Кое е по-трудно днес – да обичаме някого от цялото си сърце или да запазим сърцето си ненаранено? Във време на несигурност, което е белязано от липса на възвишеност и никой не вярва в нищо, една връзка като тяхната ни изпълва с вяра, че любовта е тъканта на живота…
Яна, Петко и куп неразопаковани куфари ме посрещат в дома им в Горна баня. Куфарите са от пътуването им до Прага – един закъснял меден месец, който решили да си подарят спонтанно, точно както правят много други неща заедно. „Днес имах много работа, а тя не трябва да вдига тежко“ – обяснява Петко куфарната ситуация и така веднага насочва вниманието ми към най-голямото събитие за младото семейство – Яна е бременна в шестия месец. Единствено леко загатнатото коремче подсказва, че носи в себе си нов живот. Да, тя изглежда добре. Не, не просто добре, а великолепно. Слаба, стройна, с изпънат като струна гръб на професионална танцьорка и нежно красиво лице, с езернодълбоки очи. Пием чай и си говорим за любовта – в последните месеци двамата предпочитат чая пред кафето пак заради бременността.
В разговора участва повече Петко. Може би защото има повече житейски опит, включително и с медии – той е с 16 години по-голям от красивата си съпруга, тя е само на 24, може би защото като истински Лъв (такава е зодията на Петко) спонтанно застава пред любимата си, за да я защити дори от журналистическите въпроси, а може би просто защото като типичен Козирог (зодията на Яна) тя е по-резервирана и сдържана. Колкото и да е прибрана в думите обаче, Яна непрекъснато докосва деликатно съпруга си и той й отвръща със същото. Е, няма как да не говорим за любов. Още повече че точно през февруари, месеца на влюбените, двамата празнуват година, откакто са заедно. Докато Петко разсъждава по темата, Яна потвърждава казаното от него с усмивка и кимане, често довършва мисълта му. Усещане за хармония, спокойствие и синхрон изпълва дома им.
Танцът: стъпка напред, две назад
Яна: На 14 години заминах да уча танци в Италия и бях много щастлива, че нашите не ме спряха. Учех немски в езиковата гимназия в Ловеч. Минах на индивидуален план и се прибирах в България за изпитите. В Италия живеех при Каролин Смит, най-известната треньорка на световните шампиони по спортни и латиноамерикански танци. Тя беше моят преподавател. Започвахме всяка сутрин в 6 часа с балет, след това имахме индивидуални уроци. Денят ми беше отдаден на танците.
Решението ми да замина не беше спонтанно. Танцувам от малка (Яна е била 4 пъти републикански шампион, а на международни състезания е класирана на полуфинали) и бях стигнала такова ниво, че или трябваше непрекъснато да ходя на уроци в чужбина, или да се преместя. Избрах второто. Беше трудно, но се радвам, че го направих. Сама, в чужда страна и далеч от близките си, се научих да оценявам много неща. В един момент започнах да давам уроци на по-малки от мен, за да си помагам финансово. Върнах се от Италия 18-годишна и първото нещо, което ми се случи, беше участието ми в Денсинг Старс. Третият сезон на шоуто ме срещна с Петко.
Петко: Яна Маринова, актрисата, с която сме приятели от деца, ме убеждаваше: „Влез в Денсинг Старс, няма да съжаляваш, ще изживееш невероятни неща.“ Но въобще не съм очаквал, че ще изживея невероятна любов. Хората казват да внимаваш какво си пожелаваш. Аз си пожелах още в самото начало Яна да бъде моя жена. Когато интуицията ми подсказа, че съм открил човека, когото съм търсил, направих всичко, за да го имам.
