Обикновено играехме на фунийки, топчета, биехме се със съседния двор за една люлка-лодка, строяхме къщи от картон, правехме експедиции до дърветата с джанки и череши в махленските дворове, но много често сядахме по пейките и кротко играехме на "филми" и "асоциации".

В случая, за който говоря, бяхме в един отбор с Камен и трябваше да се сетя за думата "летище" след неговите жокери: "библиотека" и "галактика". Колкото и да напъвах мозъка си, не можех да свържа тези две думи в нещо логично, а Камен, втрещен от моето невежество, каза: "Е, как може да не си чела книгата "Летище" на библиотека "Галактика"?!"
Сега колкото и да се напъвам да си спомня Камен, увлечен в бойни детски игри, не успявам. Разбира се, и той се е бил с пръчки и камъни, играл е на фунийки, забивал е ножчета, но най-ярко си го спомням от дните, в които строяхме къщи, правехме пътища, гаражи.

Или пък, когато вдъхновено ни разказваше и още по-разпалено ни показваше какво правят в детската театрална школа на Ники Априлов. Години по-късно научих, че Камен имал театрален бинокъл и "светнал" другите хлапета как да наблюдават момичетата през прозорците на домовете им от безопасно разстояние. И така момчетата от двора направили най-високия оборот на бинокли в близкия оказионен магазин.
Така че, каквито и да са версиите на тема: "Как Камен успя да забогатее, да направи телевизия, да прави заведения", мисля, че по-важният въпрос е "Защо?" Защото повече го бива да гради, отколкото да руши.

От актьор, който се забавлява да бъде част от екипа на студентско предаване "Ку-ку", той стана лидер в екипа на "Каналето", дало старта, модела и същността на политическото шоу в България. От човек с музикална дарба той стана собственик на телевизия ММ - институция и мерило за качествена BG музика. От купонджия той стана собственик на няколко заведения за "добър купон". Но както сам казва: "В това отношение се оказах по-добър клиент, отколкото мениджър."

Говорихме си за тези неща, преди да започна с предварително подготвените си въпроси, и ето какво ми каза той:
"Градската среда е нещо уникално и не мога да разбера защо всички се държат, като че ли това няма значение. Американците много експлоатират тази тема. У нас като че ли най-важното е кой е мачото от Пърчовица или първенецът на селото. Доколкото знам, всички тези хлапета от махалата, за които си говорим, сега са хора, които си тежат на мястото, каквото и да правят, където и да са. И най-големият бандит, и ученият, и политикът първо са били хлапета от някоя махала. И стоят много нелепо, когато са лишени от среда и от история."

Историята на Камен Воденичаров

Родът на майка му е от Кюстендил, баба му и дядо му били сред първите стоматолози, изучили зъболечението в Истанбул. Родът на баща му е от Ловеч, там дядо му имал воденица, откъдето идва и фамилията Воденичаров. Дядо му е свирил на всички духови инструменти, а баща му и чичо му са професионални музиканти. Другият му дядо е бил депутат в Народното събрание от групата на Никола Петков, изпратен е в лагер, а майка му и баба му са изселвани от Кюстендил. По тази причина от малък са го плашели не с Торбалан, а с думата "политика".

Би ли станал депутат?
На този етап не. Имам да свърша много други неща. Бих се кандидатирал тогава, когато съм сигурен, че каузата, зад която съм застанал, има механизмите да се реализира. Имам приятели в тези среди и знам какъв сизифовски труд е да се борят, да се опитват да правят нещо, резултатът винаги е: "Какво от това?" Има други механизми, които целят разграбване и дестабилизация на държавата и натрупване на капитали. Това е нормален процес, но продължи прекалено дълго. Според мен всичките ченгета, бандити, партийци и комсомолци, които "са в един и същи строй", заложиха този модел на развитие на България. Спасиха себе си, но ограбиха страната си.

Ти имал ли си идея да се спасиш в чужбина?
Да. Опитах се да остана и във Франция, и в Германия, но просто не ми провървя. Късметът ми е бил тук. Нещо повече - изключително благодарен съм на шанса, който имахме. Това беше много голям подарък от Съдбата и се радвам, че направихме всичко възможно да не го проиграем.

Как се чувстваш в чужбина?

