В един период от живота си прочутият американски фотограф Джонатан Бекер живее между две контрастни реалности. Снима известни хора като фотограф на свободна практика за Vanity Fair, а през останалото време кара такси в Ню Йорк.

Откритие на една от фоторедакторките на прочутото американско списание, Бейкър печели адмирациите на целия екип с бързите си реакции и липсата на оплаквания, характерни за големите имена във фотографията по онова време.

„Шофирането на такси из града ми помогна много да разчитам лицата на хората и да успявам бързо да спечеля доверието им, което се оказа от решаващо значение за успешната ми фотографска кариера, продължила половин век!“, казва в интервю за Vanity Fair Джонатан Бекер по повод представянето на новия му фотоалбум Lost in Time.

Когато трябва да определи стила си, най-често се представя като фотограф портретист. „В една фотография винаги разказвам историята на хората, уловени от обектива. Така например един от най-известните ми кадри – пушещата Никол Кидман и леко раздразненият Том Круз, който по онова време бе неин съпруг, е запечатал нейното равнодушие към неговата реакция. 

Дори повече, доколкото си спомням, тя през цялото време искаше да го дразни и понеже си беше пийнала (беше една от онези безкрайни оскарски вечери), полагаше много усилия да го прави, колкото може по-дълго и по-неприятно. На финала Том Круз вече дори се озърташе да намери шофьора им, за да откара у дома съпругата му!“, коментира горещите находки сред фотографиите си Бекер.

След близо половин век, прекаран между най-известните хора в света (Холивуд, политиката и модните дефилета) и неизвестните клиенти, които са сядали в таксито му, Джонатан признава: „Колкото повече си мисля за онова, което съм видял и снимал, толкова повече ми става ясно, че онзи свят си е отишъл, той е изгубен. Във времето, в което съм живял, интелектуалците бяха по-известни от филмовите звезди и светските особи.

Тогава не беше възможно някой като сестрите Кардашиян да пробие така в медийното пространство. Ако се беше случило, щяха да са посмешище за всички. Но виждате днес, че това са така наречените звезди – еднодневки в реанимация, на които  удължават ли, удължават живота!“