Повечето от нас познават бедните квартали на Рио де Жанейро или бразилските фавели от филмите и книгите, и най-вече от адаптацията на романа „Градът на Бога“ на Пауло Линс. Самият Линс е израснал точно там – в сърцето на гетото, и романът му разказва в подробности за престъпната дейност, на която е бил свидетел. Това, че се научава да пише и чете, успява да го изкара от порочния кръг на гангстерски войни. Пише романа си през 1997 година и книгата става толкова успешна, че през 2002-ра се превръща във филм.

Режисьорът Фернанду Мейрелис използва непрофесионални актьори и прави история, която оставя зрителя без дъх със своята достоверност и с обречеността на персонажите. Филмът е номиниран за 4 награди „Оскар“.   

Фавелите са място, където дори полицаите и военните имат притеснения да влизат.  В последните години бе сторено немалко за подобряване на тамошните условия на живот. Има много хора, които не искат да ги напускат, а просто да живеят по-нормално. През 2014 година 4000 тежковъоръжени военни и полицаи навлизат в района на фавелите. Военно-полицейският десант се извършва по схема, вече многократно прилагана в Рио де Жанейро и в други бразилски градове: тежковъоръжените части поемат властта в бедняшките гета, след което пристигат омиротворителните части, които се установяват там трайно и контролират постепенното изграждане на структури. За съжаление обаче, това поражда нова злоупотреба с хората и още сблъсъци с гангстерските организации.

Преди 22 години актьорите Алешандре Родригес и Роберта Родригес са по на 18 години и може би не са очаквали, че могат да попаднат в проект като „Градът на Бога“.

Алешандре е в ролята на Бускапе – свидетел на всички проблеми на общността. Страхът от насилие и интересът към фотографията го държат далеч от съдбата на повечето млади хора на неговата възраст. Беренис на Роберта Родригес живее в Града на Бога от години, прекарва време в затвора заради неин любовник и не иска повече да се забърква с престъпници. Минисериалът на Max „Градът на Бога: Борбата продължава“ ни връща към историята в 6 епизода. Нови конфликти и жителите за пореден път се оказват в плен между наркодилъри, полиция и правителство.

За режисьора Фернанду Мейрелис и актьорите Алешандре Родригес и Роберта Родригес животът се е развил много различно през годините. След успеха на „Градът на Бога“ Фернанду работи доста в Ел Ей, прави „Двамата папи“ с Антъни Хопкинс и Джонатан Прайс, епизоди от сериала „Съпричастният“ с Робърт Дауни младши.

Завръща се като продуцент на „Градът на Бога: Борбата продължава“. Разказва ми защо се е съгласил: „Първоначално не бях сигурен, че трябва да се върнем към историята, но моят партньор реши да вземе правата, тъй като не бяха наши, и да го продуцираме. Сега съм много щастлив, че го направи. Идеята ни е да покажем какво се случи с героите ни, тъй като оставихме историята да завърши с това, че наркодилърите контролират общността. През последните 20 години обаче нелегалните военни групировки превзеха фавелите и искахме да покажем гледната точка на жителите към тези събития“.  

Роберта Родригес успява да сграбчи успеха на филма „Градът на Бога“ и да сбъдне мечтата си да стане актриса. Кариерата ѝ продължава в множество сериали. А как се чувства да се върне към героинята си Беренис след 22 години? „Чувствам се привилегирована. Беренис е първата ми героиня, благодарение на нея открих какво искам да правя до края на живота си – актьорството – разказва ми Роберта. – Тя е силна жена, има власт и навремето не са били много тези като нея. 20 години по-късно откриваме колко много такива жени вече има. Тя е глас за своята общност, тя иска промяна, революционер е. Аз самата съм на 40 години, боря се наистина всеки ден за промяна и се радвам, че отново сме готови да разтърсим структурата на обществото.“

Алешандре Родригес участва в клип на Джон Леджънд и няколко други проекта, но през годините му се налага да се издържа и карайки Uber. Това предизвиква нова порция разговори в обществото за икономическите възможности в Бразилия. Как реагира той на завръщането му към образа на Бускапе? „Емблематичен герой е и чрез него можем да влезем в повече дълбочина в проблемите на тази общност – казва Алешандре. – За мен е важно да се върнем към историята именно заради хората.“    

„Градът на Бога“ беше духовно преживяване – допълва Роберта. – Искахме да променим начина, по който хората ни виждаха. Чернокожи като нас бяха на екрана, майка ми отиде на кино за първи път. Хора от предградията влязоха в киносалона, голяма революция беше за страната. Казаха си „аз имам право да бъда тук“. Дори теленовелите намериха място за по-разнородни персонажи. Зрителите се разпознаха в героите ни. Целият свят реагира не заради насилието, а защото чернокожите имахме представяне на екрана. Смятам, че само чрез изкуство можем да променим света.“