Яна: При мен положението беше малко сложно, така че... (Има предвид петгодишната си връзка с Орлин Павлов, която при срещата с Петко не е приключила окончателно.) В началото не знаех кой е Петко и с какво точно се занимава. Два дни преди да се срещнем приятелите ми започнаха да ме засипват с информация. Но аз предпочетох да го опозная сама, отколкото да слушам когото и да било. В началото му казах, че нашата работа е да създаваме хореография и да я танцуваме. Толкова. Даже бях остра на моменти. Впоследствие отношенията ни преминаха в приятно приятелство. Не си спомням кога му повярвах. Може би когато видях, че е много добър. Естествено, забелязах, че ме харесва, но в никакъв случай не е бил нахален. И това беше едно от нещата, с които ме спечели.
Ние с Яна сме като близнаци. Щом изляза, веднага започваме да си звъним и да си пишем есемеси. Не разбирам двойките, при които единият е някъде, другият другаде, чуват се веднъж в седмицата и твърдят, че се обичат.
Яна: Беше доста объркващ и неприятен момент от живота ми, но съм повече от сигурна, че взех правилното решение.
Петко: В крайна сметка никой не е длъжен да бъде с някого, при положение че нямат нито брак, нито деца. Ако усещаш, че връзката ви е в застой и не те удовлетворява, по-добре я прекъсни и започни нова. Говоря не само за Яна или за себе си, а по принцип. Защо да си с някого, когато той не те радва и не те кара да се усмихваш? Да казваш, че си с него за пред хората или за да не го обидиш, това...
Яна: ... не е връзка. Не е хубаво да се опитваш да продължиш една връзка, когато ти е пределно ясно, че няма да се получи. Можеш да се влачиш години наред така. По-добре е да сложиш край.
Петко: Аз съм много против и двама души в брак, които са се отдалечили един от друг, да останат заедно в името на детето. Защото когато не се обичат, скандалите следват един след друг и това в никакъв случай не е добре за детето. За мен също така е изключително важно двама души не само да се обичат, а и да са сродни души. При нас се случва често едновременно да започваме да казваме нещо. Което говори, че мислим по сходен начин.
Яна: Най-важното за мен е, че съм спокойна и че обичам много силно. Когато имам тези неща, съм щастлива.
Петко: Мисля, че и двамата сме имали нужда от нещо такова, затова се получи. Първо, да си подарим едно изживяване, което да ни разтърси. Второ, да се почувстваме желани и обичани. А и да създадем семейство. Казват, че жените Козирог – зодията на Яна, са верни и държат на семейството. Какво повече да искам от една жена?
Яна: Аз пък най-много искам той да е щастлив.
Бракът: венецът на любовта
Петко: Аз слушам вътрешния си глас. Досега рядко ме е лъгал. Именно той ми подсказа да действам, да направя всичко възможно да спечеля Яна. А за детето аз предложих, тя се усмихна и каза, че е окей. Жълтите медии писаха, че е бременна, много преди наистина да се случи и че това е причината да сключим брак. Мисля, че брак се сключва не само по сметка или заради бременност, а и заради любов. Когато двама души искат да са заедно...
Яна: ...трябва да е само заради това.
Петко: Хейтърството у нас е доста развито и веднага казват: тя е с него, защото той има еди-какво си, той е с нея, защото... такива неща. А двама души наистина може да са заедно само защото се обичат. Ние с Яна сме като близнаци. Щом изляза, веднага започваме да си звъним и да си пишем есемеси. Не разбирам двойките, при които единият е някъде, другият другаде, чуват се веднъж в седмицата и твърдят, че се обичат. Това може да го кажат на някого, който не знае какво е любов. Моят съвет е веднага да прекъснат връзката и да си потърсят човек, когото да обичат и който да ги кара да се чувстват обичани.
Яна: Прекрасно е.
Петко: Случвало се е да сме обичани, но да не обичаме и да не сме щастливи. Или пък да обичаме, но да не ни обичат и пак не сме били щастливи. Когато имаш и двете неща, тогава е яката работа.
Яна: Определено бях готова за брак и за дете и съм го търсила сама. Нямам желание, както казва една приятелка, всяка вечер да се чорля в заведение. Не ми е фикс идея постоянно да съм в купон. Това, че в Италия всяка събота и неделя съм била на състезание, което означава грим, прическа, рокля, музика, ми е достатъчно.
