Талантливо и упорито момче се крие в големия, ама буквално голям Заки. Пред EVA той разкрива сърцето си. Трудно е да не го обикнете.

„Всеки понеделник ставах в три през нощта. Обличах шест чифта дрехи и отивах пеша до бюро „Студентски труд“, защото нямах пари да си взема такси. Нареждах се на опашка. В осем взимах билетче, което ми разрешаваше да работя. И по възможно най-бързия начин с градския транспорт стигах в депо „Надежда“. Там в девет часа ми връчваха кофа, парцал и метла и ми показваха вагона, който ми беше норма за деня…“

Eлегантният ментор в Х фактор Заки разказва за студентските си години в средата на 80-те. С времето излъчването му е станало по-мъжкарско от годините на дует „Авеню“, гласът му – по-нисък. До него от пепелник дими цигара. С нея работи върху приятния си тембър.

Заки е солист и автор на текстовете на „Авеню“ (да припомним „Живели ли сме някога преди“, „Бягство“ и др.), продуцент в „Авеню продакшънс“. Той открива  Белослава и заедно с Боби създава сценичния образ, който тя изпълнява стъпка по стъпка. „Авеню продакшънс“ продуцират хита на Мариус „Шу-шу-шу“. „Уикеда“ им предлагат демокасета. И както разказва Заки: „Чухме само първата песен „А ние двамата с Боби пием кафе“ и айде!“ Поемат и риска да издадат изключително професионалните, но пеещи на английски „Гравити Ко“. „Рискувахме за наша сметка – или ще стане, или не. Не всички, с които сме работили, са станали звезди.“

X Factor или факторът Характер

Предишната нощ Заки е работил с изпълнителите на X Factor до един и половина. „Тепърва им предстои истинският живот на концертите – обяснява той, – с бързането зад кулисите, фризьорите, гримьорите, стилистите, часовете репетиции. X Factor е уникално измислен. Първо, заради принципите на първоначалното отсяване, после – много добрата възможност в тренировъчния лагер да наблюдаваш и дисциплината на тия деца, и въобще как пеят, как танцуват, как се изявяват солово. След това, когато влязат в къщите на менторите, общуваме с тях, чуваме как мислят, виждаме интелекта, характера им. Характерът е много важен за успеха. На Уитни Хюстън, Бог да я прости, природата й даде толкова много, но виждаме какво се случи с нея поради липсата на характер. А Мадона има „ню-ню“ талант, обаче ей такъв характер! Това е същинският фактор – важното е дали един артист е боец.“

„Вчера стилистите на предаването се изненадаха, че искам да видя как ще са облечени момичетата. Важно е, защото аз отговарям за тях от-до. Всеки детайл е важен.“ Елегантна според Заки (да внимават фенките!) е семпло облечената жена, в по-приглушени цветове и по-изчистени форми, без да е натруфена, без много аксесоари. Одри Хепбърн например. Би облякъл тази, която харесва, в черна рокля по тялото с дължина около коляното, голямо деколте, леко заголени рамене и колие с бели перли. И разбира се, с леко загатнати… (показва с жест гърдите). Допустими са дълги ръкавици и обувки на висок ток. На същата тази жена в ежедневието би дал собствените си дънки, защото харесва мъжки дънки върху женско дупе, би добавил и кожено яке. Точно както… – показва корицата на EVA със Саня Армутлиева. „И без значение какъв е, парфюмът й да е толкова, че да ме накара да се наведа леко към нея, за да го усетя. Ако е силен и се отдръпна, нещо сме объркали.“ Харесва аромати с нюанс на тютюн. Той лично си купува такива, за да има алиби за това, че пуши „достатъчно“. В момента е с Dupont и много харесва ароматите на Burberry’s.

Голям, много голям мъж!

Скоро на улицата някой викнал на майка му: „Да не сте майката на Заки от X Factor?“ – „Да, защо?“ Отговорил й: „Ами много си приличате.“ Заки заприличва на нея в лицето все повече и повече, а в тяло и височина – на дядо си, нейния баща. Дядото бил почти 2 метра. На Заки любимата му височина била 1,88 м, но в седми-осми клас тренирал баскетбол и за пет-шест месеца стигнал до 1,93 м. Умалели му дрехите и майка му се хванала за главата. Заки може да се казва Велизар Соколов, но като малък майка му му викала „зайко“ и му останало Заки като съкратен вариант, въпреки че днес „съм доста мутирал заек“, с усмивка признава той. Уточнява все пак, че на арабски „заки“ означава мъдър. И ме предупреждава, че е 1,94 см и всички се изненадвали колко е висок. Когато става и ми подава ръка, разбирам защо във фейсбук има толкова развълнувани коментари на негови фенки. И като говорим за височина, Заки предпочита жени, високи 1,71–1,72, „като двете мацки от ABBA, на които от тийнейджърските години съм много голям фен“. След това добавя, че на практика когато се появи химията, всичко друго губи значение. Цени хората, които са направили максималното със себе си.“ Заки не е женен.

„Аз не произхождам от богато семейство – разказва Заки. – Майка ми е учителка по руски, но е работила като нощен възпитател в домове за деца и юноши, деца на разведени родители или сираци. После водеше занималня и извънкласни обучения. Майка ми има много деца. Пък аз – една родна сестра и още много братя и сестри. Мама е пенсионер, но тези деца продължават да я търсят. На много от тях е кума или кръстница на децата им. Като бяхме малки, със сестра ми не го разбирахме, но сега си давам сметка колко голям трябва да е човек, за да отгледа и възпита толкова много деца. Не са й плащали много добре.“

Бил в седми клас, когато майка му казала: „Мойто момче, давам ти къща и те храня. Ако искаш, пуши, ходи по дискотеки, купувай си нови дрехи, прави каквото искаш, само че трябва да си изкараш парите за тях сам. Или учи много за стипендия, или се хвани на работа.“ От седми клас нататък получавал стипендия за успех. В университета открил бюро „Студентски труд“, където най-високо платената работа била да се мият пътнически вагони в ж.п. депо в Надежда. „Най-потискащото беше, че имаше толкова много желаещи, а местата бяха ограничени и за да се вредиш, трябваше да отидеш в два и половина, три през нощта в най-големия студ пред бюро „Студентски труд“, да се наредиш на безкрайна опашка и да се молиш да си сред първите 15 или 20, за да имаш работа през седмицата. Всеки понеделник ставах в три през нощта, за да почна работа в девет в депо „Надежда“. Получавахме по 10 лева на ден, 70 кинта на седмица, колкото ми беше месечната стипендия. Що боклук съм изринал за тия пари. През 1985-1986-а средната заплата беше малко над сто лева. Около година-две ходех в депото, като закъсам с парите. Един ден се прибирам вкъщи и майка ми каза „Чух една реклама, Руен търсят манекени – и вика: – ти не че си хубав, но искат високи момчета, да са поне 1,85-1,86.“