„Открито“, автобиография на Андре Агаси, ИК Интенс. „Печеля парите си като професионален тенисист, макар да ненавиждам тениса“: Голямата книга на един от великите играчи в тениса Андре Агаси е разтърсваща с искреността си. За нея се говори в цял свят. Сега е нашият шанс да се включим в този разговор.

„За разумната употреба на комплиментите“ на Ал. Маккол Смит, ИК Еднорог: дълбоко-
приятно четиво за хора, които биха се вълнували от връзката на 40-годишна жена с доста по-млад от нея мъж. Нежно и мъдро написано.

„Добрият“ на Дийн Кунц, ИК Колибри: Един кротък човечец кротко пие бирата си в полумрака на калифорнийски бар, когато го объркват с наемен убиец и му пъхват в ръката плик с 10 хил. долара. Така започва поредният роман на най-големия майстор на трилъри в Америка, на когото дори „Ню Йорк Таймс“ признава, че напълно задоволява „нуждата ни от пулсиращ адреналин“. Идеален за хората, които обичат страници, пълни с кръв и страх.






Има нещо гнило в швеция
Който е чел Стиг Ларшон, знае за какво става дума. Който не е – може да започне с „Взривената въздушна кула“, ИК Колибри. Казват, че тя е най-добрата от трилогията „Милениум“. А предишните две - „Мъжете, които мразеха жените“ и „Момичето, което си играеше с огъня“, бяха много, много добри. Достатъчно е да погледнем класациите на „Ню Йорк Таймс” за бестселъри – Стиг Ларшон е там и обикновено е пръв. В „Кулата“ се разказва за един невероятен съдебен процес, в който са замесени досегашните герои. Това са хакерката Лисбет, която напомня ту Пипи Дългото чорапче (все пак шведка като нея, пък и непослушна), ту Лара Крофт (бойни и технологични умения и непокорен ум), и Микаел Блумквист. Микаел е разследващ журналист като самия автор.

Стиг Ларшон умира през 2004 г. на 50-годишна възраст от инфаркт, но и до днес вървят спекулации, че смъртта му не е случайна и е свързана с разследванията му за финансови афери, екстремизъм и подкупно правосъдие в Швеция.