Анонимността ме прави изключително спокоен и щастлив. Това, че можеш да се шляеш по улиците, без да ти се налага да казваш "здрасти" на всяка крачка или да изслушваш тези, които те спират и решават да ти се оплачат или да направят своя коментар върху нещо, което са гледали… В този смисъл 100-те метра, извървени по улицата на чужд град, са истинско блаженство.

Обичаш ли да живееш на хотел?
Обожавам да живея по хотели. Дори апартаментът, в който живея, прилича на хотелски. Нарочно така го направих. По време на дългите турнета на "Каналето" сме имали много приятни моменти. След третия или четвъртия град започваш да забравяш номера на стаята, в която си в момента, прибираш се в номера от вчера, но това е част от веселбата. Пътуването и живеенето по хотели те учи бързо да се адаптираш към нещата. 24 часа след като пристигна някъде, съм "изтрил" цялата "дискета" с това, което е било тук. С компанията, с която пътуваме, си имаме един майтап, особено когато ходим в Париж. В момента, в който си отдъхнем от пътя и седнем в любимо кафене, си казваме: "Ей, най-накрая свърши тази глупава командировка в тази ужасна източна Европа. Ще поседим няколко дена "вкъщи" и после пак ще ходим там." Но, разбира се, осъзнавам, че се чувстваме прекрасно, защото сме туристи. В големите градове има неща, които можеш да видиш и почувстваш само ако си турист. Например аз обичам да усещам онзи момент, в който големите градове спят. А те спят от 5 до 15 минути на нощ - настъпва абсолютна тишина, няма никакво движение, тогава е най-хубаво да се разхождаш. Дори когато съм тук и ми пламне главата, когато се усещам на предела на умората, си казвам: "Сега ще бъда турист в България. Зарязвам всичко, хвърлям телефона, излизам, разхождам се и си мисля: Боже, колко е готино всъщност". Винаги си свободен да си построиш Илюзия.

Какво най-много те дразни по време на "командировката ти в тази ужасна Източна Европа"?
Това, което не ми харесва, са нарушените връзки, обърнатото надолу с главата усещане за бизнес, за ценности, за характери. Иначе аз съм влюбен в България като природа, тук са моите приятели. Но тук има и много "вредители". С една моя близка приятелка вечер като се видим, си броим вредителите и се оказва, че те са две трети от хората, които виждаш. Вредителите са тези, които имат някаква власт и позиция в обществото, но нямат собствени идеи и искат да препикават нова територия или да мачкат всичко пред себе си. Това е нещото, което ме отблъсква тук. За тази малка държава са прекалено много хората, които не развиват някаква собствена идея, а искат да си присвоят нещо вече видяно и като не стане, се сърдят и го мачкат. При някой от по-тежките ми сблъсъци с вредители до такава степен се отвращавам, че ми се е случвало да им харижа всичко, само и само да ми се махат от главата, да не ми пият жизнените сокове с енергията си.

В крайна сметка сдобрихте ли се със Слави?
Не сме се изяснявали кой крив, кой прав. Първо аз го поканих на наградите на ММ миналата година, после аз бях на гости в Шоуто на Слави, но извън официалните медийни изяви не сме се виждали. Там няма какво да изясняваме, доверието е изгубено, но мисля, че стигнахме до една философия на мирно съвместно съществуване. От време на време той го нарушава - или плюе в предаването си ММ или "Каналето", или пише книга, в която интерпретира събития и факти по свой собствен начин, който няма нищо общо с действителността.

Имаш ли желание да кажеш каква е била действителността от твоя гледна точка?
Знаеш ли, не обичам конфликтите, нямам енергия за тях. Не съм от най-големите "биткаджии", предпочитам хората да се разбират в диалог. Когато не се получи, се предприемат действия в посока ликвидация на отношенията, какъвто беше случаят преди години. А сега, когато не може да се постигне това, което сме имали, е цинизъм да се преиначава и интерпретира миналото в стил "няма значение каква е историята, важното е кой я е написал". Много обичам онзи екип и всички хора, които работехме заедно тогава. Но вече е късно, и то защото тези хора са неуморими в своето вредителство. Това е техният избор, нямам силата и енергията да им се противопоставям.

Френската, ориенталската кухня и независимостта

Като достоен представител на зодията Телец (роден на 13 май) Камен е гастроном-естет, започнал кариерата си на тънък познавач на кулинарните удоволствия като злоядо дете. И освен това вече се чувства готов да жертва независимостта си и да се обвърже. И връзката между храненето и обвързването не е стандартното "любовта минава през стомаха". При игрите на асоциации с Камен логиката не е първосигнална. Предупредих ви в самото начало.

