В кафене близо до Театъра на армията Нети пие билков чай и се усмихва по нейния си начин – едновременно крехка, внимателна и силна. И многолика – предизвикателна като Лайза Минели, талантлива като Сюзън Бойл или нежна като Барбара Стрейзънд. Даже и без грим Нети би била абсолютно убедителна, защото е не само добра актриса, но и чудесна танцьорка и певица. Когато се срещаме, паралелно с репетициите в „Като две капки вода“ се грижи за дъщеричката си Лилия и играе в „Колко е важно да бъдеш сериозен“, „Ромео и Жулиета“, „Бандитска опера“ , „Красиви тела“ и „Железният светилник.

Кой от образите ти в „Като две капки вода“ най-много ти допадна?

Лайза Минели, защото е тотална фурия във всичко, и Арета Франклин – усетих я много над нещата, с чувство за хумор. За всеки образ в шоуто се готвя по Станиславски. Чета за тези хора, гледам интервюта и макар и за седмица усещам аурите им. Харесах самочувствието на Барбара Стрейзънд, въпреки че от малка са я тероризирали заради този специфичен нос. На мен винаги ми се е искало да имам някаква специфика на лицето, а нямам. Май затова съм подходяща за „Две капки вода“, защото върху мен много лесно могат да се правят образи. Сама си избирам движения от клиповете на артистите. Като изляза и видя публиката, вместо един пирует, както съм решила предварително, взема че направя три.

Емоционална си.

Какво да направя?! Големи вълнения бяха. Примерно Майкъл Джексън на репетиция го направих без задъхване, а после получих алергична реакция от грим, направо се задуших и щях да умра. Добре че беше лекарският екип на предаването да ме спаси. Странно, най-трудна ми беше Паша Христова с нейната тотална обраност. Само талант и глас и някаква вътрешна сила, характер.

Дъщеря ви гледаше ли те?

Да. За Арета Франклин каза, че съм пяла прекрасно, но че само по гласа ме е познала. Първото ми излизане като Лайза я беше потресло. Чака до един през нощта, а тя иначе си ляга в 21 ч., да ме види. Беше се притеснила, че са ми махнали косата. И ме пипа, плака. На следващия ден с Дони я заведохме в перукерната на Музикалния театър – той играе там злия магьосник в мюзикъла „Аладин“. Премери разни перуки и й стана ясно, че перуката е шапка с коса.

Така е. След куклен театър я водя да види куклите, защото познавам колегите артисти. Тепърва като дете на артисти й предстои да се запознае с толкова интересни неща, специални ефекти например.
(Телефонът на Нети звъни. Изписва се Лили. По разговора познавам, че е с майката на Дони.)

На майката на Дони ли кръстихте дъщеричката си?

Да, но се казва Лилия за разлика от майката на Дони, която е Лиляна. Когато търсех име, изчетох много за символа на лилията и лотуса. И в християнството, и в древните митологии на Изтока имат значение на нещо, което се ражда от калта, но гледа към небето и го отразява в себе си. Символът е на чистота, женственост, раждането на живота в него. Наричаме си я Лия.

Разкажи повече за нея. Приличате ли си като две капки вода?

Очите й са различни – едното – синьо, другото – шарено, а ние с Дони сме тъмнооки. Не знам дали тя е кристално дете, но за тях казват, че очите им били впечатляващи. Всичко й харесва. Обича да яде. Сяда на масата и вика „Ура! Храна!“ и се радва: „Иий! Всичко има!“ И аз се радвам, защото като малка съм била злояда.