Една сутрин в разгара на седмицата пристигам в 10 ч. на Терминал 1. Предстои ми да летя до Бергамо и обратно в рамките на един и същи ден. Ще надникна в живота на Даяна Георгиева – стюардеса и посланик на обявената от CAPA-Centre for Aviation Awards for Excellence за „Авиокомпания на годината за екологична устойчивост в региона на Европа, Близкия изток и Африка“ – Wizz Air.

Много жени си мечтаят да бъдат стюардеси – заради елегантните костюми, полетите в цял свят и защото стюардесите са винаги много харесвани. И хубави. И Даяна е точно такава! Бивш модел осем години в Италия, където е живяла от дете с родителите си, завършила училище и след това пиар и реклама в университета в Реджо Емилия. „Живеех близо до Болоня. Пътувах често от Бергамо до София – ми разказва тя, – с Wizz Air. И много ми харесваше. Наслаждавах се на стюардесите, облечени в розово. Това е любимият ми цвят. Видях че Wizz Air има база в София и преди четири години кандидатствах. Когато ме взеха на работа, казах, че предпочитам да работя в София, където съм родена. Приеха. И се преместих.“ 

Как се печели интервю за Wizz Air?

Важно е да си усмихнат и да си себе си, да си отговорен, точен, да умееш да работиш в екип. Задължително е да умееш да плуваш, да си над 18 и да говориш английски. Мои колеги са започвали работа и на 40 плюс. Има и такива, които са над 50 и продължават да работят като стюардеси. Оттам нататък научаваш всичко по време на обучението. 

Как изглежда то?

Продължава шест седмици и е за сметка на компанията. Първо ни преподават всичко за самолетите, с които летим, за оборудването им. След това практическата част е в Будапеща на симулатор, който прилича на истински самолет. Учат ни как да се държим с пътниците, дори и как да им сервираме кафе. Тренираме какво да правим в аварийни ситуации. Крещим команди, надуваме пързалки, отваряме изходите, спускаме се по пързалките. Има ден, в който проверяват дали умеем да плуваме. Репетираме как да действаме по време на аварийна ситуация в басейн. И е много забавно! Карат те да си надуеш жилетката, да скачаш във водата, да спасяваш някой от другите колеги. 

Помниш ли първия ти полет като стюардеса?

Да. Беше много вълнуващо! Странно ми беше да съм от другата страна и да правя това, което съм гледала преди някой друг да върши. Но усетих уважение от пътниците, все едно изпитват респект към униформата. Полетът беше вечерен, до Лондон. И имаше залез. Прекарах половината време да гледам през прозореца и да го снимам. 

Опитът от моделството помага ли ти за работата ти на стюардеса?

Да. Като модел съм се срещала с много хора и благодарение на това в самолета мога да комуникирам по-лесно с различни пътници, да съм спокойна и усмихната. Да държа на външния си вид, да поддържам грима си и по време на полет, да се стремя всичко да е перфектно. Държа на детайлите и обичам всичко да е изпипано. Пътниците доста често са отворени към нас и дори се е случвало да ни заговарят, докато си хапваме например, защото имаме време за обяд или за вечеря, разпитват за работата ни, за личния ни живот. Много обичам да си говоря с тях или да си играя с децата на борда. 

Има ли изисквания за външността на стюардесите?

Да. Носим косите си прибрани – на плитка, опашка или кок. Важно е да сме гримирани – с фон дьо тен, спирала, руж и червило задължително! Червилото трябва да е дискретно, в розовата гама. В униформа сме, разбира се. 

За колко време си приготвяш багажа за път?

Стои приготвен в куфарчето. Има гримове, още една униформа за всеки случай, тениска – ако се наложи да останем да преспим някъде, документи, разбира се, и хидратиращи крем и спрей за лице, защото пътуването в самолет дехидратира. Харесвам и ползвам корейска козметика. И паста и четка за зъби. 

Как се справяш с часовата разлика?

Ние не летим на дълги полети, максимум до Лондон и обратно към България.

Обичайно имаме от два до четири кратки полета на ден, за да сме максимално отпочинали всеки път. Преди полети идваме час по-рано, за да подготвим самолета, да го оправим за пътниците. Проверяваме абсолютно всичко – дали е безопасно, всеки ред – джобчета, масички – да няма скрити предмети. И тъй като живея по-далеч от летището, предпочитам да ставам по-рано, за да разполагам с повече време, да се оправя, да пия кафе на спокойствие, преди да изляза. Понякога след вечерни полети си лягам сутрин. След смените имаме възможност да се приберем вкъщи да си починем. Работните ни дни са около 16 на месец и между тях имаме почивки. Има време за всичко. Аз обичам да излизам, да тренирам. Ходя на танци – Heels dance, тоест модерни танци на токчета.