В градинката на Военна академия в силно ветровит следобед с Димо Алексиев разхождаме дъщеричката му Лора, на десет месеца и половина. “Днес съм бавачка – ми каза той по телефона, преди да се видим. - Нямаме баба за седмица и е тежко!“ След разходката ни има нощни снимки. Ще играе зомби в някакъв филм и така до края на седмицата. Секси инструктор и неговият брат близнак в сериала „Седем часа разлика“, Калигула в едноименния спектакъл (за тази роля взе “Аскеер”), вътрешният министър в „Лора от сутрин до вечер“... Май повечето му роли са на мъжкар.



Димо, на профила ти във фейсбук вместо твоя има снимка на едно дългокрако куче. Да, това съм аз след салса. Ходя да танцувам от време на време.
Добър ли си? Не съвсем. Хората танцуват фигури, правят композиции и се очаква да повтаряш едни и същи неща. Пък аз танца си го представям като нещо, което чувстваш. Просто се пускам по музиката.
Знам, че говориш френски много добре. По-скоро го забравям. Бях във френска паралелка в руско училище, но je ne pratique pas depuis longtemps (не говоря от дълго време). Използвам го само в чужди продукции – да кажа бонжур и да ме застрелят. Едно от най-щастливите ми преживявания беше, когато с приятелката ми бяхме в Париж преди две години. И двамата сме учили френски. Разхождахме се много през деня. Живеехме в приятен хотел до Бастилията, в стаята си имахме кухня. А ние с Ана (Топалова, приятелката му, известна с участието си в „Мюзик Айдъл 2“) много обичаме да си готвим. Изживяхме чудесни дни. Бяхме за седмица в Париж да играем „Калигула“ пред френска публика. След това два-три дни в Белгия.
Французойките как реагираха, като те видяха да се събличаш на сцена? Забравиха всичко от пиесата. Интересното е, че хората това запомнят. Случвало ми се е, седя на маса в компания във Варна и някой разказва, че в театъра имало представление, в което един се съблича чисто гол. Този, който го разказва, не знае, че това съм аз. Други в компанията знаеха. Смешно е, че хората се вълнуват най-много от това.
А как се почувства, като се съблече за първи път на сцена? Е, това е момент, в който трябва да си говориш с егото си. И е добре да си го преборил. Преодоляваш го и се съсредоточаваш върху по-важната работа за вършене.
Това тяло с йога ли го постигна? Да, и с лостове – правя набирания, лицеви опори, старомодни упражнения и твърде работещи. Не употребявам препарати. Тайната е в постоянството. Дори да ти е тежко, да не спираш, да не допускаш дни, в които да не правиш нищо за тялото си. Като цяло с Ана внимаваме с какво се храним, защото вярваме, че човек е това, което яде. Не ям месо от магазина. Само домашно, ако мога да си намеря отнякъде и ако му знам произхода. А с йога се занимавам от 5-6 години.

Лора надига глас. Димо пита: „Какво, тати?“ и се сеща: „Ау! Забравихме бибата!“ Застава пред нея: „Гледай сега. Мога да ти предложа тази дрънкалка. И това за всеки случай“ – подава й кутийка за биберон.

Ти какъв баща си? Учещ се. Тъжен. Лора е още в началото. В момента само се грижа за нея и гледам да не я увредя. Внимавам и я следя. Старая се да не й се налагам. Много е отговорно да имаш дете и да го стопанисваш. Интересно е. Мъничка е, но си има характер. Инатлива е - дъщеря на майка си и баща си. Ние и двамата сме инати, различни видове. Моят например е тъп и упорит! На принципа, че трябва да се победи, дори с риск да се зачеркнеш. Това не е хубаво.
А защо си тъжен? Защото щастието е да си някъде, където да не мислиш за прехраната си. И да се занимаваш със спасението на душата си например. Ако трябва всеки ден да се бориш за битуването си...
Как научи, че предстои да се роди Лора? Ние знаем къде сме я направили. Отидохме в Созопол с идеята, че всеки ден в шест или седем часа сутринта ще правим йога. Седем поредни дни йога на морето е много хубаво, защото те изчиства, подрежда те. Една вечер на брега изведнъж и двамата с Ана почувствахме нещо. Размислихме, поговорихме и разбрахме, че трябва да си имаме детенце. Получи се на втория път, беше на залез, на фона на морето и Ана усети как зачена. Бях сигурен, че ще направя близнаци. Даже така й казах: „Да си направим близнаци!“ Щеше да е много удобно. Биологичният дълг си го изпълнил отведнъж. А сега по някое време ще трябва да правим братче на Лора. Вярваме, че тя е специално детенце. Присъствах на раждането. И покачих процента на мъжете, които не припадат по време на раждане със секцио.
Браво! Благодаря ти! Бяха ми приготвили столче, въпреки че казах, че няма да припадна. Гледах как изтърбушват приятелката ми. Беше като плюшено мече, на което му сменят батериите. Просто й извадиха всичко, пръснаха го и след това го събраха обратно. Тя не видя, защото беше зад парван. Не знам как издържах. Лора, като се появи, приличаше на монголец. Не на мен. Даже се запитах дали... Ха-ха.