Кое беше любимото ястие на мама?
Сърмите и мусаката, а на баба, бог да я прости, една невероятна боб яхния - от този тип, дето само бабите могат да готвят. Нещата се промениха след срещата ми с френската и италианската кухня, и то на място. После харесах и индийската, тайландската и японската. Но оставам завинаги влюбен във френската. Първия път, когато ми поднесоха пъпеш с прошуто във Франция, си казах, че това не може да бъде, но днес го признавам за един от най-големите деликатеси. С рибните деликатеси положението е същото. Не можех да понеса дори мисълта, че може да се яде хайвер от риба. Както Леонадро Ди Каприо в "Титаник" и аз казвах, че това не може да е храна. Днес го смятам за един от най-големите деликатеси. Когато в Лос Анджелис отседнах в "Чайна таун" и навсякъде наоколо имаше китайски ресторанти, опитах супата с големи, истински, прясно уловени кралски скариди с разни бамбуци и малките лукчета - това е нещо невероятно. Но вече не понасям българската китайска кухня.

Ти готвиш ли?
Да, имам няколко специалитета - спагетите, едни сандвичи с шунка и кашкавал и доматена салца - като мини пица. Но най-много обичам да обработвам месо - свинско бон филе с лук или пържола на тиган, разбира се, салатки с ракийки.

Освен салатките и ракийките, някоя добра дума за българската кухня няма ли да кажеш?
Митът за българската кухня е много измислен. Тя е част от голямата османска империя. Това го установих окончателно в другия град, в който съм влюбен - Истанбул - столицата на Балканите и въобще на Империята. Ние сме част от тази смесена цивилизация, която продължава на нашите земи. Много еволюирах в отношението си към Турция, към турците и към робството. Всичко онова, което ни е набивано в главите като ученици, се оказа един доста елементарен балон. Вярно е, че на България като млада държава са й трябвали опорни точки, за да се изяви от другите и да спечели своята независимост, но паралелно с печелене на своята независимост е загубила достъп до пазарите на Империята, загубила е възможността да продължи да бъде икономически най-проспериращата част на Балканския полуостров. Ако се върнем 200 години назад в историята си, ще видим, че сме били най-силни и най-добре икономически и културно, когато сме били част от някаква Империя. Първо цялото ни Възраждане, после през 30-те години до войната - връзката ни с най-силната икономически нация - Германия. Дори, когато бяхме част от Съветската империя, беше изградена цялата ни инфраструктура - пътища, магистрали. Въпреки негативите на "Вечната дружба", по нейно време е имало пикови моменти за икономическото развитие на държавата ни. Затова се надявам, че влизането ни в Европейската империя (старата Римска империя) ще ни даде подобен тласък.

А жените и мъжете губят ли нещо, когато започнат да се борят за независимост в малката империя на семейството?

Мисля, че не губят. Стремежът за независимост, желанието да организираш живота около себе си по начина, по който го определя твоята уникална ценността система, винаги ще съществува. Затова независимостта винаги е много по-скъпа. Independent ли си, може да си по-малък, но каквото и да направиш, то ти е по-ценно. Когато си част от глобална структура, значи си приел доброволно да се подчиниш на нещо, на някакви правила. В замяна получаваш сигурност, гръб и готина визитна картичка. И двата избора са ценни по свой начин. В личните взаимоотношения може би е същото. Ергенският живот е адски готин - независим си, ходиш, където ти се прииска, мили хора около теб, влюбваш се, разлюбваш, купонът върви със страшна сила, но въпреки това понякога ти се приисква да си зависим, да си някъде, където двама души имат отговорност един за друг. Мисля, че вече съм узрял да жертвам независимостта си - нещото, което за мен беше неприкосновено.

Морето, купонът и други удоволствия
Камен е влюбен в морето от пръв поглед. Не просто в Черно море, а в "дъха" на морето, океана като символ на възможността да пътуваш, да стигаш до някъде. Но не припарва до плажа преди 4 следобед. "На залез слънце морето е спокойно. Всички туристи вече са отишли да се приготвят за вечерта. Представата ми за перфектна почивка е нещо такова - късно прибиране от плажа, лека дрямка, последвана от див секс, приготовления за излизане, слагане на новите дрехи, вечеря на свещи с "добри приятели" и бясно парти до сутринта през всички възможни готини заведения - т.нар. "клубинг".

