Саул Суратас е белязан човек. Не само заради рижавите му коси и принадлежността му към малобройната еврейска общност в столицата на Перу – Лима, но и заради огромно родилно петно, което покрива цялата дясна половина на лицето му. Романът “Разказвачът” на Марио Варгас Льоса (ИК Хермес), нобеловия лауреат за литература за тази година, е за различните хора, за самотата им и за начините, по които оцеляват. Саул, веселият и привидно примирен с белега си студент от Лима, загърбва научната си кариера и се забива в най-дълбоката джунгла на Амазония, където племето мачигенга оцелява от векове в една изключително враждебна среда. Мачигенга са народ от самотници – те не строят постоянни селища, отделните семейства скитат из джунглата в търсене на препитание и единственото, което ги обединява, са техните Разказвачи. Това са хора, които сноват между семействата, и им разказват истории – за сътворението на света, за животните, за дяволите и магьосниците, за билките и птиците и че тук някой е починал, там на някого се е родил син, а пък Тасуринчи има нова жена, която много обича да се труфи. Саул става точно такъв разказвач на мачигенга. Дали защото индианците го отъждествяват с разказите му, а не с уродливото петно на лицето му или защото той открива близост в съдбата на скиталците от Амазония със скитничеството, продължило векове, на собствения му народ, но Саул се разтваря в джунглата. Той върви от семейство на семейство, сам с историите си и с един-единствен спътник. Папагал на рамото. Защото кой е по-подходящ за разказвача от една говореща птица?

P. S. Уф, най-сетне! Вероятно това са си казали хиляди хора по света, от тези, които обичат книгите, разбира се. Защото след години, в които нобеловите награди за литература отиваха при слабо известни писатели, най-после лауреат става едно истински голямо име. Марио Варгас Льоса е третият латиноамериканец след Габриел Гарсия Маркес и Октавио Пас, отличен от Шведската кралска академия за литературно творчество. Изборът му беше истинска изненада. Според залаганията в букмейкърските къщи за бъдещия Нобел с най-големи шансове изглеждаше шведът Томас Транстрьомер, а с най-малки – Боб Дилън. Букмейкърите играеха със 150 имена, сред които бяха нашите любимци Харуки Мураками и Кормак Маккарти, автор на “Няма място за старите кучета” и невероятно нежната и мрачна антиутопия “Пътят”.

Според критици най-доброто произведение на Марио Варгас Льоса - Разказвача от Перу, е неиздаденият у нас роман “Зелената къща”. Може пък сега да го получим?