Малта е много повече от лазурни лагуни със скални клифове, истории за Малтийския орден и легенди за непревземаеми крепости и портове. Бих я нарекла Венеция на Африка. Географски се води към континенталната плоча на материка майка, но културно и исторически е тясно обвързана с Европа, а от 22 години е член на Европейския съюз като най-малката страна в него (и по население, и по площ). 

Отдавна имах желанието да посетя Малта. Много ме привличаше с неподправената си архитектура – величествени сгради и укрепления в пясъчен цвят, със сухия пейзаж, с оригиналния език, с нещо различно, блазнещо и приключенско. Това е държава, съставена от общо седем острова, най-големият от които е едноименният Малта. 

Посреща ни неочаквано облачно и ръмливо време. О, небеса! В Малта вали? Колкото и да сме изненадани, това не помрачава доброто ни настроение и насладата, че се намираме в една от водещите дестинации в туристическите наръчници за must-visit. През изминалата година оглавяваше няколко класации за най-посещавана държава. Има индикации, че и през тази година не губи позиции. Слизаме от трансфер буса пред старинна порта и се изкачваме по стъпала, които ни отвеждат пред просторен площад със сгради от бял камък с жълтеникав оттенък. Тук повечето постройки са в тази тоналност. И повечето са забележителности на ЮНЕСКО. Това е най-гъсто осеяната с паметници на световното културно и историческо наследство страна. На това късче земя има толкова много история от различните етапи от развитието на човечеството, че е поразително колко много неща са се случвали в мъничката Малта. Моментално сме впечатлени от обкръжаващата ни барокова архитектурна среда. Интересна подробност за малтийския камък е, че колкото по-надълбоко в скалата се копае, толкова по-устойчива е тя.

Настаняваме се във Валета – столицата на Малта. Стаята ни се намира на улица, на която е сниман епизод от „Игра на тронове“ с Аря Старк, една от най-известните роли на Мейзи Уилямс. На следващия ден в Мдина, предишната столица, също минаваме по стъпките на героите от споменатия сериал. Целият остров десетилетия наред е снимачна площадка на редица холивудски продукции и немалка плеяда топ знаменитости са крачили по него. Сред тях Брад Пит и Мадона. Небезизвестната арка на вече разрушения от естествена ерозия по време на силна буря Лазурен прозорец е служила за фон в много филми. Блокбастъри като „Троя“, „Джурасик парк“ и „Гладиатор“ са заснети тук. Самият Рърел Кроу е виждан да провежда турнири по крикет с местните и за тях остава незабравимо историческо събитие, че загубил. Малтийците дълго разказват и за увлечението му по ветроходство. Тук наистина всичко наоколо е нереално красиво като от филм. Несъзнателно правя препратка с миниатюрния град Ното на остров Сицилия, чиято главна улица създава също усещането за сценичен декор в подобен пясъчен цвят. 

Удобство е и че всичко е само на няколко крачки или пешеходно разстояние от 10-12 минути. Малко повече може да ви се наложи да походите по крайбрежната на път за морските таксита от Валета към Биргу (Виториоза), Сенглеа, Коспикуа. Познати като „трите града“, те се намират от другата страна на Валета. По посока пристана с фериботите ще минете покрай Портата на Виктория и култовия „Бридж бар“ с типичните оцветени в червено прозорци и дъсчени кепенци. Терасите и прозорците на повечето къщи из цялата страна са боядисани в разнообразни цветове. Някъде прочетох – за да радват туристите. 

Вземете си лодка с еднопосочен билет, защото от трите града можете да се върнете с автобус (ако ще се връщате към Валета) или да потеглите към някое крайморско селце като Маршашлок с цветни лодки в заливчето и да хапнете в ресторантче по крайбрежната. Ако се върнете към Валета, можете да се насладите на прекрасна панорама към трите града, разкриваща се откъм градините Барака, където в 12 часа всеки ден гърмят топове. Ние ги чухме и видяхме откъм крепостта „Форт Сейнт Анджело“ в Биргу. Някак по-зрелищно е да видиш как редиците топове гърмят срещу теб и да си представиш епичните морски битки с чужди нашественици. За още повече достоверност залпът е провеждан от хора в костюми от епохата. 

Всъщност трите града са толкова малки и така преливат един в друг, че не ви трябва много време да обиколите техните тесни улички, крепостните стени и пристанищата, които се използват от времето на финикийците, но създават усещането, че сте във Венеция. Тук сякаш всичко е крепостни стени. Самата Валета е град-крепост, а Малта – държава-крепост. Островът бил така добре укрепен, че останал непревземаем за всякакви нашественици и най-вече за упоритите турци. Само една морска история разказва за капитан турчин, който успял да плени населението на целия остров. Тогава млади мъже били извозвани към турските земи за лични услуги на знатните паши, а харемите се пълнели с девствени малтийски красавици…

Колкото и да е малка Валета, посветете ѝ поне един ден. За да не чакате на опашка, купете си предварително билети за катедралата „Свети Йоан Кръстител“. Построена е от малтийските рицари и е украсявана в продължение на 100 години. В пъстрата мозайка, по която ще вървите, са вградени гербове на рицарите от Ордена на Хоспиталиерите с размера на гробно място. В самата крипта са погребани много от малтийските рицари. Фасадата може и да е семпла, но интериорът е повече от впечатляващ в стил пищен барок. Тук ще видите единственото подписано произведение на Караваджо – „Обезглавяването на Йоан Кръстител“. В негова чест е заделено пространство за имерсивна изложба с 3D детайли около създаването на самата творба.