На какво би направил реклама - давай…

На живота, морския бряг, целувката. Или с една дума "enjoy".

Какво направи първия път, когато спечели много пари?
Ами умрях от щастие. Започнах да харча като ненормален, като невидял. Първите "много пари" бяха хонорари за участия. В началото на 90-те години от участия взимахме някъде около 500 лева. Спомням си, когато получихме хонорар в банкноти от 50 лева, увити във вестници. Първата вечер отиде една купчинка, увита във вестник, втората - втора купчинка, на третия ден се усещаш, че си изпитал върховното усещане "да не си знаеш парите". Разбира се, това е много артистично, весело, но когато започнеш да правиш бизнес, трябва да "си знаеш парите". Парите от сделки с рекламодатели и спонсори трябва да инвестираш в бизнеса си. И сериозно се замисляш дали да си купиш кола, или снимачна техника, нов декор. С първите пари си купих парцали - дрешки. После си купих първата кола - БМВ тройка, след това "петица"-та, която карам, направих си апартамента и помогнах на родителите ми да си довършат вилата. Сега основното, за което харча лично моите пари, е за пътувания.

За какво беше най-ниският хонорар, който си получил?

Най-ниският хонорар ми е от "Мюзик аутор" за песни, сценарии, клипове, в които съм участвал в последните 7-8 години - взех крупната сума от 58 лева и 64 стотинки - това е държавната оценка за авторските права на абсолютно всичко, което съм направил през всички тези години.

Кои са любимите ти филми за всички времена?
"Мулен Руж", "Коса", "Амадеус", "Ах, този джаз". Обичам пълната палитра на всички стилове в киното. Кефя се и на "ХХХ", и на "Да срещнеш Джо Блек". Обичам провокацията на режисьорите, това, че ме карат да погледна света и от тяхната гледна точка.

Коя роля мислиш, че би изиграл не по-лошо от актьора в любим твой филм?
Влюбеният Шекспир в едноименния филм.

В какво се влюбваш - в детайл, в ума?

Може би в детайл. Но най-точно казано, в поредицата от детайли, които идват след първоначалната фиксация, след първия поглед. Първия ми поглед се спира на очите, на устните, ръцете. Много хубаво е да се радваш, откривайки всеки следващ детайл. Хубаво е дори да преглъщаш недостатъците, които откриваш.

Кога разбра, че си пораснал?

Не съм сигурен, че съм.

В какво вярваш?

Че един ден светът ще се събуди по-добър.

А в какво не вярваш?

Че дребните душици и вредителите могат дълго да бъдат на власт и да управляват.

Какво поставяш срещу дрогата?
Качествено уиски, качествена цигара и някакъв спорт. Никога не съм бил активен спортист, но спортът наистина е нещо много ценно, което може да бъде "профилактика" срещу дрогата. Няма нищо по-хубаво, след като цял ден си се спускал по склона на планината, когато дробовете ти са пълни с кислород и кръвта ти се движи по някакъв друг начин, да седнеш в басейн, да се отпуснеш и да виждаш света цветно. Дрогата в различните й варианти или забързва каданса, или го забавя - както в клиповете - но при всяко положение деформира усещанията ти. Да не говорим, че дрогата зверски пречи на секса. Нещо, което аз много обичам и не разбирам как може да го замениш със синтетичен наркотик. Сексът е мотив и за развитие, и за движение, и за каквото се сетиш.

Колекционираш ли нещо?
Имаше един период, в който на майтап колекционирах табелки "Резерве". В интерес на истината, на много места казвахме, че колекционирам, и ни даваха, но на други места си крадяхме много тайно и смешно.

Коя жена би нарекъл "Вечната Ева"?
Уитни Хюстън. Замирам, когато я видя. Бях невероятно влюбен в нея години наред, този чар, шоколад, лудост. И разбира се, имам всички нейни дискове.

Кога възприемаш една жена като стилна?
Когато е с рокля. Когато косата й не е делнична, а си личи, че се е погрижила за вида й, независимо дали е пусната, или прибрана.

Какво никога няма да си в състояние да проумееш за жените?
Защо толкова дълго и упорито ни търпят нас, мъжете.