Keep the Catwalk е съвместна рубрика на EVA и Johnnie Walker, в която ви разказваме за силата да продължаваш да вървиш, когато в теб са вперени милиони погледи и си ярко осветен от прожекторите. За силата да отстояваш по пътя себе си и онова, без което светът ни не би могъл – красотата. Във всяко издание на рубриката ще ви срещаме с един от супермоделите на най-успешната модна агенция у нас Ivet Fashion, която тази година празнува 30-ия си юбилей. 

Името ù звучи красиво и чисто и сякаш има история, филм в него. Такова е и лицето ù. Яна Кара е от новото поколение модели – космополитни, одухотворени, сериозни, дисциплинирани и блестящо успешни. Достатъчно е да кажем, че вече е дефилирала за Dries Van Noten и е снимала за Issey Miyake. А още няма 20.    

Само на 14 e, когато подписва договор с „Ивет Фешън“. Семейството ѝ се радвало на ръста ѝ от малка и една Коледа решили да запишат данните ѝ в сайта на модната агенция. Няколко седмици по-късно букерът Диан Динев ѝ се обадил. „Ако трябва да бъда напълно откровена, дотогава никога не ми беше минавало през ум, че точно моделството може да събуди моя интерес до такава степен, че да избера напълно категорично тази професия.“ Причината е грешната представа за моделството в България.

Въпреки че винаги е смятала, че професионалистите в тази индустрия – фотографи, дизайнери и модели, са невероятни артисти с талант и отдаденост. „В процеса на работата мнението ми за моделството коренно се промени. Не беше лесно, защото едновременно с това и учех, но желанието ми за развитие в тази професия и стремежът ми да получа добро образование бяха еднакво силни. Именно заради това препятствията и умората не ми се струваха толкова непосилни.“

Успява да се справи с всяко училищно задължение навреме, ако се налага и по-рано, когато ѝ предстои пътуване по работа. „Преди да навърша 18, пътувах най-често през лятото и оставах в съответните държави през цялата лятна ваканция, без това да ме изтощава и потиска и без да съжалявам, че нямам почивка като съучениците ми.“ Сега кандидатства в университет във Великобритания, така че усърдието ѝ в съчетаването на училището с работата ще продължи. Знае френски, английски и испански. „Научих ги още в лицея „Виктор Юго“. Работата също ми помага да ги усъвършенствам. Живях осем месеца в Париж, имам ангажименти в Лондон, през септември ще работя в Барселона. Една от мечтите ми е да мога да комуникирам свободно с хората, които срещам, на родните им езици.“

Като всеки професионален модел, преживявала е трудни моменти. „Имам огромен късмет с хората около мен, букера ми и семейството ми, които винаги са били моя опора, помагали са ми. Във всяка професия, която обичаш, има моменти на съмнение, които в края на деня трябва сам да преодолееш, ако знаеш, че искаш да продължиш.“ Яна има контракти с модната агенция IMG, както и с агенции за Япония и Южна Корея. Категорична е, че качеството, без което не би могла да бъде професионален модел, е дисциплината. „Закъснението за работа е недопустимо и води до загуба на доверие. Уважението към екипа е изключително важно. Никой не иска да работи с модел, който непрестанно се оплаква и забавя работния процес.“

През тази и миналата година прекарва доста време в Токио по договор с агенция Donna Models. Снима за каталози и списания, има дефилета. „Клиентите там оценяват отношението ми към работата, която може да бъде изключително изтощителна, харесват много и чертите ми.“ Един от най-впечатляващите ѝ ангажименти в Япония е каталогът за Issey Miyake. Избрана е след дълъг кастинг.  „Всичко беше перфектно организирано – спомня си Яна, – дрехите бяха перфектно подредени, времето – добре разпределено. Дрехите на Issey Miyake са лесно разпознаваеми заради начина, по който се движат заедно с тялото на модела.

Затова фотографът даваше инструкции за движения, които биха показали дизайна по най-добрия начин. В почивките ни правеха масаж.“ Казва, че начинът на работа в Европа и в Азия е доста различен. „Най-интересната разлика са кастингите. В Япония те са много интензивни, често ние, моделите, забравяме на какви кастинги сме били, просто защото на ден те са между 10 и 20. Мениджърите ни вземат с големи коли, в които често сме повече от 6 момичета. В Европа нямаме придружител, а ангажиментите често са непредвидими. Трябва да имаш готовност във всеки момент да тръгнеш към някое летище.“