Димо изправя Лора на една пейка, тя изпъва крачетата си в шпиц като балеринка. Приближавам се. Малката хваща  гердана ми. „О! - казва Димо – това е проблем.“ А тя пипа внимателно топчетата и ги разглежда с интерес. „Харесва ли ти?“, питам я. От погледа й разбирам, че да.

Какво друго си правил освен актьорството? Продължавам да правя разни неща. Дори сега изкарах курс за класически, лечебен и тонизиращ масаж. И смятам да доработвам, защото актьорите са по принцип... Ами всичко, за което се сещаш, съм работил. Само хеликоптер не съм карал. Но трактор съм подкарвал! Любителски, нямам книжка.
Защо напусна Народния театър? Последно те гледах в „Сирано дьо Бержерак“. За 2-те години, в които работих там, не ми се случи роля, за която да си кажа: “Уау!” А “Сирано” беше най-лошото ми преживяване. Там позволих да се гаврят с мен и да разбирам, че го правят, защото бях нов, исках да запазя възможността да работя на място, където непрекъснато се правят постановки. Хората в Народния са разделени на касти. Има йерархия, групи и в зависимост от това къде те приемат и как добре се справяш с подлагането стигаш до определено място.
Какво става с „Калигула“? Много исках да гостуваме на софийска сцена и търся финансиране, но нали в момента разследват Варненския театър за финансови злоупотреби...
Казват, че приличаш на Шон Пен и на Матю Макхонъхи. О, едва ли! Шон Пен е страхотен актьор, Матю Макхонъхи – не толкова. Иска ми се да приличам на тях по възможността им за работа.
Как си се представяш след години? Да не съм в България. Тук няма добри условия за гледане на деца, ред, добро здравеопазване. Има много неграмотност и липсват ценности. На хората се внушава, че са заменяеми. Мен в театъра ме смениха за ден и половина. Защото не е важно качеството, а да се върти машината. Иначе си представям да живея в къща с дървена веранда, да имам куче, внуци. Да свиря на саксофон. Още не мога да свиря на нищо. Имам чувството, че закъснях за много неща, но като отида на верандата, ще знам.

Лора надига гласче. Димо я пита: „Какво? Замръзнаха ни ръчичките? Дай да сложим готините ръкавички! Много духа. Чакай да обърнем количката.“ Обръща я така, че малката е с личице към него. „Виж колко сме важни сега.“

За теб какво е любов? Всичко. Бог. Гледай сега как ще си пусна косата и ще запея! Мацката ми играе между другото Мария Магдалена в “Исус Христос Суперзвезда” в Музикалния театър. Неслучайно това е най-поставяният мюзикъл. И техният състав е много як... А, бебенцето заспа. Чакай да я завия. Любовта е да имаш нужда да даваш, без да очакваш в замяна, и да можеш да оставиш човека до теб да е абсолютно свободен и щастлив... Ние с Ана сме много различни, но успяваме да се съчетаем. Любовта ни е по-силна.

Лора се разплаква. Димо: „Разбирам! Омръзна ти! Не ти обръщаме внимание.“ Тя засилва гласче. Димо: “Ясно!”, вади я от количката и я гушва. „Чакай да ти оправим якичката на якето – казва, - защото сега те снимат и ще се питат после хората: „Това бебенце ли е, хипопотам ли е... Я му кажи на фотографа: “Ей! Здрасти!“