. Даде ми най-хубавия букет, но аз не приех. Не го чувствам за нужно. Той ми даде нещо много повече и то е душевна топлина. Оставих му джобни парички, които той не искаше да приеме. Но в крайна сметка не му оставих избор. Седнах до него, поговорихме, защото имаше нужда да сподели. Хората ме гледаха учудено, но защо аз да съм странния? Защото нямате сърце? С няколко лева на дали ще сте по-богати или по-бедни... Накрая той беше щастлив и стана от ледения бетон, на който седеше. Каза - аз вече съм спокоен, няма нужда да прося повече. Видях благодароността в очите му.  Какво е душевната топлина? Да направиш нещо, което за теб коства минимално усилие, но за друг обръща живота му за седмици. Топлината да се почувстваш смислен и да демонстрираш сърце. Нещо, което в днешно време отсъства и е основната причина да сме в тази безизходица. НИЕ СМЕ ВИНОВНИ! Странното е, че не съм си направил "селфи" с дядото. Странно, защото го направих от сърце и не почувствах нужда от снимка. Пиша този текст не за да ви покажа колко съм добър, а за да се запитате ВИЕ ДОБРИ ЛИ СТЕ? Апелът ми е предай нататък! Бъдете съпричастни един с друг и това е пътят да повишим стандарта си на живот. Защото зависи единствено от нас, въпросните 240 са огледало на нашето гласуване. От сайта ни се свързахме и разбрахме, че се организира нещо нетипично. Събитие вместо протест, на което да се подарят скромни хранителни пакети за Коледа на всички български пенсионери с минимална пенсия. К. Димитров допълни: "Няма човек, който да може да оцелее в България с 155 лева за месец декември, след като плати сметките си за ток, парно (дърва), вода, лекарства. Какво остава да си позволи празнична вечеря на християнския празник Коледа? Ние сме хора, нека си помогнем!"