Къде трябва да се поставят имплантите, каква форма да се избере- на тези и още въпроси, зададени от читателки на ЕVA, отговаря д-р Стоян Михайлов
Д-р Стоян Михайлов работи пластична хирургия от 1979 г. През последните 10 години се занимава предимно с оперативна корекция на гърдите. Консултира и оперира във Военномедицинска aкадемия – София.

Д-р Михайлов, в средите на пластичните хирурзи от няколко години се води спор къде трябва да се поставят гръдните импланти – под или над мускула. Какво е вашето мнение?
Няма категорично правило за поставяне на импланта само под или само над мускула. Всяка от двете техники има своите предимства и недостатъци.
Анатомичното място на импланта е над мускула и под жлезата. Така той се намира в нормалното пространство на млечната жлеза, като прибавя и своя обем към нейния. Тази техника обаче е подходяща само при достатъчно голяма на диаметър жлеза, която покрива напълно импланта. При слаби жени в горната част на гърдата (когато не е в сутиен) се виждат гънки, популярни като „риплинг”. Поставянето на импланта под мускула в този случай помага да се избегне риплингът. Това е и основната заслуга на техниката „под мускула”. За съжаление тя има и недостатъци. Оригиналната техника изисква имплантът да се постави изцяло под големия гръден мускул, като близо една трета от долната му част се освободи от залавното му място на гръдната кост. Отделянето на част от мускула от залавното му място на практика премахва и част от силата на действието, за което е създаден от природата. Като добавим и частичната хипотрофия на останалата (работеща) част от мускула, ще разберем защо смятам тази техника за инвалидизираща и подходяща само при малко, крайно ограничен брой случаи.
Има техника, която аз използвам и чрез която се постигат положителните страни на горните две, а отрицателните са сведени почти до нула. Това е т.нар. техника на двойния подмускулен план. При нея само горната част на импланта е поставена под мускула и така се избягва риплингът. Средната и долна част се намират над мускула и под жлезата. Почти няма отделяне на мускулни влакна от гръдната кост и 95% от мускула работи. Тази техника може да се приложи и при жени със средно голям и  умерено отпуснат бюст, при които другата – „изцяло под мускула”, може да доведе до появата на т.нар. дабъл бабъл – двоен балон. Отново искам да подчертая ролята на подробната и изчерпателна консултация с опитен пластичен хирург, за да се постигне максимално добър и естествен резултат от оперативната корекция.
Възможно ли е корекцията на бюста да не си личи?
Напълно е възможно. Големината на имплантите трябва да е внимателно подбрана, за да бъде коригираният бюст добре балансиран с ханша и фигурата като цяло.
Към обема на импланта, който подробно обсъждаме с пациентката, се прибавят количеството на собствената жлеза, дебелината, еластичността и степента на отпуснатост на кожата, мястото, на което ще се постави импантът, и още много други фактори, които определят крайния обем и вид на гърдата, така че тя да изглежда естествена и корекцията почти да не си личи. Няма формула, с която да се определи обемът на импланта. Ролята на лекаря е много важна, за да съобрази желанието на жената с всички фактори и технически възможности, от които зависи постигането на добър краен резултат. Затова и резултатите при различните лекари са различни.
Каква форма имплант препоръчвате?
Това е много обсъждан въпрос във форумите. Разногласията там са отражение на различните мнения на специалистите и различията в крайните резултати. Както кръглите, така и капковидните имат своето място при съответните показания. Аз предпочитам кръглите, защото те в максимална степен наподобяват анатомията на нормалната жлеза и няма опасност при разместване (извъртане) да променят контура на гърдата. За момента няма по-добър материал от силикона. Отговорност на лекаря е да предложи на пациентката вид на импланта и производител, които според него са най-сигурни.
Какво се случва с клиентките, които не са доволни от резултата? Има ли повторна корекция?
Ако говорим за клиентки, трябва да приложа правилото на магазините „Рекламации – само на касата” и дотук!... За мен жената, дошла за естетична корекция, е преди всичко ПАЦИЕНТ. Защото е готова да се довери на лекаря и да понесе страданията, които хирургичната корекция вероятно ще º донесе. Нормално е, ако не е доволна от резултата и за това има обективни причини, да й бъде направена повторна корекция. Нормално е това да се направи от хирурга, извършил първата операция, защото знае какво точно е направил и откъде може да идва проблемът.
Какво е необходимо да прави пациентката след уголемяване на гърдите, за да се предпази от последващото им увисване?
Във форумите се шири мнението, че поставянето на импланта под мускула пречи за увисването на гърдата. За съжаление това мнение се подхранва и от твърденията на някои мои колеги, но не е вярно. Това, което държи гърдата да не увисне, е срастването на капсулата, образувана около импланта, с тъканите на гръдната стена назад и тъканите на млечната жлеза напред. Тя е много здрава и освен че държи импланта и гърдата като цяло да не увиснат, представлява и сериозна биологична бариера за проникването на елементи от чуждото тяло в околните тъкани. Носенето на сутиен е задължително през първите 6 месеца след корекцията. Стегнатият бюст с големина В-С чашка може да се носи и без сутиен след корекцията. Първично отпуснатият бюст и големина на гърдата D-Е чашка са склонни към увисване и е добре да се ползва сутиен в повечето време.
На снимката виждате един пример на корекция над мускула и резултатите след една година (+1), по време на бременността след две години и половина (+2,6) и след три години (+3). Както виждате, капсулата надеждно е държала гърдите през цялото време и не е позволила те да увиснат дори след една такава екстремна за тях ситуация като бременност и кърмене.
Нека още веднъж да повторя: всяка корекция от областта на естетичната хирургия трябва да бъде индивидуална и съобразена с даденостите при пациента.